Външният министър на Европейския съюз Федерика Могерини е поканила тази седмица в Брюксел лидерите на балканските държави, за да обсъди с тях ситуацията в региона. Балканите преживяват днес най-сериозната си криза от времето на войните през 90-те години на ХХ век, а ситуацията в много от страните е на ръба на конфликта. Това кара ЕС да усили вниманието си към региона, защото новото балканско кръвопролитие може да бъде спряно единствено от ясната перспектива за интеграцията му в ЕС. Или поне така смятат експертите.

На неформалната вечеря с Федерика Могерини на 24 май в Брюксел ще бъдат премиерите на Сърбия Александър Вучич, на Черна гора Душко Маркович, на Албания Еди Рава, на Македония Емил Димитриев /на срещата ще присъства Зоран Заев, а не Димитриев, това стана ясно по-рано днес - бел.ред. /, на Босна и Херцеговина Денис Звиздич и на Косово Иса Мустафа. Разговорът по време на вечерята ще бъде продължение на диалога, който Могерини имаше с тях в началото на март, когато посети шестте страни от региона.

Днешното внимание на ЕС към Балканите не е случайно. След като през 2003 г. на срещата в Солун лидерите на Евросъюза обещаха да приемат в своите редици всички балкански страни, за да може регионът най-накрая да се избави от съмнителния епитет „европейско буре с барут“, реални стъпки не бяха предприети. Нещо повече ЕС затъваше в своите проблеми, които изтласкаха Балканите в периферията. Привлекателността на светлото балканско бъдеще за балканците намаля, националистите започнаха да печелят популярност, съживи се поутихналата вражда между съседите, възобновиха се техните взаимни претенции. На европейските емисари им се наложи все по-често да летят до Балканите с поредната мисия за помирение.

****

И ЕС постепенно стигна до извода: настъпило е време за завръщане в региона. Докато не е късно и докато балканската война не е дошла в Европа – хиляди бежанци и телевизионни картини на убийства и страдания.

Тревога забиха и САЩ. През последните месеци американският дипломат за Балканите в Държавния департамент Хойт Браян Ий на няколко пъти посети региона, посредничейки при една или друга криза. А миналата седмица положението на Балканите бе обсъдено от подкомитета по международни отношения на Конгреса, където Ий откровено призна: „Напрежението в региона отново расте“. Поканеният на изслушванията Даниел Съруър, който е един от най-известните американски балканисти, беше още по-категоричен: „Съществува сериозна опасност от големи конфликти в Босна, Косово, Сърбия и Македония. Политиците на Балканите си играят с огъня в близост до бурето с барут. Действията в тази посока ще доведат до насилие, включително етническо прочистване, престъпления срещу човечеството и дори геноцид. Това, което се случи през 90-те години, може да се повтори“.

Все по-често загриженост за Балканите изразява и руското Министерство на външните работи. Но ако САЩ и редица страни от ЕС виждат в увеличаващото се балканско напрежение „пръста на Москва и нейния стремеж да спре движението на държавите от региона към НАТО и ЕС“, то Русия директно обвинява Запада в „опит да се сменят неудобните режими и насаждане отвън на „цветни революции“.

Експертите се опитват да погледнат на нещата по-широко. „Увеличаването на напрежението на Балканите е предизвикана от два фактора: вътрешен и външен“, заяви пред „Комерсант“ един от водещите босненски политолози Сенад Печанин: „Вътрешният е завръщането към заиграването с национализма от страната на управляващите структури в Сърбия, Босна, Македония, Косово и Албания. Международният фактор е свързан с негативните последици от въвличането в работите на региона на Русия и Турция при пасивността на ЕС и САЩ“. Максим Саморуков от московския център „Карнеги“ възразява: „Връзките на Русия и Турция с Балканите десетки пъти отстъпват на връзките на този регион с ЕС, а по своите цели не противоречат на процеса на евроинтеграция“. Според него, ключът на балканските проблеми е в неспособността на ЕС, имаща там огромно влияние, да играе стабилизираща роля на Балканите.

Така или иначе, но различните, а понякога и диаметрално противоположните подходи на Запада и Русия към балканите активно се използват от местните политици за техните собствени цели. И това само усилва напрежението в тези страни. Още повече, че вътрешни причини за неговия ръст са повече от достатъчно.

****

Повечето регионални експерти са убедени, че балканските страни не са в състояние сами да излязат от порочния кръг на напрежение и насилие, ключовата роля трябва да се изиграе от Евросъюза, към който са се устремили всички страни от региона. „ЕС трябва да запази своя авторитет на Балканите, да намери инструментите, които водят до помирението. Успоредно с консолидацията на Евросъюза след изборите във Франция и Германия трябва да започне и ускорената евроинтеграция на балканските страни. В противен случай държавите от региона ще загубят вяра в този процес, в постигането на тази стратегическа цел и общ знаменател за бъдещето на региона, който ще съдейства за примирението на Балканите“, заяви пред „Комерсант“ директорът на Балканския център по външна политика Александър Йоксимович. С това е съгласен и босненският политолог Сенад Печанин. „Без ясно заявена перспектива за интеграцията на региона в ЕС заплахата за мира на Балканите ще расте с всеки изминал ден“, убеден е събеседникът на „Комерсант“.

Резултатите от активизацията на ЕС /с подкрепата на САЩ/ на Балканите вече се виждат. След продължителна пауза е възобновен диалога между лидерите на Сърбия и Косово. Миналата седмица президентът на Македония Георге Иванов най-накрая връчи мандат за съставяне на правителство на лидера на опозицията Зоран Заев, което откри пътя за излизане на страната от продължителната криза. Почти едновременно с това властите и опозицията в Албания достигнаха компромис за провеждането на парламентарни избори - водещата опозиционна Демократическа партия се отказа да ги бойкотира.

Така че завръщането на ЕС на Балканите фактически започна. Но неговата скорост и мащаби ще се определя не само от Брюксел и държавите-членки. „Загърбването на Балканите не беше правилно решение. Но нашият подход до голяма степен ще зависи от самите балкански държави“, заяви пред „Комерсант“ дипломат на една от страните-членки на ЕС в региона.