Д-р Борислав Стаменов: В Германия жените раждат по нормален път, едва след 3-4 дете предпочитат секцио
Д-р Борислав Стаменов е завършил Висшия медицински институт в Пловдив през 2001 година. През следващата година започва работа в Общинската болница в Бяла, като ординатор. През 2003 година записва специализация по Акушерство и гинекология, като същевременно започва работа в АГ комплекса към Многопрофилната болница в Русе. През 2010 година придобива специалността и веднага заминава за Германия, където работи седем години. За последно е бил старши ординатор в университетска база на Медицинския университет в Дюселдорф. На 1 април тази година д-р Стаменов се завръща в Русе и веднага започва работа в АГ отделението в Университетска болница „Медика“.
- Д-р Стаменов, колко бебета се родиха в отделението по акушерство и гинекология в „Медика“ от откриването му през януари?
- 16, осем момиченца и още толкова момченца. Седем от тях са родени с цезарово сечение, останалите излязоха на бял свят по нормален път. От 1 май отделението ще сключи договор със Здравната каса по клинична пътека „раждане“ и пациентките вече няма да плащат, освен ако не избират екипа, който да ги изражда. Това означава, че вече ще бъдем конкурентоспособни на останалите АГ болници в града и региона.
- Какви условия предлагате на пациентките си?
- Откъм материална база условията са перфектни. Отделението разполага с целия обем техника и апаратура, необходими за извършване на всякакви дейности в акушерството. В него работят осем акушер-гинеколози със сериозен опит и това ме амбицира да развием отделението по съвременни стандарти и методики. Разбира се, аз мога да помогна с опита, който натрупах в Германия по тази специалност.
- Вече можете да направите разлика на акушерството в Германия и в Русе, каква е тя?
- Разликата основно е организационна и в степента на финансиране. Като кадрови ресурс обаче българският лекар е много ценен в Германия, защото е много добре подготвен и много бързо наваксва изоставането в практическите умения. Имах възможност да работя в големи болници, където се използват най-модерни техники и технологии, които са много скъпи, така че в това отношение ние просто изоставаме като развитие в медицината.
- Смятате ли да приложите опита, който сте натрупал от работата си в Германия и какво по-точно от него?
- Завърнах се в България по лични причини, а решението ми да започна работа в „Медика“ беше продиктувано от това, че това е нова структура, която се намира в конкурентна среда. Целта ми е да работя за промяна в организацията на работа и най-вече в отношението към пациентите. На тях трябва да им се обяснява каква гинекологична операция ще им се прави, за да бъдат спокойни. В момента в отделението се провеждат дни на отворените врати, което дава възможност на пациентите да се запознаят с персонала и условията за раждане, добиват информация за лекарския персонал и за квалификацията му, което трябва да ги успокои, че при нас има качествено здравеопазване. Личната ми амбиция обаче е да работя за спиране на теча на пациентки към АГ болницата в Тутракан, защото в Русе има изградена отлична школа и традиции в тази специалност.
- Германските родилки предпочитат ли да раждат чрез секцио, каквато мода се наложи у нас през последните години?
- Не. Всички родилки там искат да раждат по нормален път, едва след като вече имат три или четири деца, предпочитат да родят със секцио. Там основното е, че с пациентките се говори изключително много преди всяка гинекологична операция и те са информирани какво ще се прави с тях и какви са причините за предстоящата хирургическа интервенция. В България обаче много пациенти не знаят за какво ще бъдат оперирани и примерно казват на хирурзите да питат личните им лекари, защото те знаели какво им е заболяването. Това в Германия го няма - с пациента се говори много и в крайна сметка той е напълно наясно за какво ляга на операционната маса и дори му се дава копие от направеното кратко резюме на операцията, която ще се прави. Тук обаче в повечето случаи решенията за операции се вземат бързо, защото клиничната пътека подпира откъм време, пациентът подписва един документ и се подлага на интервенцията. Смятам, че това трябва да се промени в нашето здравеопазване и ще работя моите пациенти в „Медика“ да бъдат информирани за това, което ще им се случи на операционната маса, и за причините, които са довели до този краен метод на лечение.