Бившият британски премиер Маргарет Тачър си отиде от този свят след инфаркт на 87-годишна възраст, съобщи говорителят й Лорд Бел.

"С голяма тъга Марк и Керъл Тачър обявяват, че тяхната майка – баронеса Тачър, тази сутрин почина спокойно след инфаркт", обяви той пред Би Би Си.

Г-жа Тачър бе министър-председател на страната в периода от 1979 до 1990. Тя бе първата жена премиер в историята на Обединеното кралство. Баронесата, родена като Маргарет Робъртс, стана депутат от консервативната партия от Финчли, северен Лондон, през 1959 г. Като министър на образованието тя успя да пребори бившия премиер Едуард Хийт за партийното ръководство през 1975. Четири години по-късно тя пое държавното кормило. Пожъна успех и на последвалите избори през 1983 и 1987.

"Желязната лейди" приватизира редица държавни компании. Тя, освен това ръководеше страната по време на британско-аржентинската война за Фолклендските острови през 1982. В отговор на трагичната вест премиерът Дейвид Камерън я определи като "велика британка", а "Даунинг стрийт" допълни, че подобно на принцеса Даяна и "Кралицата майка", погребението на Тачър ще има специален статут.

БАЩИНОТО ВЛИЯНИЕ

Маргарет Хилда Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. в Грентъм, Линкълншир. Дъщеря е на Алфред Робъртс – собственик на бакалия и съпругата му Беатрис.

Баща й – методистки проповедник и местен съветник, оказва огромно въздействие върху нейния живот и й предава политическите виждания, по които по-късно тя се ръководи. "Разбира се, дължа почти всичко на баща си. Наистина е така", сподели тя преди години. "Накара ме да повярвам в нещата, в които се вричам днес". Маргарет е възпитаник на Самървил колидж, Оксфорд и е едва третата жена председател на Консервативната асоциация към Оксфордския университет.

След завършването си тя се премества в Колчестър, където се занимава с пластмасови изделия и се включва в местната организация на консерваторите. Благодарение на значителните промени в лейбъристкото мнозинство и на факта, че е най-младият консервативен кандидат за времето си, Тачър привлича вниманието на основните медии.

През 1951 се жени за разведен бизнесмен – Денис Тачър. По-късно започва да учи право. През 1953 става адвокат, тогава се раждат и нейните близнаци – Марк и Керъл. През 1955 опитва да влезе в парламента, но не успява да пожъне успех. Усилията й най-после се отплащат след изборите през 1959, когато Маргарет влиза в управлението като консерватор от Финчли.

КРАДЛА НА МЛЯКО

След като сър Алек Дъглас-Хоум се отказва от лидерството на Консервативната партия, г-жа Тачър дава гласа си за Тед Хийт. В резултат на това през 1965 тя получава поста говорител, отговарящ за жилищата и земите.

Води сърцата кампания за правата на гражданите да купуват собствени домове на достъпни цени и обсипва с критика политиката на лейбъристите, в частност високите данъци. След като Тед Хийт стъпва на "Даунинг стрийт" през 1970, тя бива назначена за министър на образованието. Получава за задача да извърши съкращения на разходите.

Впоследствие решава да спре безплатното мляко за децата на възраст между 7 и 11 години, което й печели яростни нападки от страна на лейбъристите. Последвалата кампания в пресата й печели прозвището "Маргарет Тачър, крадлата на мляко". По този повод по-късно тя пише: "Научих ценен урок. Натрупах максимално количество политическа омраза за минимална политическа изгода".

Като една от шепата жени по високите етажи в политиката мнозина тогава заговарят за възможността един ден тя да стане премиер. Подобни спекулации се появяват и по адрес на тогавашния министър на труда Шърли Уилямс. Тачър отхвърля идеята. В телевизионно интервю тя заявява, че не вярва до края на живота си да види жена начело на страната.

Но кабинетът на Хийт се оказва неуспешен. Изправен пред петролната криза, през 1973 правителството е принудено да наложи тридневна работна седмица и да се справи с ожесточена миньорска стачка. Съвсем очаквано, администрацията на Хийт рухва през февруари 1974.

ДОМАКИНЯ И ПОЛИТИК

Тачър по-късно става министър за околната среда в сянка. Но разгневена от обратите в икономическата политика на Хийт, решава да се изправи срещу него за ръководството на торите през 1975. След като отиде в офиса на Хийт, за да му каже своето решение, той дори не си направи труда да погледне нагоре. "Ще загубиш", каза й той. "Приятен ти ден". За изненада на мнозина тя победи Хийт още на първия тур, което го принуди да подаде оставка. На втория тя отвя Уили Уайтлоу, с което стана първата жена начело на британска политическа партия.

Оттук нататък тя започна да пише мястото си в историята. Нейната критична реч от 1976 относно политиката на Съветския съюз принуди руски вестник да я нарече "Желязната лейди" - титла, която й носеше голяма наслада. Приемайки образа на домакиня в политиката, която е наясно с цената на инфлацията за обикновеното британско семейство, тя оспори властта на профсъюзите. Докато кабинетът на Джим Калахан се клатушкаше, консерваторите водеха кампания с група безработни хора под наслов: "Трудът не работи". Калахан не изгуби вота на доверие в края на март 1979, а възгледите на Тачър се харесаха на мнозина избиратели, благодарение на което консерваторите спечелиха последвалите избори.

