"Много хора в моето положение биха се предали, преживявайки от инвалидната пенсия. Аз се чувствам здрав и за това се боря" - това разказа пред БГНЕС Тихомир Кирев от с. Розово докато бере розите си край селото.

Мъжът е в количка от близо 20 години. С негов приятел се прибирали от съседно село, когато катастрофират и той остава инвалид за цял живот. От 15 години живее в "Дома на инвалида" в Стара Загора, но не е прекъснал връзката си с родното село. От десетина години се е върнал там и обработва с приятели 6 декара маслодайна роза. Не се оплаква от живота, а напротив - радва му се. Казва, че е благодарен на приятелите си, които са до него от детството. Всяка сутрин през месец май и юни нагазва в калта с инвалидната си количка и наравно с другите бере ароматното цвете. Тази година споделя, че добивът ще е по-добър от предходната, но печалбата ще е по-малка заради ниските изкупни цени на розовия цвят и високата цена, която ще плати на хората, дошли да му берат розите. Тихомир не се спира до тук, обмисля и нови начини да работи и да си докарва допълнителен доход към инвалидната пенсия.