Рецидивист с 12 присъди и излежани 15 години в затвора получи 13 наказание за измама на болен от шизофрения русенец, ощетен с 7810 лева. Русенският районен съд постанови 4 години затвор при първоначален строг режим за Ф.А. по прякор „Татара“, а Окръжният съд потвърди наказанието като справедливо. Заедно с него зад решеткитеза 2 години влиза и помагачът му Е.Ф.
М.М. имал параноидна шизофрения и бил регистриран в Центъра за психично здраве в Русе. След смъртта на баща му, той и брат му наследили три ниви край Русе на обща стойност 7810 лева.
М.М. често посещавал заведение близо до дома си, където се запознал с Татара. Двамата се срещали често в продължение на повече от година. При една от срещите им блоният мъж разказал за земеделските земи, които притежавал заедно с брат си. Татара му предложил да съдейства, ако реши да ги продаде. След това споделил намеренията си с опитния в такива сделки Е.Ф.
Двамата отишли в дома на М.М., за да го склонят да продаде нивите, но получили пълен отказ от брат му. Това обаче още повече запалило интереса им към наследството на братята и решили да убедят М.М тайно от близките му да продаде своя дял от нивите.
Татара запознал М.М с Е.Ф., който се представил за „Наско“. Двамата мъже знаели, че М.М. е болен и затова наивен, реагирал по детски, радвал се на дребни подаръци и можело много лесно да бъде манипулиран. Разбрали, че той нямал никакви познания за покупко-продажбата на земеделски имоти и не познава парите. За да спечели доверието му, Татара го черпел с кафе, давал му цигари и дребни суми. При една от срещите им рецидивистът предложил на М.М. да купи неговите земеделски земи за 2500 лева и болният мъж се съгласил, но се оказало, че няма документ за самоличност. Заради болестта му майка му нямала доверие и била прибрала на сигурно място личната му карта. Двамата измамници се опасявали, че тя няма да се съгласи с продажбата, и решили за по-сигурно да му извадят нова. 
В първия ден на март 2013 година Татара и М.М. отишли в полицията в Русе и болният подал заявление за нова лична карта, като казал, че старата била изгубена. След няколко дни документът бил готов и това задействало престъпния план. М.М. попълнил лично всички необходими документи под диктовката на Татара. Той дори платил 40 лева глоба заради „изгубената“ лична карта на М.М. После заедно посетили Службата по вписванията, Данъчното, Кадастъра и други учреждения, от които се снабдили с всички необходими документи за изповядване на сделката. През това време Е.Ф. се срещнал с Г.Д., който бил управител на агенция за изкупуване на земеделски земи и се познавали. Той се съгласил да купи земите на М.М. на цена около 750 лева за декар, като продавачът поеме разноските по прехвърлянето. Тъй като и братът на М.М. бил собственик и не бил съгласен да се продават, Г.Д. поискал сделката да се оформи като дарение и така да стане факт без знанието на другия собственик на имотите. 
Купувачът на ниви сам подготвил проект за нотариален акт и го изпратил на нотариус. Така в уговорения ден и час Е.Ф. и М.М. посетили кантората на нотариуса и сделката била изповядана. М.М. подписал доброволно документа, без реално да съзнава какво точно се случва. Купувачът дал на Е.Ф. 9800 лева, след като били приспаднати 200 лева за нотариалните такси.
През това време Татара чакал в градинката до нотариалната кантора. Когато се срещнали, Е.Ф. му дал парите и рецидивистът дал 2500 на М.М. и го накарал да подпише разписка, че е получил в брой 6500 лева от продажбата на земеделските си земи.
Скоро след сделката М.М. споделил с майка си, че има нова лична карта. Тя разпитала сина си и разбрала какво се е случило с наследствените ниви. Така наглата измама стигнала до прокуратурата и до съда. 
Решението на Окръжния съд в Русе е окончателно.