ВАЛУТНА ПОЛИТИКА

Баронеса Тачър бе твърдо решена да поправи страната и нейните финанси, като намали ролята на държавата и насърчи свободния пазар. Свалянето на инфлацията бе основна цел на правителството, поради което съвсем скоро бяха въведени радикални съкращения на разходите. Взети бяха мерки за намаляване враждебността на профсъюзите, приватизиране на държавните индустрии и позволяване на собствениците да купуват своите къщи. Милиони хора, които в миналото нямаха никакви средства или пък се радваха на малък дял от икономиката, изведнъж се оказаха способни да притежават собствени къщи и купуват акции в бившите държавни бизнеси. Новата валутна политика направи Лондон един от най-динамичните и успешни финансови центрове в света. Старата промишленост, която според критиците създаване индустриална пустош, остана в историята в името на новата, конкурентна Великобритания.

ФОЛКЛЕНДСКИТЕ ОСТРОВИ

До края на 1981 рейтингът на Тачър бе паднал до 25% - най-ниският за премиер за времето си. Но скоро пейзажът се промени. В началото на 1982 британската икономика започна да се възстановява и това се харесваше на електората. Популярността на премиера нарасна най-много през април с.г., когато Тачър прояви решителност и се противопостави на аржентинската инвазия на Фолклендските острови. Министър-председателят изпрати моментално военноморски спецчасти, които върнаха островите на Лондон и принудиха аржентинците да се предадат. Победата и безпорядъкът в редиците на лейбъристите, начело с Майкъл Фут, осигуриха на консерваторите убедителен успех през 1983. През пролетта профсъюзът на миньорите свика национална стачка. Но Тачър бе решена да продължи по план. За разлика от обстановката по време на протестите през 1973, правителството на "Желязната лейди" имаше значителни запаси от въглища.

ТРЕТИЯТ МАНДАТ.

Г-жа Тачър се сблъска с гладуващи протестиращи от ИРА в Северна Ирландия. Мнозина критици твърдят, че твърдият й подход разгневил дори умерените националисти, както и тласнал младите католици по пътя на насилието. Макар че опитваше да потушава религиозното напрежение, като предлагаше на Дъблин роля, мирните преговори в крайна сметка рухнаха.

През октомври 1984 бомба на ИРА експлодира по време на консерваторска конференция в Брайтън. Петима души загинаха, а голям брой други бяха ранени. Пострада тежко и министър Норман Тебит. В отговор министър-председателят обяви: "Атаката се провали. Всички опити да се посяга на демокрацията с тероризъм ще се провалят". Външната й политика целеше да изгражда силен образ на Лондон в чужбина - реноме, което тя твърдеше, че по време на лейбъристкото управление понякога било наранявано. Тя се оказа сродна душа на американския президент Роналд Рейгън, който споделяше голям брой от икономическите й възгледи. Тя дори успя да сключи един необикновен за времето си съюз с Михаил Горбачов. "Можем да правим бизнес заедно", коментира тя тогава.

КЪСНИТЕ Й ГОДИНИ

Тачър получи титлата баронеса на Кестивън през 1995. Тя написа два тома мемоари, а в други свои публикации водеше кампания срещу Договора от Маастрихт и сръбската политика на етническо пречистване в Босна. Тя публично застана зад кандидатурата на Уилям Хейг за партийното ръководство през 1997, но така и не говори в подкрепа на неговия наследник Иън Дънкан Смит.

Тя бе принудена да се оттегли окончателно през 2001, когато здравето й започна да се влошава скоростно. След редица леки сърдечни удари специалисти я посъветваха да не прави публични изяви. Тя освен това страдаше от деменция, което засягаше краткосрочната й памет.

След като съпругът й Денис, когото тя определяше като своя упора, почина през 2003 на 88-годишна възраст, Тачър навлезе в един изключително емоционален период от живота си. "Да бъдеш премиер е самотно. По начало е така, не можеш да водиш от тълпата. Но с Денис никога не съм била сама. Какъв човек само! Какъв съпруг! Какъв приятел!"

Година по-късно тя пътува до САЩ, за да се сбогува със своя политически партньор Роналд Рейгън, чието погребение се състоя през юни 2004 във Вашингтон.

Тя продължи да прави публични изяви. Може би най-значимата й бе откриването на бронзовата й статуя пред Камарата на общините – първият случай, в който жив бивш премиер е почитан по този начин. Тя се завърна на "Даунинг стрийт", малко след като Гордън Браун стана премиер. Стори същото отново през 2010 като гост на Дейвид Камерън.

НАСЛЕДСТВОТО Й

Малцина политици са се радвали на подобно господство по време на управлението си. Само шепа хора могат да се похвалят, че са успявали да привлекат както такава обич, така и такава опозиция.

Нейните привърженици ще я запомнят с това, че тя поправи една претоварена държава, като намали влиянието на синдикалните лидери и върна мястото на Лондон на световната сцена.

Преди всичко тя бе рядкост, едно голямо изключение. За мнозина цялата й философия се съдържа в интервю за списание от 1987.

"Мисля, че минахме периода, в който на децата и хората им беше дадено да разберат, че няма такова нещо като "имам проблем, това е работа на правителството", "имам проблем, ще изляза и ще взема държавни пари, за да се справя с него" или пък "бездомен съм, правителството е длъжно да ми даде къща". Ако те обвиняват за бедите си обществото, то кой тогава е обществото?" "Няма такова нещо! Има само отделни мъже, жени и техните семейства. Наш дълг е да се грижим за себе си и да помагаме на своите съседи. Животът е реципрочен бизнес. Хората гледат прекалено много на своите права, без да обръщат внимание на своите задължения".