Любимият деликатес на всички гурмани е трън в петата на природозащитниците. Те бавно и методично отвоюват територии от ценителите на добрата храна, но едно е абсолютно сигурно - последни французите ще се откажат, ако изобщо го направят, от гъшия дроб, който с много любов наричат Фоа гра.
Фоа гра означава тлъст дроб и това е най-отличителната черта на деликатеса, който толкова много вълнува защитниците на животните. След като извоюваха щастието на кокошките и прасетата, сега те са в поход за спасяването на гъските от т.нар. гушене. И трябва да се признае, че имат известно право. Защото птиците се хранят насилствено посредством фунии, които се пъхат в хранопровода им. Така за стотина дни черният им дроб се увеличава от 6 до 10 пъти! На това лекарите му казват стеатоза, а гурманите - деликатес.
Първи древните египтяни забелязали една особеност на дивите гъски, които ловували. В началото на пролетта черният им дроб бил с нормалните си размери, а когато наближавал сезонът за миграция, им направило впечатление, че дробът е увеличен няколко пъти. И при това ставал много мазен, крехък и невероятно вкусен. Когато започнали не само да ловуват, но и да отглеждат гъски, измислили начин да постигат това, като принуждавали птиците да поглъщат много храна. В гробници на високопоставени велможи в Гиза са открити нарисувани сцени, на които работници са хванали гъски за врата, за да изтласкат от гърлото към стомаха храната.
Практиката на угояването на гъски се разпространява до Средиземноморието, но едва в Римската империя качват гъшия дроб на пиедестал. И, разбира се, той е на трапезата само на богоизбраните, а легенда разказва, че римският император Елагабал хранел и кучето си с гъши дроб. Наричат го iecur ficatum - на латински iecur означава черен дроб, а ficatum произлиза от думата за смокиня. Защото угоявали гъските със сушени смокини. Според древноримския учен Плиний Стари, автор на „Естествена история“, този метод бил измислен от най-известния автор на кулинарни книги през древността Марк Гавий Апиций. Той измислил много рецепти за приготвяне на гъши дроб, но изглежда Плиний Стари най-много харесвал дроб с мед и вино, защото само него споменава в природонаучното си съчинение, което впрочем е една от първите енциклопедии, и то в 37 тома.
Тайната на вкусния гъши дроб научават и евреите по време на римската колонизация на Юдея или може би още по-рано - от робските времена в Египет. И когато започват да мигрират към Европа, те я отнасят със себе си. През 1570 г. Бартоломео Скапи, главен готвач на папа Пий V, публикува готварска книга, в която споменава, че черният дроб на угоените от евреите гъски тежи между две и три килограма. Главният готвач на немски благородници Маркс Румполт от Майнц издава кулинарна книга през 1581 г., в която са включени няколко рецепти за приготвяне на гъши дроб. Янош Кези, главен готвач на принца на Трансилвания Михаел Апафи, пък съветва в своята „Нова книга за готвене“, издадена през 1680 г., гъшият дроб да бъде увит в телешка кожа и така да бъде изпечен.
Когато става дума за кулинарен деликатес, няма как Франция да не се намеси. Някои кулинарни историци твърдят, че френските селяни се научили да угояват гъски и да приготвят гъши дроб по времето, когато Франция е част от римската провинция Галия, и това умение било предавано от поколение на поколение. Вместо със смокини обаче птиците били угоявани с просо, а по-късно най-вече с царевица, след като тя била пренесена от Америка в Европа.
Историята няма как да мине без участието на Краля Слънце - Луи ХIV, който обявява фоа гра за ястието на кралете. Основната заслуга е на френския кулинар Жан-Пиер Клоз. Той бил готвач на маркиз дьо Контад, маршал на Франция и управител на Страсбург. Веднъж той посрещал гости и заръчал на Клоз да ги изненада с истинска френска кухня. Готвачът приготвил гъши дроб в сланина, обвит с тесто. Когато сервирали ястието, всички гости буквално онемели от невероятните усещания, които изпитали за първи път в живота си още при първата хапка. Мълвата за невероятното кулинарно пиршество стигнала до Краля Слънце - прочут гурман и чревоугодник. Така се наложило Клоз да приготви отново деликатеса и той бил отнесен във Версай. Легендата разказва, че Луи ХIV бил толкова впечатлен, че той щедро възнаградил кулинарния майстор и неговия господар - първия с 20 пистолета, а втория със земя в тогавашната провинция Пакардия в Северна Франция.
