Русе беше първият областен град, в който председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов проведе изнесена приемна за граждани от региона. Тя се състоя вчера, а „Утро“ разговаря с шефа на регулатора, след срещите му с русенци.

- Г-н Маргаритов, защо се спряхте първо на Русе, има ли конкретна причина?
- Много са случаите, в които хората пътуват от доста далеч, за да посетят нашата традиционна приемна в София, да се срещнат с нас и да потърсят помощ. Затова решихме, че е необходимо една такава инициатива да бъде осъществена в градовете в страната, включително и тези, които са на по-голямо отстояние от София. Хората си търсят правата, имат проблеми, понякога сериозни с различен тип търговци и затова аз съм удовлетворен, че те търсят нашето съдействие и че ние можем да го окажем. Всъщност се оказа, че датата на приемната почти съвпада с деня на Русе, но без, разбира се, да сме имали конкретно за цел да сме с някакво специално събитие по повод отбелязването на този празник, нещата от само себе си се получиха. 
Вече повече от половината жалби постъпват по интернет, но все пак има доста хора, които предпочитат директния контакт. Така могат по-добре да обяснят какъв е техният проблем, какво точно се е случило, тоест тази пряка комуникация не само че не бива да бъде подценявана, но в голяма степен трябва да бъде стимулирана. Ще направим подобни приемни и в други градове, като предстоят Пловдив и Благоевград. 
Освен това във всички областни центрове имаме поне по един служител, който има възможност да приеме хората и колегите работят постоянно. 
- По-различни ли са действията, ако жалбата е подадена по време на приемна, в регионалната дирекция на комисията, по имейл или по телефона?
- Не, действията ни така или иначе са такива, каквито са предвидени в закона - извършването на проверка, инспекция, съставянето на съответните констативни протоколи. Ако бъде установено нарушение - съставяне на съответните актове и ако трябва да бъде наложена санкция - издаване на наказателно постановление. В някои от случите, когато нарушението е по-тежко и е свързано с т.нар. нелоялна търговска практика, се изисква и произнасяне на комисията, но ние процедираме по един и същи начин независимо от способа, който е използван за подаването на жалбата или сигнала. Друг е въпросът, че в директното общуване понякога могат да станат известни важни за целия случай факти, които е възможно да бъдат пропуснати в писмена жалба, но са от съществено значение за нас. 
- Като споменахте нелоялни търговски практики, на какви най-често се натъквате?
- Нелоялната търговска практика като цяло представлява случай, в който търговецът извършва две забранени от закона неща или едновременно, или само едното от тях, насочвайки към потребителя нерегламентирано въздействие. Може да го заблуди с невярна информация или пък да си спести важна информация за потребителя, която има значение при вземането на решение дали да осъществи сделка или не. Ако говорим за конкретни сектори, най-големият брой нелоялни търговски практики през миналата година, в които сме се произнесли за наличие на такива, са в сферата на телекомуникациите. С доста по-малки проценти се нареждат другите сфери на търговска дейност - хранителни стоки и промишленост, облекло и предоставянето на някои услуги, например туристически и финансови. В сравнение с първата сфера тук нещата са много по-спокойни и въпреки това всяка нелоялна търговска практика би трябвало да бъде забранена възможно по-скоро и по-строго, защото това са послания, които са адресирани до неограничен кръг потребители и наистина много хора могат да бъдат ощетени, ако търговците продължават да ги използват. Около 300 са случаите, в които сме се произнесли за наличие на такива практики.  
- А за Русе колко са нелоялните търговски практики?
- Около 20 са за цялата година и са във връзка с провеждане на промоции в магазинната мрежа или заблуждаваща информация за вида и категорията на заведения за хранене и развлечения. Регионална дирекция Русе обхваща и области от Централна България, в които се развива и активна туристическа дейност, така че една част от проверките, които са извършени в рамките на дирекцията, обхващат туристически обекти и там са констатирани тези нелоялни практики. 
- За какво потърсиха съдействие от вас русенци по време на приемната?
