Д-р Яна Гавраилова е родена в Ямбол. Завършила е Медицинския университет във Варна. След дипломирането си се омъжва в Русе и започва работа във Вътрешно отделение на Тутраканската болница. След това постъпва в МБАЛ-Русе и от 2008 г. досега работи в Кардиологично отделение. Миналата година придобива специалност „Кардиология“ в Медицински университет-Варна. От началото на годината преглежда и консултира и в кабинет в Медицински център „Медик Консулт“ /срещу спирката на Механото/, където приема пациенти с направление от личен лекар и срещу заплащане. Телефон за записване: 0882909725.

- Д-р Гавраилова, през последните години предсърдното мъждене стана една от актуалните медицински теми. Това ново заболяване ли е, или напоследък му се обръща повече внимание?
- Заболяването е известно отдавна като нозологична единица и в развитите страни наличието му се определя  на около 2% от общото население, като честотата нараства с възрастта и над 80 г. достига до над 8%. Предсърдното мъждене е най-често срещаната сърдечна аритмия в клиничната практика и представлява нарушение на нормалния ритъм на сърцето, при което импулсите, генерирани от синусовия възел, биват заглушени от  високочестотни, хаотични електрически импулси, изхождащи от предсърдията. Всичко това води до неправилен и в повечето случаи ускорен камерен ритъм, което влошава като цяло функцията на сърцето и увеличава риска от тромбобразуване в някои от кухините му. Аритмията се свързва с петкратно увеличение на риска от инсулт и трикратно на застойна сърдечна недостатъчност.
Предсърдното мъждене може да протича пристъпно, персистиращо или постоянно в зависимост от давността му.
- Сравнено с другите сърдечни заболявания, доколко то е опасно и защо?
- Само по себе си предсърдното мъждене не е животозастрашаващо. Опасно е от гледна точка на това, че е свързано с възможността за образуване на тромби в кухините на сърцето, които впоследствие могат да бъдат изтласкани от кръвния ток в системното съдово русло и като последици да се развият тежки и инвалидизиращи инсулти или да се запушат периферните съдове.
Предсърдното мъждене обаче е коварно заболяване, защото в голям процент от случаите протича с много малко сиптоми или без никакви. Това са т.нар. тихи епизоди от предсърдно мъждене, които не се усещат. Сърцето спонтанно възстановява нормалния си ритъм, но дори и късите епизоди на тихо предсърдно мъждене повишават риска за инсулт. Затова при пациенти над 65 г. се препоръчва редовен скрининг чрез палпация на пулса при клиничен преглед, последвано от ЕКГ запис за навременно откриване на съществуваща аритмия. 
- Всяко ускорено сърцебиене ли трябва да ни притеснява?
- Не всяко сърцебиене означава предсърдно мъждене, но пациентът няма как да направи тази разлика, ако не е имал вече пристъп и не знае как се появява, как се усеща. Трябва да се има предвид и високата честота на спонтанно възстановяване на синусов ритъм при пристъпно мъждене, описана до около 70% при пациенти без структурно сърдечно заболяване, с давност до 24 ч от началото на аритмията.
- Какви са характерните симптоми?
- Предсърдното мъждене се съпровожда от симптоми, свързани с ускорената сърдечна дейност и усещане за сърцебиене, гръден дискомфорт, краткотрайна загуба на съзнание, нетолеранс към натоварване, понякога ангинозна гръдна болка или конгестивни симптоми - задух и оток. Понякога аритмията се диагностицира на фона на реализиран инсулт или се открива случайно при рутинен клиничен преглед.
- Какви са причините, които предизвикват тези ритъмни нарушения?
- До 40-годишна възраст причините основно са  генетични каналопатии - това са вродени генетични дефекти на каналчетата, които отговарят за йонния транспорт в сърдечните структури. Над 40-годишна възраст най-честите причини от страна на сърцето са артериалната хипертония, коронарната болест, клапните болести - по-често на митралната клапа, кардиомиопатиите, перикардитите. Но има и извънсърдечни причини, от които най-чести са хроничните белодробни заболявания, болести на щитовидната жлеза - предимно хипертиреоидизъм, прекомерна алкохолна консумация, някои интоксикации, ниските серумни нива на калий, магнезий.