Гъшият дроб не се задържа дълго само като кралско ястие. Клоз се жени за вдовица на прочут сладкар, напуска маршала и започва да работи самостоятелно. И когато рецептата му за фоа гра става известна и на други готвачи, всеки слага своя отпечатък в нея. Публикуваните по него време рецепти често са кратки и без подробни описания на стъпките в приготвянето на фоа гра. През 17 и 18 век се появяват и рецептите от големите готвачи на Франция, сред които и краля на готвачите Мари-Антоан Карем. Блюдото влиза в менюто на шикозните парижки ресторанти. Негов голям почитател става Александър Дюма-баща, който, освен „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, е написал и „Голям кулинарен речник“ - истинска кулинарна енциклопедия, в която е отредено място и за ястието на кралете. 
Днес за фоа гра или гъши дроб има хиляди рецепти и ако не е високата цена на продукта, той би присъствал на много повече трапези. Защото приготвянето му не е сложно, а вкусът наистина е невероятен. Тъй като наистина е доста мазен, се препоръчва да се сервира с плодово чътни или конфитюр, най-често от смокини, но могат да се използват и други плодове. Приятната им киселина неутрализира мазнината и прави блюдото наистина перфектно. И един факт, който малцина може би знаят. България се нарежда сред най-големите производители и износители на гъши дроб в света - след Франция и Унгария.

Гъши дроб с ябълково пюре

Необходими продукти:
500 г гъши дроб
сол
черен пипер
за ябълковото пюре:
3 с.л. масло
3 ябълки Грени смит
3/4 ч.ч. Шардоне
3 с.л. желе от дюля
За соса:
1 ч.ч. сок от грейпфрут
1/2 ч.ч. Шардоне
кората на 1/2 портокал
1 1/2 ч.л. масло
за сервиране:
6 филийки франзела
Начин на приготвяне:
Първо се приготвя ябълковото пюре. В тиган на средна температура се разтопява маслото. Когато започне да се пени, се добавят обелените и нарязани на тънки филийки ябълки, виното и желето. Варят се около 5 минути, като се разбъркват често. Когато ябълките станат меки, сместа се прехвърля в блендер и се смила на пюре. 
Ако дробът е замразен, се оставя да се размрази в хладилника. Преди да се е отпуснал напълно, се нарязва на 6 филии. Върху всяка с остър нож се правят леки диагонални кръстосани разрези. Дробът се подправя със сол и черен пипер. Сух тиган се загрява на средно висока температура. Слагат се три парчета гъши дроб и се готвят до златисто кафяво около 2 минути. След това се обръщат от другата страна, температурата се намалява леко и се готвят още 2 минути.  Изваждат се върху домакинска хартия. Процедурата се повтаря с останалите 3 парчета гъши дроб.
Мазнината от гъшия дроб се излива, като се оставя само тънък филм по дъното на тигана. Налива се сокът от грейпфрут, за да се деглазират остатъците от пърженето на гъшия дроб. Когато сокът изври наполовина, се налива виното и се добавя настърганата портокалова кора. Варят се 1 минута, след което се добавя маслото. Тиганът се отдръпва от огъня и сместа се разбърква, за да се съчетаят вкусовете. По желание сосът може да се овкуси с малко сол и черен пипер.
Филийките франзела се изпичат до златисто под грила във фурната.
Сервиране: в 6 чинии се поставя по една препечена филийка франзела, отгоре парче гъши дроб. Ябълковото пюре се слага от едната страна на дроба, а от другата се налива част от соса.
Божествено! Струва си усилията.