Ще се смея през сълзи! С тези думи приключва земният път на един от най-големите таланти в световната литература. Според критиката той е автор на първия модерен руски роман, а според милионите му читатели и почитатели е един от най-пламенните защитници на малкия човек, когото елитът не забелязва  до мига, в който покорното същество си позволи да напомни, че също е човек като всички останали със своите радости, скърби, мечти и страдания. Говорим за Гогол, останал в световната култура не само с най-известния си роман „Мъртви души“, а и с цялото си творчество. Неговата лична история започва на днешния 1 април 1809 година.
Николай Василиевич Гогол се ражда в семейното имение във Вилики Сорочинци (днес село Большие Сорочинцы) край град Полтава, днес в Украйна. Семейството е сред най-знатните в района. Притежава над 1000 акра земя и 400 крепостни селяни. Рожденото му име е Николай Васильевич Яновский. Според семейната легенда 
фамилията Гогол произлиза от стар украински казашки род
Основателят му - известният казак Остап Гогол, е бил хетман на Дяснобрежна Украйна през XVII век. Въпреки че дядото на Гогол, Афанасий Демьянович Гоголь-Яновский (1738-1805), е записал в официален документ, че „неговите предци са с фамилия Гогол и са поляци“, повечето биографи са склонни да вярват, че той все пак е малорусин (украинец).
Бащата на Гогол Василий Афанасьевич Гоголь-Яновский (1777-1825) умира, когато Николай е на 15 години. Бащата е образован и благороден човек, забележителен разказвач, писал пиеси за домашния театър. Смята се, че точно това определя интереса на бъдещия писател към театъра. Майката на Гогол - Мария Ивановна (1791-1868), смятана за най-голямата красавица в Приполтавието, се омъжва на 14-годишна възраст за два пъти по-възрастния Василий. Освен Николай (който е третото дете), в семейството има още единадесет деца.
Детските години на Гогол преминават в друго семейно имение - Весильовка. В съседното имение Кибинци живее Д.П. Трощински, бивш министър и далечен родственик на Гогол. Той разполага с огромна библиотека и с домашен театър, за който Гогол-старши пише пиеси, в които сам играе.
През 1918-19 година бъдещият властелин на словото учи в Полтава, а през 1921 постъпва в гимназия, в която се запознава отблизо с литературата, музиката и изобразителното изкуство.
През 1828 г., твърдо решен да стане писател, 19-годишният Гогол отива да живее в Санкт Петербург. Там се издържа сам и 
въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор
Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 година се оказва пълен провал.
Гогол сътрудничи в алманасите „Северни цветя“ и „Литературная газета“, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С  „Омагьосаното място“ от 1831-32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането.
Всъщност първият пробив идва с „Вечери в селцето край Диканка“. Тогава четящата публика разбира, че пред нея израства един голям талант, който може и да има нужда от шлифовка, но вече има собствен блясък. 
Следващата сполука идва през 1834 с „Дневникът на един луд“ /или „Записките на един луд“/. Книгата е посветена на изумително отблъскващата мания за власт и привилегии и загатва за една бъдеща голяма тема на писателя - 
ниските поклони пред висшестоящите и безмилостното преследване на нисшестоящите
Но всичко това е прелюдия към най-важното произведение на Гогол - „Мъртви души“ /1835-1841/.
Това е сатиричен роман, чиито първи глави са публикувани през 1842 година и е замислен като трилогия, но са завършени само първите 2 части. Има спекулации, че третата част също е била написана, но е унищожена от автора си.
Самият Гогол определя творбата си като „епична поема в проза“. Сюжетът всъщност е подарък от друг руски гений - Пушкин. Писателят е имал намерението да напише трилогия, пресъздаваща като фотографска снимка ситуацията в Русия. Гогол е имал за цел в трите части на творбата си да опише последователно лошите страни (в том 1), контраста между добри и лоши (том 2) и прекрасната родина, каквато той смята, че трябва да бъде (ненаписаният 3 том). От този замисъл е реализирана само първата част „Мъртви души“.
Творбата се определя като роман-поема. Роман е, защото притежава мащабност и всеобхватност на описаните явления. Но е и поема - наситен е с лирически отстъпления, имащи поетична тоналност и патетичност.
През 1835 година Гогол започва 
творбата на своя живот „Мъртви души“
Същата година „Ревизор“ се проваля на сцената и авторът заминава за чужбина. През март 1837 година пристига в Рим. Основава се на поетическия жанр - подобно решение е провокирано вероятно от Пушкиновия прецедент романа в стихове „Евгений Онегин“.
