Русенският архитект Орлин Неделчев има покана да бъде един от основните участници в дискусионен форум за комиксовото изкуство, който се организира в началото на юни в Софийския университет „Св.Климент Охридски“.
Студентите, които са в дъното на това предстоящо за първи път събитие, сами ме намериха, разказа архитектът. Той ще бъде едно от главните действащи лица в комиксовия форум, при това заедно с Антон Стайков, смятан за корифей в тази материя и автор на „Кратка история на българския комикс“, и с известния писател Георги Господинов. Той пък е поканен не просто като един от най-нашумелите съвременни родни автори, а най-вече като създател на комикса „Мухата“ в тандем с художника Никола Тороманов. 
А причината Орлин Неделчев да бъде в тази престижна компания е издаденото само преди няколко месеца списание „КИК“ - фактически в момента единственото българско списание за комикси, илюстрации и карикатури, както гласи дешифровката на абревиатурата, дала име на най-новото и по своему уникално списание. 
Нямаме претенции да бъде уникално - не го правим заради това, просто решихме, че би било хубаво да възстановим добрата традиция отпреди години, когато излизаше българското комиксово списание „Дъга“. И понеже на няколко пъти в пространството бяха обявявани намерения да бъде възстановено самото списание „Дъга“ - а пък това все не става и не става, ние 
без много да обявяваме, просто се заловихме за работа и издадохме „КИК“
обяснява Орлин Неделчев. А говори в първо лице множествено число, защото не е сам в това интересно и пълноцветно начинание. 
Всъщност, екипът, който направи първото комиксово списание в България от най-ново време, е от трима души - и тримата от Русе. Това са архитект Орлин Неделчев, който рисува под псевдонима Лино, Николай Маринов-Марчело и Стоян Стоянов, зам.-директор на една от детските градини в града, представящ се напоследък с псевдонима Комитски.
Запознахме се преди две години, разказва архитектът. Двамата запалени по историите в картинки русенци отишли в книжарница „Хеликон“ да търсят „Астерикс“, а управителката на книжарницата Ваня Хинкова издала: Мъжът ми също е запален по този жанр! И скоро тримата се запознали. 
Стана ясно, че и тримата сме колекционери - те отдавна и постоянно, а аз бях „затихнал“ колекционер, запазил на тавана съкровена сбирка от 350 френски „Пиф“-а. Но моите уж притихнали страсти се възпламениха. Качих се на тавана и се оказа, че любовта ми към тези списания е повече от жива. Нещо повече, за отрицателно време си припомних, че съм пифолог! Сега вече 
колекцията наброява 1600 списания, най-старото е от 1948 г.
продължава Орлин Неделчев. 
Вероятно много русенци от средното и малко над това поколение с най-топли чувства ще си припомнят цветните френски списания с приключенията на жълтото куче Пиф и останалите герои на забавни, смешни, но също и доста сериозни и познавателни истории. През 70-те години на 20 век „Пиф“ беше едно от западните издания, които проникваха в социалистическа България - вероятно като забавно и безобидно /все пак, в онези години от време на време човек можеше да намери даже и в Русе неделното приложение на вестника на френските комунисти „Юманите Диманш“/. 
Но тогава да се сдобиеш с „Пиф“ си беше истинско приключение, припомня Орлин. В Русе пристигаха няколко броя - и само същински късметлия можеше да се добере до него, а пък през колко ръце и очи минаваше списанието след това, вероятно никой не би могъл да каже със сигурност. Днешният архитект обаче имал и друга привилегия - той знаел френски език. Затова освен да се радва на картинките като всички останали тийнейджъри, той 
можел дори да чете какво пише на френски в „облачетата“ 
над рисуваните герои! Събирахме се десетина-петнадесет момчета, аз четях и превеждах, разказва русенецът. 
Защото неговата връзка с „Пиф“ датира отпреди това. 
Аз се научих да чета на френски именно благодарение на комиксите и по-специално на „Пиф“. Татко беше архитект и от 1965 до 1969 година, между седмата и десетата ми година, ние живеехме с него в Тунис, където той работеше. Тогава официалният език в Тунис беше френски, аз учех във френски лицей, а когато постъпих в него, Пиф и Еркюл ми помогнаха да науча френски. Започнах и да прерисувам героите - сигурно много други момичета и момчета по същото време са се изкушавали да го правят. Впрочем, на тавана намерих и мои рисунки - прерисуван цял комикс, американския „Сребърният сърфист“, разказва архитектът. 
