Kакво свързва свети Георги Победоносец, символ на храбростта и мъжеството, с традиционното агне на гергьовската трапеза? Най-лесният отговор е, че агнето е отдадена почит от земеделците, възприели светеца за покровител, след като той съживява умрелия вол на един селянин. Освен това св.Георги отключвал небето и дарявал дъжд и роса на земята, за да расте тревата и да пасат стадата. Според някои легенди обаче това ставало, след като му принесат в жертва вакло агне. Затова по стародавна традиция изисква в негова чест на Гергьовден да се коли първото мъжко агне, родено през новата година.
От друга страна, свети Георги е храбрецът, убил змея, който всяка година изяждал по едно дете от град Вирит, днешен Берут, който бил близо до езерото, в което живеел звярът. Неслучайно той е изобразяван на кон с копие, забито в устата на страшния и безмилостен змей. Заради това геройство светецът се смята и за закрилник на армията, още повече че самият той е бил високопоставен армейски сановник.
Църквата обаче почита св.Георги по други причини. Според преданието той живял по времето на император Диоклециан (284-305 г.). Именно по неговото време през 303 г. започват най-жестоките гонения срещу християните, защото почитали само своя бог и отричали  римските божества Юпитер и Сол, чието земно въплъщение бил императорът. Свети Георги открито застанал на страната на християните и се противопоставил на гоненията. Разяреният Диоклециан наредил той да бъде подложен на мъчения и те били невъобразими за човешкия разум - стъргали тялото му с железни остриета, хвърлили го в яма с негасена вар, били го с бичове, пил отрова. С Божията помощ след всяко от тях св.Георги се явявал невредим пред Диоклециан. Накрая бил посечен пред стените на Никомидия, древен град на брега на Мраморно море близо до Константинопол. А мощите му били погребани в град Лида - там, където се случило чудото със змея.
В библейските писания агнето, от една страна, е символ на човека като част от Божието стадо, а от друга, е най-често използваният образ на жертвата и в този смисъл връзката със св.Георги е по-ясна. Христос, който е смятан за върховната и съвършена жертва за изкупление на човешките грехове, е наречен от Йоан Кръстител агнец: „Ето Агнеца Божий, който взима върху си греха на света“. Теолозите виждат връзка и между жертвата на Христос и жертвеното агне, с чиято кръв евреите намазват вратите си, преди да напуснат Египет, за да бъдат запазени техните домове от Божия гняв над земята на фараоните. По тази причина на еврейската пасхална трапеза задължително има агне и тази традиция е преминала и в нашите великденските обичаи. Впрочем Гергьовден е част от българските пролетни празници, които започват с Великден.
Любопитното е, че в легендите и митовете извън християнството присъства бащата на агнето - овенът. Един от най-известните древногръцки митове например е за Златното руно. В него се разказва за овен, чието руно блестяло като злато. С него Фрикс и Хела, деца на цар Атамант и богинята на облаците Фрела, избягали през морето в Колхида от своята мащеха, злата вещица Ино, която ги набедила, че са виновни за глада по хората и животните, предизвикан от самата нея. В Колхида Фрикс пренесъл овена като благодарствена жертва на Зевс, а руното му било закачено на дърво в гората на бог Арес и пазено от огнедишащ дракон.
В Зодиака пък Овенът е огнен знак и това също идва от древността. В Индия той е свързван с повелителя на огъня бог Агни, а в египетската и келтската митология, освен на огъня, овенът е повелител и на плодовитостта. В българския фолклор един от най-героичните образи е на Крали Марко, закърмен със самодивско мляко и надарен с чутовна сила. И според българските народни приказки, когато този юнак не извършвал подвизи, ядял печени агнета и пиел руйно вино.
Старите хора казват, че когато козите станат повече от овцете, значи народът е обеднял. Това е мъдрост от времето, когато в предимно селска България имането на семейството се мерело според броя на отглежданите овце, ако били под 10 - хората са бедни. Днес агнешко има повече в супермаркетите, отколкото по селата. Вярно е, че се появява преди Великден и изчезва след Гергьовден, но и на двете празнични трапези може да присъства. На Гергьовден - не само като почит, но и като принесена жертва за благополучието на Русе, чийто покровител е свети Георги.

Агнешко бутче с ориз и зелен лук

Необходими продукти:
за бутчето:
1.5-2кг агнешко бутче
50 г масло
1 с.л. сух джоджен
1 с.л. червен пипер
1 с.л. черен пипер
1 с.л. сол
1 к.ч. бяло вино
2-3 стръка пресен джоджен
2-3 стърка пресен розмарин
1 ч.л. олио
за ориза:
1 ч.ч. ориз
3 връзки зелен лук
1 връзка пресен джоджен
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. сол
3 с.л. олио
Начин на приготвяне:
Агнешкото бутче се измива и почиства добре. В купичка се смесват черният пипер, червеният пипер, сухият джоджен и солта и се разбъркват добре. С тази смес се намазва бутчето от двете страни, след което се слага в намазнена тава. Поръсва се с нарязания пресен розмарин и пресен джоджен. Маслото се нарязва на филийки и те се нареждат равномерно върху бутчето. Полива се с виното и една чаша вода и тавата се покрива с алуминиево фолио, така че да не излиза въздух. Слага се в предварително загрята на 160 градуса фурна и се пече поне три часа.
Като наближи да свършат тези три часа, се подготвя оризът. Зеленият лук и остатъкът от пресния джоджен се нарязват на ситно. В тиган се загрява олиото и в него се запържва оризът, като се разбърква, за да не залепне. Добавят се лукът, джодженът и подправките. Бърка се и се налива една чаша вода. Всичко се задушава на среден огън около 5 минути, като бъркането продължава.
Тавата се изважда от фурната, маха се фолиото и оризът се разпределя около бутчето. При необходимост се долива вода тавата се връща във фурната, но вече на 180 градуса. Пече се още 30 минути, докато се зачерви добре бутчето и се сготви оризът..