- Както и очаквахме, в повечето случаи проблемите са свързани с телекомуникационни устройства, дефекти, които те са дали и съответно след извършването на определения брой ремонти, тези дефектни не са отстранени. В тези случаи потребителите съвсем основателно си търсят обратно парите и искат да развалят договора. Други чести случаи са тези, в които има претенция от търговеца за заплащане на определена услуга, която потребителят твърди, че не е ползвал и изобщо не е подписал договор за нейната доставка. По всеки един от тези сигнали ние ще извършим проверка и смятам, че резултатите ще бъдат удовлетворяващи за потребителите. 
- Колко е общият брой на постъпилите жалби в регионалната дирекция в Русе от началото на годината и увеличил ли се е техният брой в сравнение с миналата година?
- От началото на годината са постъпили над 380 жалби в регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите, което е с близо 10%, по-точно с около 8% повече в сравнение със същия период миналата година. Гражданите стават все по-активни и това е оправдано. Ние извършваме своите кампании, в които стимулираме тази активност, давайки ясен знак, че и самите търговци би трябвало да напрвят своите изводи от това, като бъдат коректни и лоялни към клиентите си, за да могат и да ги задържат. Активното присъствие на комисията води както до спад на нарушенията и по-ефективна защита на гражданите, така и до повишаване на потребителската култура.
- Как стои Русе на фона на останалите областни градове по брой жалби от граждани, констатирани нарушения, нелоялни търговски практики и наложени санкции?
- Спрямо останалите градове в страната, в които имаме регионални дирекции и може да направим такава съпоставка, мисля, че няма някакво голямо разминаване. За миналата година има около 1500 жалби, което е типично и за другите центрове. Разбира се, малко по-различна е картината в София, тъй като там регионалната дирекция отговаря за много повече на брой търговски обекти. 
- Какви нарушения констатират най-често вашите служители на местно ниво, има ли нещо по-фрапиращо?
- Тепърва, благодарение и на откритите приемни по места ще си съставим картинката за кои региони има някакви по-специфични неща като разположение, развитие на определен тип услуги, които са по-специфични, по-често или по-рядко срещани в съответния град, така че тази информация ще съобщим на следващ етап. А нарушенията са две основни групи. Едните са административни, които може да окачествим като по-леки, например, че не е поставена табелка с работно време пред търговския обект или че удостоверението за категоризация на туристическия обект не е на видно място. Това са също нарушения по смисъла на закона, но за тях санкциите са по-ниски. Другият тип нарушения, които е важно да бъдат хващани и забранявани възможно най-бързо и строго, са нелоялните търговски практики, тъй като те удрят по джоба доста хора. 
- Кои са най-честите трикове, с които търговците се опитват да ни подведат и около празниците, и в онлайн търговията? 
- Наистина по време на различни празници търговците се изкушават да подмамват потребители с оферти за намаления, които обаче не отговарят на действителността. Също така по-големите вериги супермаркети имат склонност да разпространяват в голям тираж брошури и различен тип листовки за оферти с продукти, които би трябвало да са наличност, но когато купувачът посети магазина, се оказва, че стоката я няма и то не защото е изкупена, а защото изобщо не е зареждана. Това са някои от триковете, като понякога има доста богато въображение от страна на търговците и си признавам, че понякога ние хващаме впоследствие нещо, което те са изобретили. Но когато има активност от потребителите, когато знаем кога и как рисковете се повишават, мисля, че ще можем да сме още по-ефективни. 
- В началото сме на летния туристически сезон, ще извършва ли комисията по-засилени проверки и за какво ще следите? 
- Най-напред това, което правим вече, е да извършим проверки в онези обекти, за които през изминалите периоди сме констатирали някакви нарушения, включително и такива, които поради липса на категоризация са били затваряни, а сега е възможно да са започнали отново работа и, разбира се, е възможно съвсем регламентирано да са получили съответната категоризация. Така че според мен това е най-важната първа стъпка. След това, както обикновено, и в последно време с активното участие на колеги от други институции, ще направим съвместни екипи, които в разгара на летния сезон да извършват проверки в заведения за хранене и развлечения, в местата за настаняване. Целта е нормално, без да се създава суматоха, да се установи, че са спазени изискванията на цялата палитра от закони, която регулира тази сфера и дейност, и по този начин да гарантираме на туристите един пореден успешен и спокоен туристически сезон. 