Когато се връща в България, дружбата с неговото рисувано приятелче продължава. През 1970 и 1973 година Орлин е включен в групи русенски ученици, които на разменни начала си гостуват с френски гимназисти от побратименото парижко предградие Сент Уан. 
Хем бях част от групата, хем превеждах, та при едно такова пътуване в автобуса, с който ни возеха, намерих един забравен комикс. И страшно много се зарадвах, когато шофьорът ми каза, че мога да го взема, продължава русенецът.
Страстта към комикса не замира, а само леко затихва, когато през 1973-а 
Орлин тръгва на уроци при прочутия учител на поколения хдожници Кирил Станчев - Бай Киро
Оттогава датира дружбата ми с много от русенските живописци и графици - Виргиня Пенчева-Джина, Златка Стойкова, Роберто Андреев, Върбан Христов, Ваяна Панкова, казва Орлин. 
При Бай Киро той се научава да рисува академично. Но тръпката да щрихираш с няколко линии настроения, изражения, движения остава. 
Нещо повече - когато в годините непосредствено след началото на тъй наречените демократични промени в Русе започва да излиза доста нова периодика, едно от тези малки списания спира поглед и върху комиксите. 
Аз съм преводачът на популярния по него време комикс „Рахан“ за симпатичния праисторически герой, признава Орлин. 
Превеждал го от „Пиф“ и дори лично рисувал текстовете за русенското издание, правел балончетата с репликите. Аз правех колажите на страниците, фотографът снимаше, от снимките се правеха плаки в печатницата, спомня си с усмивка архитектът. 
Тази очевидно неувяхваща любов към комикса днес може да се види и на страниците на списанието „КИК“. В него
самият Орлин Неделчев-Лино е автор на няколко от комиксите
на първото от поредицата забавни „Невероятни приключения на Кико - охлюва бързак“, на рисуваната басня „Гарван и лисица“ по класическия текст по Лафонтен на Константин Величков, на погледната от различен ракурс позната приказка „Юнакът, ламята и златната ябълка“.
Много му се радваме на нашето списание - струва ни се, че има нужда от такова издание и макар да не сме направили кой знае каква разгласа, пък и няма как да го разпространяваме, защото днес вече ги няма някогашните „репове“, за да го продаваме там, вече ни намират младежи, впечатлени от него, казва Неделчев. 
Главата на списанието „КИК“ с шрифта си е реплика на френския „Пиф“, както и червената корица. Мислим следващите корици да ги правим в различен цвят, впрочем, вече сме почти готови с втори и трети брой, обяснява архитектът. 
По повод първия брой на „КИК“ се чули изречения, че изглеждало старомодно. Понеже и тримата са доста запознати с историята на комикса, с различните му вариации, търсения, трансформации, интерпретации, те са на мнение, че в концептуално отношение 
тъкмо „Пиф“ е уникалното и направо брилятно детско списание
Затова решихме да направим нашето по подобие на френското, казва Орлин. Така подборката на материалите - освен комикси и ред други забавни игри, задачки и закачки, а също и оформлението на „КИК“ смело следват класиката в жанра. 
В самото списание има много интересна информация, представени са емблематични български автори на комикси, читателите ще научат любопитни подробности за създаването на някои от рисуваните сюжети, които са завладявали тийн-съзнанието на страниците на „Дъга“. Разнообразни по сюжети, исторически епохи и стил комикси се допълват от ред други забавни игри, задачки и закачки. Така списанието става интересно за различни възрасти. 
Някои смятат, че комиксът е инфантилен жанр - нищо подобно! - казва Орлин Неделчев. И припомня, че в историята на европейския комикс има изключително сериозни автори. Самият Умберто Еко също пише по темата, да не говорим за нашите български писатели като Николай Хайтов, Стефан Дичев и много други, допълва архитектът. И заключава: Комиксът вече е признат за деветото изкуство! Той не е просто разкази в картинки, но много често представлява задълбочено художествено проучване на някои страна от живота. А накрая добавя: Чудя се дали да не благодаря на кризата - заради нея работата в архитектурата спадна рязко и така ми остана време за неща, които все отлагам - за срещи с приятели, за уроците, които сега давам на деца и заради които задължително отново сядам да рисувам, и, разбира се - за любимите ми комикси, моята стара тръпка и любов.