- Необходими ли са специални изследвания за диагностициране на заболяването?
- Когато пациентът има съответните оплаквания,  диагнозата се поставя чрез анамнезата, физикалното изследване и ЕКГ-регистрация на аритмията,последвани от ехокардиографска оценка на сърцето и пълна кръвна картина. Когато аритмията не се регистрира на ЕКГ, но пациентът има симптоми, следва да се постави 24-часов холтер ЕКГ апарат, който записва съществуващи отклонения в ритъма и проводимостта на сърцето през цялото денонощие. 
- Медикаментозна ли е терапията, или се прилагат и инвазивни методи?
- Терапевтичният подход се състои в контрол на ритъма или контрол на сърдечната честота, оценка на ембологенния риск и, при показания, провеждане на антикоагулантна терапия с лекарства за разреждане на кръвта. Лечението се извършва с медикаментозни и немедикаментозни средства - електрокардиоверзио, аблационни процедури, и се определя от давността на аритмията. Подборът на медикаментите зависи от индивидуалния профил на пациента. В комплексното лечение на предсърдното мъждене прецизираната антикоагулантна терапия за профилактика на инсулт и системен емболизъм заема важно и първостепенно място. За определяне на необходимостта от антикоагулантна терапия се използват утвърдени скорове /таблици/, включващи допълнителни рискови фактори, които много често присъстват при пациентите с предсърдно мъждене.
Лечението за контрол на ритъма може да бъде и интервенционално посредством аблация. Все по-често този вид лечение става средство на първи избор при определена категория пациенти и по този начин ги предпазва от потенциалните странични ефекти на продължителната медикаментозна терапия. Това е инвазивна процедура, при която чрез диагностични и аблационни катетри посредством съдов достъп се достига до съответната кухина в сърцето, която най-често е отговорна за ритъмното нарушение. Прави се детайлно изследване на механизмите, по които възниква аритмията, и според това се прилагат съответни аблационни методи за премахването им.
- Това означава ли, че след такава процедура отпада необходимостта от антикоагуланти, които също носят риск?
- Успешната аблационна процедура не отменя продължаващото лечение с антикоагуланти, тъй като ембологенния риск на всеки пациент с предсърдно мъждене се определя от редица фактори като възраст, наличие на хипертонична болест, сърдечна недостатъчност, захарен диабет, преживян мозъчен инсулт или миокарден инфаркт, известно съдово заболяване или доказани с образно изследване атеросклеротични плаки по аортата. Женският пол също е отделен рисков фактор. Разбира се, лечението с антикоагуланти носи макар и малък, но съществуващ риск от кръвоизливи, което налага определяне и на риска от кървене при започване на лечението. Оцененият висок риск в началото или в хода на лечението не бива да бъде причина за спирането му, а по-скоро да насочи клинициста към причините, които водят до този повишен риск, и стремеж те да бъдат коригирани по възможност.
- Какво е мнението ви за аспирина като разреждащо кръвта средство и профилактика срещу инсулт?
- Това широко разпространено схващане сред пациентите за превенция на инсулт при предсърдно мъждене посредством аспирин е напълно погрешно. Доказателствата от клиничната практика показват, че антитромбоцитната терапия с аспирин не води до клинични ползи, а в същото време рискът от сериозно кървене или мозъчна хеморагия са сравними с антикоагулантите, особено при възрастните пациенти.
Съветът ми към пациентите е да бъдат отговорни към здравето си, да се консултират своевременно с личните си лекари или наблюдаващи специалисти относно възникнали здравословни проблеми, да бъдат информирани за своето състояние, да бъдат ангажирани и отговорни към своето лечение.