Тридесетина жени в достолепна възраст днес ще се съберат пред параклиса в двора на Русенската митрополия, за да се върнат в спомените си десетилетия назад - и да си припомнят своите прекрасни ученически години в пансиона „Нотр Дам дьо Сион“. По обед те ще си направят обща снимка, след това - празничен обяд, а след него ще отидат в Историческия музей, за да разгледат изложбата „120 години френско училище в Русе“. Почти всички от експонатите в експозицията са добре познати на дамите, тъй като документите, снимките и някои красиви вещи са дарени именно от тях - някогашните ученички от пансиона и от екстерната „Санкта Мария“ в Русе. 
Всяка година „ансиенките“ - така се наричат бившите възпитанички на „Нотр Дам дьо Сион“, от Белгия, Франция и Австрия се събират на среща през октомври и след това през януари издават бюлетин, в който разказват за срещата и за всичко, което междувременно се е случило с тях. Това разказва 
една от русенските „ансиенки“ - Йорданка Добрева
която мнозина познават като една от най-добрите преподавателки по френски език в града. В началото на всяка година тя получава бюлетина и в този, който получила съвсем неотдавна, прочела, че в края на 2016-а „ансиенките“ са направили последната си среща - вече са възрастни, все по-трудно пътуват, времето неумолимо им напомня за отминалите години. Като четох за годишнините - 160 г. отбелязва „Нотр Дам дьо Сион“ в Истанбул, 150 г. - в Яш, се замислих и се сетих, че всъщност в Русе се навършват 120 години от първото френско училище, казва русенката. Веднага се обадила в музея и уредничките Мариана Димитрова и Ренета Рашкова бързо подготвили експозицията, като към нея са добавени и нови дарения от някогашните пансионерки. Снимки на съвсем 
малки момичета или млади госпожици с плисирани поли и блузи с моряшки якички
други девойчета гледат гордо от фотографиите, а през рокличките им с бели якички са преметнати грижливо красиви ленти. Момичетата в класната стая, момичетата пред сградата, момичетата на разходка, момичетата на излет... 
Бяха наистина удивителни години, разказва Йорданка Добрева. Тя постъпва там в подготвителен клас, който е след тогавашното трето отделение, днес трети клас. След половин година тя вече не само говори свободно френски, но дори мисли и сънува на този език. „Не ни разрешаваха дори помежду си да говорим на български - само на френски, имаше едни плочки - казваха се таблети, в единия им край с панделки в определен цвят, който отговаря на класа, в който учиш - който говори на български или има и други провинения,
получава таблетата като знак за нарушение
и трябва да плати дребни стотинки глоба. Тези парички отиваха в помощ на бедните“, разказва русенката. 
Пансионът „Нотр Дам дьо Сион“, в чиято сграда сега е Английската гимназия, е построен специално за училището на католическия орден през 1909 г. Беше ограден с висока ограда - метална решетка, която завършваше отгоре с натрошено стъкло - да не избяга навън някоя от нас, припомня си Йорданка Добрева. И се засмива: „Въпреки това една ученичка беше избягала, за да се ожени“. 
Спалните на ученичките са на първия етаж. Едната е dortoir blanc, тя е с бели легла, другата - dortoir brunne, леглата са кафяви. Всяко от момичетата си има кабинка за личен тоалет - с умивалник от порцелан и течаща топла и студена вода, над умивалника - огледало и шкафче за принадлежности. В класните стаи, които са на втория етаж, всяка от пансионерките си има свой чин. Под писалището има чекмедже, в което те си държат иконки, книгоразделители - малки подаръци, които им правят монахините. Тук монахините преподават уроците по френски /преподаваше ни мер Катерина, беше прекрасен учител, уточнява Добрева/, немски, английски и италиански, както и другите предмети. Калугерките живееха на третия етаж в малки стаички, при всяка от тях имаше пиано - там се упражняваха момичетата, които вземаха частни уроци, продължава Добрева. 
La chapelle - параклисът, е на първия етаж
там девойките отиват на служба, като покриват главите си с шал от черна дантела и носят в ръце броеница - chapelet. Момичетата католички, за които обучението е безплатно, всяка сутрин отиват на занятия в екстерната „Санкта Мария“ /днешната сграда на Професионалната гимназия по икономика и управление, построена през 1932 г./. Другите учат в зданието в Алеите. И родителите им плащат такси - 14 000 лева за малките и 16 000 лева за големите. Имаше момичета от Габрово, от София, Левски, Провадия, Любимец, Добрич, спомня си Йорданка Добрева. И се усмихва при още един спомен - за намаленото й поведение, когато е била ученичка в пети клас. В събота сутрин тя си поставя чантата отворена в коридора. И докато момичетата си правят тоалета, някои 
пускат в отворената чанта писма до родители или до... момчета! 