Сюжетът на „Мъртви души“ проследява пътя на позастаряващия и понапълняващ Чичиков, чиято единствена цел е да натрупа огромна сума пари. За тази цел той се опитва да приложи невероятен план - обикаляйки руските помешчици, той ги убеждава чрез невероятния си талант на приспособяване да му продават фиктивни крепостни, които все още не са зачислени към списъците като мъртви. Но срещайки го с различните земевладелци и обяснявайки подбудите на Чичиков, Гогол кара читателя да разбере, че не селяните са мъртвите души. 
Шестте типови образа разкриват пълната бездуховност в Русия на 19 век
Първият, с когото Чичиков се среща по делова работа, след като умело е успял да се настани в градския живот и в представите на първенците на града като господин „почтен във всяко едно отношение“, е Манилов. Сладникавият и мислещ се за умен и за философ е може би най-безобидният до края на книгата. Затова той отстъпва без пари „мъртвите души“ на Чичиков, който го омайва с галантните си отношения, а Манилов пък вече го има за приятел.
Градацията продължава. Сладващата помешчица, на която героят попада, е Коробочка (на руски „кутийка“). Стиснатата вдовица с неохота настанява Чичиков, а докато водят деловия разговор, тя все се пита дали мъртвите души не вървят на по-висока цена и постоянно предлага заедно с душите и други ненужни на купувача неща. Именно скъперничеството й е причината, поради която Чичиков е изобличен.
Впрочем да се върнем за малко на комедията „Ревизор“, написана през есента на 1835 година и поставена за първи път на театрална сцена в Санкт-Петербург през пролетта на следващата година.
Нейният сюжет също е подсказан от Пушкин
когото в провинциално градче объркали с пристигнал от столицата ревизор и това породила небивала суматоха сред местното чиновничество. В основата на творбата заляга чисто руският анекдот за мнимия ревизор, който, разгърнат в оригинален драматургичен наратив, се превръща в обвинителен акт срещу цялата бюрократична система в Русия с присъщите й произвол, корупция и беззаконие, характерни впрочем за всяко административно управление.
Поставянето на комедията се превръща в едно от най-значимите културни и политически събития в Русия. На премиерата пристигат руският император Николай I заедно с престолонаследника Александър II, а зрителите забелязват, че по време на представлението държавният глава се смее от сърце.
Но след това върху Гогол се стоварва истинска канонада. Общественото мнение в Санкт Петербург, Москва и по-големите градове на страната е „взривено“ от видяното и чутото. Авторът е поставен в центъра на обществения и литературен дебат. Върху него валят обвинения, че изопачава руската действителност и сее морално разложение в обществото. 
И в крайна сметка същото онова еснафско-чиновническо съсловие, което е безпощадно осмяно в пиесата, побеждава
Гогол заминава доброволно в изгнание в Швейцария за цели 12 години. Днес никой не си спомня за съдниците му, а „Ревизор“ продължава да се играе с успех по целия свят.
Друга важна творба е „Шинел“. Главно действащо лице тук е Акакий Акакиевич, чиято работа е счетоводител в „един департамент“ в Санкт Петербург. Основното действие се развива около това как Акакий събира пари за нов шинел за сметка на много други лишения, как му го взимат насила и как след това той умира. В тази повест предметите се превръщат в цел в живота на хората. Наглед посредствена и неангажираща творбата е далеч по-всеобхватна. Тя е посветена на това, каква е ролята на второстепенните герои в социалната ситуация в Русия. Акакий е олицетворение на малкия човек, подритван и пренебрегван от всички останали. Фразата „Оставете ме на мира, защо ми се присмивате?“ е достатъчна да събуди умиление и в най-сдържаните читатели.
Макар Гогол да не е назовал това гласно, той говори именно за безмълвния копнеж на малкия човек. Как личната драма, колкото и малка да е тя в очите на другите, 
се превръща в център на едно съществуване
което в един момент се обезсмисля поради липсата на чисто материална обоснованост. Част от съвременниците и критиците характеризират „Шинел“ като посредствена творба, а други категорично я определят като един от шедьоврите в жанра на кратката повест. Дълбоко между нейните редове се чете житейска истина, приложима за всяка една действителност и за всеки един малък човек, независимо на коя държава е поданик той.
Защитникът на малкия човек, известен с преклонението си към духовната чистота, умира на 4 март 1852 година, едва на 42 години, от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си и е погребан в Новодевическия манастир в Москва.
По материали от интернет