Проф. Виолета Йотова е завършила медицина във ВМИ-Варна, дипломира се през 1988 г. като отличник на випуска. Има придобити специалности по педиатрия, ендокринология и болести на обмяната в детска възраст. От 2011 г. е председател на Държавната комисия за присъждане на специалност по детска ендокринология и болести на обмяната. Директор е на Експертния център по редки ендокринни заболявания към МБАЛ „Света Марина“, който е включен в европейската мрежа за редките болести, и е ръководител на направление „Педиатрия“ в болницата. Има над 150 публикации в наши и чужди специализирани издания и 220 участия в научни конгреси. Основните й научни разработки са в областта на детския диабет, растеж и ендокринни последици от раждане с малки размери, а в последните години – в областта на детското затлъстяване и редки болести.
Проф. Йотова беше в Русе в рамките на проекта „Клиника на колела“ заедно с екип варненски ендокринолози, които два дни в ДКЦ 2 консултираха деца с нисък ръст.

- Проф. Йотова, ниският ръст сериозен проблем ли е за България?
- Той е един и същ навсякъде по света и няма разлика по възраст и раса, тъй като винаги едни 3% от населението са по-ниски от останалите. И това не е козметичен дефект. Може да се каже, че има известно увеличение във времето, защото преживяват деца, които в миналото не са били жизнеспособни - имам предвид недоносените деца и малките за гестационната възраст, голям процент от които впоследствие имат проблем в израстването. Така че ние гледаме на растежа като маркер за здраве и на неговите отклонения като насочващи за определени диагнози, а не като естетичен проблем.
- Как се определя, че едно дете не расте нормално за възрастта си?
- Референтните стойности за ръст и тегло са изградени на база на голям брой деца на същата възраст и от същия пол, това са т.нар. растежни стандарти. Обикновено хората сравняват детето си с останалите деца от неговия клас, яслена или детска група и по този начин горе-долу се ориентират кой е нисък и кой висок. Това не е съвсем точно, защото ръстът на детето зависи и от ръста на родителите. Дори когато има някакво заболяване, ръстът на родителите определя къде точно ще се разположи ръстът на тяхното дете. Именно затова по-точният ориентир е растежната скорост и по-алармиращият симптом за родителите е, когато сантиметрите за година са твърде малко, когато едни и същи панталони не окъсяват в рамките на една-две години, когато един и същи номер на обувките се задържа година. Тоест, няма достатъчно скорост на растежа, а не толкова къде се разполага детето им спрямо околните. Много често родителите, баба и дядо или някой от фамилията са ниски. И хората са склонни да си обясняват, че детето е ниско, защото чичо му примерно е нисък. Първо, наличието на нисък ръст не означава, че няма патология, тоест чичото в случая може също да има някакво заболяване и затова да е останал нисък. Второ, има определени закономерности в унаследяване на ръста и те правят така, че да има корекция, ако съществуват някакви отклонения в по-старшите от семейството. Така че ако има някакви съмнения, единственият начин те да бъдат разрешени, е като се посети специалист в тази област.
- Една от причините за нисък ръст е генетичната обусловеност. А кои заболявания водят до това състояние?
- Абсолютно всички заболявания на органи и системи се отразяват на растежа. Една хрема или настинка няма да се отрази, но сърдечно-съдово заболяване, сърдечен порок, заболяване на стомашно-чревния тракт - така модерната глутенова непоносимост или наличие на възпалително заболяване на червата, кръвно заболяване - анемия, хронична таласемия, всички тежки заболявания се отразяват на сантиметрите на нарастване през годината.
- По какъв механизъм се случва това?
