Червено яйце, козунак и агне - светата кулинарна троица на най-светлия християнски празник Великден. Червеното яйце е символ на Възкресението на Христос и съвсем не е случайно, че всяка година на този ден папата отслужва Светата Великденска литургия „Урби ет Орби“ („Към града и света“) на площад „Свети Петър“ в Рим. На този площад според библейските сказания Мария Магдалена подала първото червено яйце на император Тиберий. Тя му носела  като дар обикновено яйце, което в онези времена символизирало Вселената и живота: жълтъкът бил богът слънце, черупката - бялата богиня, а цялото яйце - възраждането. Мария Магдалена поздравила Тиберий с думите:“ Христос е възкръснал!“. Императорът високомерно отговорил: „Христос е възкръснал от мъртвите, колкото яйцето в ръката ти е червено“. Но дори не довършил изречението, когато яйцето, което му подавала, се оцветило в червено.
Разбира се, има и други легенди. Едната разказва,  че враговете замеряли разпънатия Христос със запъртъци, а те, щом докоснели тялото му, се превръщали в здрави червени яйца. Другата - че кокошка снесла яйце под кръста и то се обагрило в червено от кръвта на Христос. Затова на Великден първото яйце винаги се боядисва в червено.
Но защо другите са разноцветни? Със сигурност не е само за да се подчертае красотата на възкръсналия живот, защото в тези дошли от древността традиции и обичаи има заложен дълбок смисъл. Какво разказват преданията? Има две версии и двете са свързани с Мария Магдалена. Според едната тя опитала да омилостиви палачите на Христос с кошница яйца, помолила със сълзи на очи да не бъдат жестоки с него и една сълза паднала върху яйцата. Те изведнъж блеснали в най-различни цветове. Другата е свързана с древноюдейската традиция телата на мъртвите да се мажат с благовонни масла. Мария Магдалена отишла в гробницата на Христос, за да го намаже, и тогава яйцата, които си носела за обяд, се обагрили разноцветно. Вероятно оттогава води началото си и символиката в използваните цветове - синьото е непорочност, виолетовото - кръстът, зеленото - Христовите ученици, жълтото - Бог.
Историята за козунака е малко по-различна, най-вече защото за козунак говорим май само в България и съседна Румъния и макар че в Гърция го приготвят почти по същата рецепта, там го наричат цуреки. Както и да се нарича, козунакът всъщност е вид обреден хляб, какъвто християните имат традиция да слагат на трапезата за всеки празник. А и не само християните, защото според исторически сведения и древните египтяни месели празничен хляб, подсладен с мед и пълен със семена, а елините му добавили орехи и стафиди. И ако за нас козунакът символизира тялото на Христос, в Италия например празничният хляб може да е във формата на Христовото разпятие или на гълъб - християнския символ на мира. В Русия обредният великденски хляб се нарича кулич, който по форма напомня популярния по цял свят вече италиански панетоне. Има и един сладък хляб, който се приготвя за Великден в няколко източноевропейски страни - Чехия, Словакия, Полша, но също и в Украйна, Беларус и даже Албания. Това е бабка - с бадеми или захаросани плодове, малко ром и ванилова или шоколадова глазура. Легендата разказва, че веднъж полският крал Станислав Лешчински, известен и като голям чревоугодник, полял хляба си с ром, защото бил много сух, и толкова харесал комбинацията, че наредил редовно да му го поднасят по този начин.
И така стигаме до третия символ на Великден - агнето - традиционен християнски образ на невинността, чистотата, търпението и Христовата жертва. В Евангелието Иисус често е наричан агнец, а Йоан Кръстител, като го вижда, Казва: „Ето Агнеца Божий, който взима върху си греха на света“. Не само в България, а и в другите страни агнето го предпочитат на шиш, барбекю или в пещ, в компанията на различни зеленчуци, на яхнии, чорби и какви ли не други фантазии. У нас от Великден започват едни кулинарни агнешки вакханалии, които се точат оттатък Гергьовден, но това е друга тема.
Разбира се, има и сладкиши във вид на агънца, които не са много популярни в България за разлика от шоколадовите великденски зайци, които пък са традиционен символ на католическия Великден и които месец преди празника започват да пълнят и нашите магазини.

Гръцки Цуреки

Необходими продукти:
50 г прясна мая
2 ч.ч. прясно мляко
8 ч.ч. пресято брашно
1 1/3 ч.ч. захар
1 ч.ч. смлени бадеми
1 ч.л. сол
настърганата кора на 1 портокал
2 с.л. смлян анасон
1/2 ч.ч. зехтин
5 яйца
1 жълтък
Начин на приготвяне:
Маята се размива в затопленото мляко, добавят се 1 ч.ч. брашно и 1/3 ч.ч. захар, портокаловата кора и анасонът. В средата се прави кладенче и вътре се сипват закваската, зехтинът и разбитите яйца. Тестото се меси от центъра към краищата, докато стане гладко и не лепне. Покрива се с кърпа и се слага на топло за 2 часа. От втасалото тесто се сплита плитка, намазва се с разбит с мляко жълтък, украсява се с боядисани яйца и нарязани бадеми и се пече в загрята на 190 градуса фурна.

Руски Кулич

Необходими продукти:
50 г мая
1 1/2 ч.ч. прясно мляко
5 1/2 ч.ч. брашно
10 жълтъка
1 ч.ч. захар
1 к.л. сол
1 ч.ч. краве масло
25 мл коняк
3 ч.л. ванилова захар
3 ч.л. настъргана лимонова кора
1/2 ч.ч. стафиди
25 г сушени плодове
за глазурата:
1 ч.ч. пудра захар
1 белтък
1 ч.л. лимонов сок
Начин на приготвяне:
Маята се разтваря в топлото мляко, добавя се 1 ч.ч. брашно и се оставя да набъбне. Жълтъците се разбиват със захарта и солта, добавя се маята, 4 ч.ч. брашно и по малко се сипва разтопено масло. Меси се, докато тестото спре да лепне. Добавят се конякът, лимоновата кора, ваниловата захар и се оставя да втаса. 1/2 от стафидите и сушените плодове се овалват в брашно и се добавят към тестото, след което то се оставя да втаса втори път. Когато е готово, се разпределя в цилиндрични форми за печене, като заеме 1/2 от обема им. Поръсва се с останалите сушени плодове и отново се оставя да втаса. Намазва се с жълтък и се пече на 170-180 градуса около 45 минути. Когато се охлади, се намазва с глазура.