Когато телефонът в един японски дом звънне, домакинята вдига слушалката и казва: „Моши, моши!“. Какво означава тази чудновата дума и защо се повтаря два пъти - като заклинание? С отговор на този въпрос се отваря книгата на българката Юлиана Антонова-Мурата, която вече повече от две десетилетия живее в Страната на изгряващото слънце. Тя е работила като аташе по културата в българското посолство в Токио, след това е стигнала до ранга пълномощен министър. Според собствените й признания, въпреки че от толкова време е свързана с Япония, тя продължава да научава нови и нови интригуващи подробности.
Та - за „моши, моши“. Означава „ало, ало“. И се повтаря, защото според една древна японска легенда така човек със сигурност проверява дали не му се обажда зъл дух, който иска да го оплете в мрежите си. Изразът обаче отдавна е придобил много по-широко значение - като откликване на повик, като предложение да помогнеш, като желание за съпричастие. Горе-долу всичко, с което японците изразяват радушие и готовността си да съдействат и да бъдат полезни. 
За това, а и за много други свои впечатления от емблематичната далечноизточна островна държава, самата Юлияна Антонова-Мурата ще разкаже на русенци. Тя ще пристигне в града на 24 май, когато от 18 часа в Културен център ВН на улица „Добруджа“4 ще представи своята книга „Моши, моши, Япония“. Книгата излезе в края на миналата година и премиерата й се състоя на 1 декември в клуб „Перото“ в НДК в София. Огромната книжарница едва побра 360-те човека, които искаха да чуят на живо разказа на Юлиана. Впрочем, тиражът на „Моши, моши, Япония“ се оказа изчерпан на петия ден след издаването на книгата. В момента се продава вече четвърти тираж от 8000 бройки - нещо феноменално за българския книжен пазар. 
Работата е там, че Юлияна Антонова-Мурата разказва от първо лице за всички японски потайности, които е видяла, докоснала, преживяла в Страната на изгряващото слънце. Така читателят научава как в дъждовно утро един японец от агенцията, обслужваща автобусната линия, се приближава до изходната врата и разтваря чадър - за да не се намокрят слизащите от автобуса; как майсторите приключват ремонта и почистват праха със снежно бяла кърпа; как учител, глобен за превишена скорост, се извинява публично на своите ученици и колеги и напуска професията, тъй като не е достоен да учи другите...   
Сборникът, илюстриран с много снимки, се състои от кратки текстове, които скъсяват разстоянието от десетина хиляди километра от България до Япония. 
Самата Юлияна Антонова-Мурата е завършила 91 немска езикова гимназия „Проф.Константин Гълъбов“ в София, немска филология и психология в Софийския университет „Св.Климент Охридски“, преподавала е в Медицинския университет в София. 
Своята първа книга „Моши, моши, Япония“ тя посвещава на двама мъже. Първият е Кей - бащата на сина й Кейджу и нейн бивш съпруг, който отваря очите и сърцето й за магнетичната Япония през 1980-а. Вторият е сегашният също толкова прекрасен съпруг Такаши. „С невероятната си любов към мен той ден след ден продължава да ме води за ръка в есенния сезон на Божието великолепие на живота“, признава в едно интервю Юлиана. 
А всички, които искат да си подарят невероятно преживяване на чудесния празник 24 май, са добре дошли на срещата в ВН.