- Механизмите са различни. Например при сърдечните пороци и анемията е свързано с хипоксията - ниско съдържание на кислород в организма от недостатъчно изпомпване от сърцето или недостатъчно пренасяне от кръвните клетки. В случая с цьолиакията и възпалителните чревни заболявания е свързано с недостатъчното усвояване на хранителни вещества. При костни заболявания като остехондродисплазия и други всъщност самите кости са увредени и не могат да се развиват. Известната максима, че децата растат добре, когато се хранят, е абсолютно вярна, най-вече за възрастта до 3 години. Но тя не е свързана с количеството на храната, а с качеството й и правилното разпределение на белтъчини, въглехидрати и мазнини. В нашето съвремие има деца, които не консумират достатъчно белтъчини, най-често поради поведението на родителите, които са вегетарианци или вегани, или не желаят детето им да пълнее. Това много често също е причина за изоставане в растежа, особено до 3-годишна възраст. Психиатрични заболявания като аутизъм, синдром на Аспергер, някои форми на психози също се отразяват на растежа. Има и психосоциален нанизъм - когато детето е тормозено вкъщи, дали чрез глад или изнурителна физическа дейност, дали чрез сериозен психически тормоз, веднага се отразява на растежа. Говорим за нарушаване на дневната секреция на растежен хормон, просто той спира да действа за известно време. 
- Организмът не се храни правилно.
- Най-общо казано, е така. Растежът е непрекъснато обновяване и увеличаване на броя на клетките, което е характерно само за детската възраст до края на пубертета. Има многобройни причини растежът да бъде увреден и не винаги може да се помогне, но в повечето случаи може. Просто хората не забелязват този показател. Те гледат например дали детето се учи добре, дали е физически активно. Има и друга група от хора, които пък още от ранните години на детето виждат, че има нарушение на растежа, опитват се да намерят някакво решение, обикновено изчакват, говорят с личния лекар, който в повечето случаи не би могъл да даде правилна оценка. А родителите чакат - да дойде пубертетната възраст, да дойде юношеската възраст и много често идват при нас с 15-16-17-годишно дете, за което се тревожат още от 3-4-годишната му възраст. Но стане ли детето на тези години, не може да се помогне. Периодът за активен растеж е минал.
- Сега много родители се тревожат, че децата са с наднормено тегло. Това отразява ли се също на ръста?
- Да, но в посока плюс. Всяко дете има генетичен потенциал от-до, той е някъде +/- 7 см за момичетата, +/- 9 см за момчетата на различни възрасти. Децата, които са с наднормено тегло и нямат заболявания, отиват към горната граница на генетичната си прогноза. Това не води в повечето случаи до висок краен ръст, защото предизвиква по-ранно настъпване на пубертетното съзряване, а след като то премине, няма повече растеж. И ние много бързо преценяваме за какъв вид наднормено тегло се касае - горната граница на възможния за семейството ръст задължително е свързана с прием на повече калории. Няма болестно заболяване, което да е с такава характеристика. Хората не забелязват в днешно време откъде идват калориите, много често наблюдават вкъщи какво яде детето и не си дават сметка какво може да си купи с парите, които му дават за училище. Аз мога да го кажа в калории - 500, 1000 или 1500 калории за 1, 2 или 3 лева, всичките боклучави, високо усвоими и ненужни. Така че вместо да се чудят, просто да затворят портмонетата, да подредят хладилника и да не оставят детето само да решава какво да яде.
- Как помагате на дете, за което родителите се тревожат, че изостава в растежа?
- Първо, с поставянето на точната диагноза. А тя може да бъде фамилен или идиопатичен, тоест присъщ на самия индивид нисък ръст, който не представлява заболяване и заплаха. И там се работи по-скоро за психологията на младия човек, защото лечение за това няма, а и не е нужно. Ако има някакво заболяване, което се лекува, особено такова извън ендокринната система, и то се коригира, тогава настъпва един много бърз растеж. За една година детето може да се върне там, където му е растежният потенциал. Остават чисто ендокринните причини, за повечето от които също има лечение, което е поето от здравната каса. Например ако се налага лечение на дете от Русе с растежен хормон, това означава два пъти в година то да пътува до Варна или София за по един ден. С това се осигурява лечение, което струва хиляди левове годишно.