„След това аз си отивам у дома - живеехме зад Халите, а пътьом пусках писмата в пощенската кутия на Халите. Така помагах на кореспонденцията на съученичките, като и през ум не ми е минавало, че правя нещо лошо или нередно. После някои от писмата-отговори идваха на адреса у дома и аз ги занасях на момичетата. Така Данче Джаз от Добрич, която прекрасно свиреше на пиано, успяваше да си пише със своя приятел Иван. Но ето че един ден се оказа, че монахините забелязали отворената ми чанта и писмата в нея... Стана скандал и поведението ми от примерно стана добро...“, разказва Добрева. 
А единствената й двойка в живота била по математика - причината бил... латинският език! Следобед момичетата си подготвяли уроците и домашните за следващия ден. „Много ми харесваше латинският език и много обичах да превеждам текстове от латински. И така един ден 
цял следобед превеждах от латински De Bello Gallico на Гай Юлий Цезар
докато се усетя, времето за подготовка беше свършило, а аз не бях успяла да си напиша по алгебра. А часовете бяха точно разпределени - след занятията следваше вечерята, след нея - молитвата, а след молитвата нямаш право да учиш. Така че не успях нито да си напиша домашното, нито да се подготвя по алгебра. И последва тази единствена в живота ми двойка!“, признава русенката, целият последващ живот на която преминава с посвещение на учителската работа. След като завършва френска филология в Софийския университет, тя работи по първото си разпределение в Две могили /цели 9 години!/, след това две в Математическата гимназия и оттам нататък - в Руската гимназия. 
Нас ни учеха не само на отделните дисциплини, но ни даваха възпитание, което остава за цял живот, казва тя. Принципите, към които са се придържали монахините, а също и светските учители, наемани да преподват в „Нотр Дам дьо Сион“, са били насочени към повече поощрения за пансионерките, а наказанията и упреците са били сведени до минимум. Все пак, изискванията трябва да се спазват. 
Едно от правилата, които желязно са се спазвали, е 
по време на хранене момичетата да притискат с лакти две книги плътно до тялото си
за да не разперват лакти, докато са на масата. Следеше се много стриктно парчето месо в чинията да не се нарязва наведнъж, а да се реже от него късче по късче - както гласи етикетът за хранене, разказва Йорданка Добрева. И когато се сметне, че момичетата вече могат да се хранят без дебели томове под мишниците, ако се случи някоя неволно да разпери лакти по време на обяда или вечерята, веднага до нея идва една от монахините, която деликатно побутва лактите на разсеяната девойка. 
Друг един от уроците в „Нотр Дам дьо Сион“, запомнени за цял живот, също е станал част от цялото същество на тези момичета и ги съпътства през целия им живот, е учтивото обръщение на „Вие“. Това, че към по-възрастните трябва да се обръщаме така, беше повече от ясно, но ни караха и помежду си да си говорим на „вие“, а когато минавахме на „ти“, веднага ни 
правеха забележка, че си говорим „като слугините на френски пазар“
припомня си Йорданка Добрева. Тази норма на уважение, вежливост и приличие е важна, никой не я е отменял и тя е израз на добро възпитание, казва тя, като признава, че днес се дразни от това, че често дори в магазина продавачките си позволяват да говорят на „ти“ на напълно непознати хора. Това може би навлиза от английския език, където граматичната форма е една и съща и за „ти“, и за „вие“, но в нашите езици, български, френски, руски, където тя съществува и има своето предназначение, пренебрегването на учтивата форма е ясен белег за това, че опростяването навлиза все по-мащабно в бита и в културата ни, смята преподавателката. 
В началото на септември 1948 година тя отива в пансиона, за да се види с преподавателките, с любимата си мер Маргарита преди началото на новата учебна година. „Като влязох в пансиона, се стъписах. 
По стълбите - книги, книги, работници изнасят пианата... Затваряха училището
Трите сестри си заминаха една след друга. И трите ги изпратихме, като с всяка от тях се качвахме на влака на гарата - тя беше там, където сега е Музеят на транспорта, и пътувахме с тях до гарата на пристанището... Наред с всички топли чувства към сестрите - уважение, признателност, любов, изпитвахме и огромна мъка от тази раздяла“, описва последните дни на „Нотр Дам дьо Сион“ в Русе Йорданка Добрева. Тя и повечето от другите момичета завършват средно образование в Девическата гимназия „Баба Тонка“, където ги посрещат, меко казано, без особена сърдечност. А с повечето от монахините от пансиона продължават да си пишат дълги години. „Поддържах връзка с мер Маргарита, с която се познавах още от моя подготвителен клас, с мер Матилд, сьор Мириан и с още много други от преподавателките и възпитателките. Сестра Мириан беше дошла в Русе за честването на 100-годишнината на френското училище през 1997-а, тогава дойде и сестра Мари Пиер...“, разказва Йорданка Добрева. И до последния момент продължава да се грижи за организацията на тазгодишната среща на някогашните момичета пансионерки - всичко да мине стройно и красиво, а след това тя ще изпрати снимки и разказ за тази поредна русенска среща на „ансиенките“ в Брюксел, оттам материалите ще бъдат препратени в архива на „Нотр Дам дьо Сион“ в Париж. За да се помни и знае - защото паметта е важна. И кара човек да се чувства жив.