Владимир ИЛИЕВ
30 години приятелство и партньорство отпразнувахме с нашите колеги от Македония. 
Историята е следната.
Преди 30 години от Центъра за художествена самодейност в София пратили наши, русенски, филми в Австрия /във Велден се провеждаше кинофестивал на нациите и такъв беше редът - софийските началници да решават кой къде и с какво да участва/. По неведоми пътища оттам филмите отишли в Италия, а оттам пък се озовали в Скопие. Пуснали ги на някакъв техен фестивал, публиката, колегите и журито ги харесали и даже им обявили някаква награда.
И ето че един ден в Младежката филмова студия пристигна пакет от Скопие с наградата и писмо от някой си Петре Чаповски. Въпросният Чаповски бил харесал филмите и като шеф на Академскиот киноклуб 
предлагаше „соработка“ между двата клуба
Аз отговорих положително и мислех работата за приключена, но не щеш ли, подир някое време, през една много студена нощ пред Младежкия дом в Русе паркирало едно фиатче с трима македонци. Сутринта бдителни граждани откриват в него примрели от студ „чужденците“, след което ми се обадиха рано-рано от Младежкия дом да ходя да ги посрещам. 
Разбира се, че посрещнахме хората, направихме им по един чай, а в това време някой донесе туба с 20 кила червено вино и започнахме да ги сгряваме енергично. През това време пуснахме на екран техни и наши филми,
изпихме виното и почнахме да се прегръщаме 
После ние ходихме до Скопие и Охрид, после те идваха многократно, а миналата година почнахме да женим децата и взехме да тропаме хора по сватбите.
Така някак неусетно се изнизаха 30 години и Петре Чаповски предложи да отпразнуваме този наш си много симпатичен юбилей, като направим това с прожекция на наши филми в Националната филмотека в Скопие. Преди година те били правили подобно нещо с французите и дори на събитието присъствал самият посланик на Франция.
На 25 март 2017 „во кинотеката“ в македонската столица се проведе честването. Организаторите се бяха обадили в българското посолство, но Станимир Трифонов, с когото пътувахме, успокои домакините ни, че нашите от дипломатическите представителства като правило са хайлази и няма да си вдигнат задниците в събота вечер да гледат любителски филми.
Петре и компания се бяха постарали. Бяха избрали от нашите филми 15 заглавия, направили им субтитри, напечатали покани и разгласили мероприятието в интернет.
За наша изненада се появи и Антония Велева - първи секретар на посолството
завеждащ отдела за образование и култура. Честно казано, направо си бяхме смаяни, тъй като ни най-малко не бяхме очаквали такова внимание от страна на родната дипломация. По време на прожекцията Антония Велева се радваше много и накрая заяви, че никога не е знаела, че в България се правят такива чудесии. Обеща да ни организира промоция някога с още по-професионални /разбирай по-дълги/ наши филми, а ние пожелахме дотогава тази мила дама да е станала аташе по културата поне във Вашингтон.
Разбира се, нашите домакини бяха най-щастливи, почерпиха с жолта ракия и цървено вино и си обещахме да се видим в Русе на международния кинофестивал „Дунав - реката на Европа“, което, впрочем, трябва да се случи съвсем скоро - от 11 до 14 май тази година.