След като и през настоящата година изминахме изпитанието на Великия пост и заедно съпреживяхме Христовите страдания и смърт, в утрото на третия ден отново всички се отправяме към празния гроб, за да чуем, наред с жените-мироносици, думите: „Няма Го тук, но възкръсна“ /Лука 24:6/. С божествената си сила Той потъпка смъртта и победи силата на злото, което властваше поради греха, и наистина „възкръсна, както беше казал“ /Мат. 28:6/. Възкръсна, за да се изпълнят чрез Него Писанията /Марк 14:49; 1 Кор. 15:3-4/, като се осъществи даденото още на праотците ни обещание - човекът, любимото Божие творение, да се завърне обратно там, където бе мястото му в предвечния Божи промисъл. 
Христос Възкръсна, за да покаже, че силата и победата са винаги на страната на доброто и на справедливостта, на вярата и на надеждата, на всепобеждаващата и жертвена Божия любов.
Възкръсна, за да знаем, че не друг, а само Той е „Крепкият и силният Господ...“ /Пс. 23:8/, Който е нашата истинска „твърдиня“, „крепост“ и „избавител“ /2 Цар.22:2/. 
Той Възкръсна, за да имаме живот и да го имаме „в изобилие“ /Иоан 10:10/.
Затова в тази пресветла нощ християни се стичат към Православните храмове, за да отворим заедно отново вечните порти, през които да влезе Господ на силите и Царят на славата /Пс.23:10/. Да влезе в нашите домове и в нашите сърца, които да огрее и да просветли със светлината на Своето преславно Възкресение. И да ни напомни, че в Него - в причастността ни към Неговата богочовешка личност и в следването на Неговия пример и подвиг - можем и ние да имаме победата над същото това зло, с което Той се пребори в дните, когато извърши нашето спасение.
Проповедта на Църквата винаги е била проповед за Възкресението, но и проповед за Кръста. Нашият личен път към славата на Възкресението е път, в който ние следваме превития под тежестта на Своя кръст Господ, извървяващ последните стъпки от земния Си живот, за да се върне обратно във вечността, заедно с прославената и обожена в Него човешка природа. Затова и пътят на всекиго от нас и на цялата Христова Църква - винаги е бил и остава път славен и победен, но и път кръстен, и нашето подражание на Господа продължава да изисква всекидневното носене на Кръста - такъв, какъвто той е даден на всеки от нас. 
В Кръста е скрита и тайната на Възкресението, защото отново в него се разкрива и тайната на любовта - на онази любов, с която Бог толкова много обикна света, че отдаде за него Своя Единороден Син, „та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ /Иоан 3:16/. Да вярва в Него, да се уподобява на Него и да Го следва, като носи кръста си, и така да се спасява и да наследява Царството, приготвено нам „от създание мира“ /Мат. 25:34/ - нашето вечно небесно Отечество, където за всекиго от нас нашият любящ Отец е приготвил жилище /Иоан 14:2/. 
Към това Царство, към това наше небесно Отечество и към това наше жилище ни води кръстният път - води ни към Възкресението и към живота. Затова в днешния ден тържествено потвърждаваме верността си към Господа, като пеем: „Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме“ /Стихира, гл.6/. И отново благодарим на Господа и Бога за всичко онова, що Той стори за нас, и от изпълнените си с радост души и сърца възкликваме: 
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, дарува живот!
Благодатта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и любовта на Бога Отца, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! 
Воистина воскресе Христос! 
МИТРОПОЛИТ НАУМ