- А на какво могат да разчитат хората, които не са доволни от обслужването като туристи?
- Основно на две неща - едното е съдействието на институциите и в частност на комисията като контролен орган за качеството на туристическия продукт, но и на нещо, което забелязваме като положителна тенденция, а  именно на реакцията на самите търговци, когато потребителят предяви претенция към тях за това, че нещо не е наред. Все по-чести са случаите, в които има неизпълнение на поетите ангажименти, но търговецът е в състояние да предложи на потребителя компенсация, която го удовлетворява. Дали под формата на някаква допълнителна безплатна услуга, сторниране от заплатената цена или други т.нар. добри практики, но все по-често сме свидетели на тяхното прилагане от страна на търговците. Бих си позволил да ги приканя да бъдат толерантни, и особено когато те сами осъзнават, че не са изпълнили ангажиментите си, така както са ги поели, да се опитат да направят така, че потребителят да остане удовлeтворен. Това работи и в тяхна полза. 
- Летният сезон е особено предпочитан за организиране на тържествени мероприятия. Какви са основните рискове за потребителите сред многобройните примамливи оферти?
- Обикновено хората са в една специфична еуфория, когато има по-специално събитие - абитуриентски бал, сватба, и използват услугите на външен изпълнител за част от дейностите. Впоследствие се оказва, че този изпълнител им предявява изисквания за някакви допълнителни плащания, които по подразбиране е видно, че са съпътстващи услугата и не бива да се поставят като допълнителни. Потребителите трябва да имат съзнанието, че е добре да запитат и за детайлите и винаги, когато нещо не им е известно, да искат информация от този търговец преди да сключат договор или да извършат плащане, за да не се окажат в ситуация на свършен факт. 
- Какви са вашите съвети към потребителите, за какво да внимават и ако все пак се стигне до подаване на жалба, къде могат да го направят?
- Има най-различен тип взаимоотношения, в които потребителите могат да влязат с търговците в зависимост от естеството на сделката. Целта е да може да имаме ясната, вярната, точната информация за това какво ще се наложи да платим и какво ще получим насреща. Според мен това е универсалният съвет. Винаги казвам, че когато става въпрос за онлайн търговия по-лесно и бързо човек може да направи съпоставка на няколко оферти, които са за една и съща или подобна на стоката, която сме решили да купим. Тук вече може много по-бързо и лесно да се ориентираме коя е най-изгодната цена и кои са най-изгодните условия. Тези сравнения, които не отнемат много време, е хубаво да се правят, за да имаме увереност, че сме направили най-добрия избор за себе си. 
Ако все пак има неприятности от потребителско естество, нашата комисия може да бъде открита по няколко основни начина - в сайта kzp.bg, където бърз бутон за подаване на жалба и сигнала и не се изисква електронен подпис. Може да бъдем намерени във всички наши офиси в областните градове в страната, а за тези, които искат да ни съобщят бързо нещо важно, за да може да реагираме, работи денонощният ни телефон: 0700 11 122. 

Мъж предал жена си, че не издала касова бележка

22 жалби само за година е подал мъж в Комисията за защита на потребителите (КЗП), като една от тях е била срещу собствената му жена, която не издала касов бон в магазина, където работела.
Това съобщи Цветан Христов, директор на Регионалната дирекция на КЗП за областите Велико Търново, Русе, Габрово, Плевен и Ловеч.
Това обаче е изолиран случай, в който по-скоро става дума за разчистване на сметки. Тенденцията е жалбите да растат и се очаква тази година да достигнат 25 000 срещу 20 000 през 2016-а. 70 на сто от тях са решени в полза на жалбоподателите.