Любка Биаджони - започва да се занимава с музика от малка. На тригодишна възраст играе балет и слуша по цял ден музика. Това е малката искрица, която пали огъня и я води до стотици световни сцени и множество престижни награди.

Поводът да поговорим с нея е организираният от “София Симфоникс” концерт “ Жените в музиката” на 27 май в зала “България“. По нейна покана изключителните Йоанна Каменарска и Лия Петрова ще бъдат на една сцена в София.

„За мен зала „България“ е като един дом. Работила съм тук пет години като щатен диригент. Много се радвам на моите музиканти и на начина, по който звучат в тази зала. Това е една от най-хубавите акустики, които познавам. Като се сетя, че преди няколко дни тук е бил моят учител Валери Гергиев, това за мен е още едно преживяване и голяма радост“, сподели Любка Биаджони в интервю за БГНЕС.

„На 27-ми май ще направим едно сравнение и съпоставяне между Йоханес Брамс и Сергей Прокофиев. Те са класически от всяка гледна точка. Въпреки че Брамс е живял по времето на Рихард Вагнер и е един романтичен композитор, той се е чувствал като наследник на Бетовен. В събота ще чуете „Трагична увертюра“, както и цигулковия концерт в изпълнение на Йоана Каменарска. Ще съпоставя Сергей Прокофиев, който е един от най-великите руски композитори, според мен, недостатъчно оценен. Концерт No:1 на Сергей Прокофиев ще звучи в изпълнение на прекрасната цигуларка Лия Петрова“ , разказа тя.

Любка Биаджони цу Гутенберг е с българо-италиански корени. Тя получава образованието си в родния си град Рим, където учи Философия. Завършва Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" - София, специалност "Хорово дирижиране" в класа на проф. Георги Робев, "Оркестрово дирижиране" при проф. Влади Симеонов и специализира в НМА при проф. Васил Казанджиев. Следват Майсторски класове и съвместна работа с диригентите Карл Остерайхер, Густав Кун, Ленард Бърнстейн, Иля Мусин и Валери Гергиев.

„Още като малка майка ми ме взимаше по концерти. Слушах наистина много музика. Знаех всички композитори. Знаех всички интерпретации. Дълбочината на хората, които правят музика ме накара да стана музикант“, споделя тя.

Идеята за оркестър „София Симфоникс“ се заражда от желанието й да продължи да работи с музикантите, които са я формирали. „Когато създадох оркестъра, вече работех три години със „Софийска филхармония“. Имах покани за концерти, които „Софийска филхармония“, като институция, не можа да поеме. Бях принудена, така да се каже, да създам много набързо един нов оркестър, който все пак да се отличава с това, че музикантите са българи. За мен това е много важно. Впоследствие, когато спрях да работя със „Софийска филхармония“, оркестърът стана моя кауза. Кауза, чрез която да показвам, че българите, които не са напуснали страната, са на много високо ниво и тези музиканти трябва да бъдат уважавани и показани в чужбина. С тях обиколих най-големите музикални фестивали“, каза още Биаджони.

Оркестър „София Симфоникс“ e основан през 2013 г. от неговия артистичен директор и главен диригент - Любка Биаджони. В съставът му влизат едни от най-добрите класически музиканти. До този момент оркестърът е свирил в някои от най-престижните концертни зали в Европа и е участвал в големи музикални фестивали. През есента на 2016 г. “София Симфоникс” бе партньор на сцената на световноизвестния цигулар Найджъл Кенеди по време на двата му концерта у нас. 2016 г. бе една от най-успешните години за оркестъра досега.

Диригентката споделя още, че работи много бързо с българските музиканти. Тя не скрива, че от време на време се старае да им влее повече самочувствие, нужно за музиканти от тяхната класа. И им напомня, че всеки път трябва да дават най-доброто от себе си, въпреки проблемите от ежедневието.

В същото време тя не си затваря очите и пред проблемите с обучението на млади музиканти тук в България. И се връща назад в годините, когато самата тя се е обучавала в Националната музикална академия.

„За мен музикалната академия, беше естествено развитие на нещата. Майка ми, ми спомена, че има възможност да уча там. По-късно кандидатствах и ме приеха. Не знаех какво ме очаква. Знаех единствено, че има гениални преподаватели, но това беше навремето. Сега нещата с този университет стоят другояче. Преди 30 години беше едно уникално езеро на знания, на дух, на желание човек да се бори за красотата и за изкуството. От мои колеги знам, че нещата не се развиват добре в момента, и че много хора предпочитат да учат музика в чужбина, защото просто там има много по-класни преподаватели. Един професор, който нито свири някъде, нито концертира няма как да е добър учител, разбирате ли, и това са много такива, които са тук в България. Няма какво да се даде на студентите. За това те не идват. Когато един преподавател свири навсякъде по света и е всеки ден с цигулката, тромпета или пианото, той знае за какво става дума и може да даде много на учениците си“, заяви Любка Биаджони.

Самата тя признава, че е готова да преподава, ако я поканят. „За мен е удоволствие да помагам на млади музиканти. За съжаление в България трябва да се променят много неща, за да се върнат младите хора“ заяви Биаджони.

Любка Биаджони е носител на първи награди от конкурсите за диригенти на Виенския камерен оркестър (1996) и Европейския конкурс за оперно дирижиране "Франко Капуана" в Сполето (2002). Работила е с оркестъра на "Арена ди Верона" и с други състави, между които "Артуро Тосканини", Виенския камерен оркестър и Варшавската филхармония.

А какво за нея е музиката...?

„За мен това е може би целия свят. Всичко това, което мога да си представя за човечеството, за моето семейство, за моята душа. Цялата палитра на чувства, които са между хората. Всичко това, което можем да си представим за мен, е казано и се казва постоянно с музика“, завърши Любка Биаджони.