Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж
Сега се подгответе за водопад от псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Мария Василева, Оскар Бум, Пилот, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Ч., Шлук и Яу, Яу... Нито един от тях не ви говори нищо, нали? Всъщност зад тах стои един и същ човек - Димитър Христов Чорбаджийски. Но и това име не ви казва нищо. Е, всичко ще се промени, като го назовем с псевдонима, с който остава в паметта на народа и на културата - Чудомир.
Този усмихнат художник на нашенската душа
е роден на днешния 25 март 1890 година в село Турия, община Павел баня. Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. Баща му иска да го види като офицер или търговец, докато майката го насърчава да се занимава с рисуване. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“, а през 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София.
Прякора Чудомир, който по-късно превръща в капитал, получава през юношеските си години. По собствените му спомени той и неговите връстници често попадат на обявления за награда за информация, свързана с обявените за държавно издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев. Между последния и младия Димитър е открита комична физическа прилика от страна на
приятелите на бъдещия писател, които му прикачват прякора Чудомир
Участва в Балканската и Първата световна война. През 1921 г. се жени за своята колежка - художничката Мара Нонова.
От 1920 до 1933 г. работи като гимназиален учител в Казанлък. През 1929-1930 г. специализира рисуване в Париж. До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. От 1938 г.е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието Народен деятел на културата.
Освен като писател Чудомир се изявява и като художник -
автор е на над 1000 рисунки и акварели
В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война, когато се установява в Казанлък, провежда своята първа самостоятелна изложба. Във всекидневника „Зора“, към който работи в продължение на близо тридесет години, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика. Най-известните си произведения в изобразителното изкуство той създава през последните години на живота си. Серията картини е наречена „Нашенци“ и включва предимно негови акварели, но също и други картини.
Изявява се също така и като изследовател краевед
като има известни приноси за развитието на музейното и читалищното дело. Чудомир е един от основателите на вестник „Казанлъшка искра“.
Умира на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат в последния му път автора на „Не съм от тях“, „Нашенци“, „Аламинут“, „Кой както я нареди“ и още, и още... По негово желание го погребват в градинката пред къщата му.
Ето какво пише един от големите познавачи на творчеството на Чудомир - Стоян Янев. Предлагаме ви текста с незначителни съкращения:
Чудомир е особен случай в българската литература, той беше сред най-четените писатели. Неговите разкази бяха изключително популярни, Чудомир се бе превърнал в народен писател.
Чудомир,
като всеки талантлив човек в България е имал твърде труден живот -
какви ли не беди са го сполетявали, даже и в затвора, макар и за съвсем кратко, е бил...
Явлението „Чудомир“ се поражда в началото на века в компанията на младите тогава български интелектуалци като Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Райнов, Лилиев, Йовков, Людмил Стоянов, Георги Райчев. Чудомир е бил един от тази шарена компания, която войните и политическите идеи ще разпръсне къде ли не...
Чудомир разкри по един поразителен начин душата на българина в кратките си разкази, публикувани през 30-те години на ХХ век.
Този писател е добър пример как политическите условия прекършват талантите - след 1944 година, Чудомир нямаше възможност да публикува своите разкази. Прочетете дневника му и ще разберете как не е бил допускан по страниците на вестник „Стършел“... Историята си заслужава внимателно изследване, специализирано проучване на тема как хуморът е бил убиван десетилетия наред.
Любопитно, но пък и логично, е и друго -
липсва биография на Чудомир, която да разкаже истините за неговия наистина необикновен живот
Ясно е защо липсва истината за живота на Чудомир, защото тя ще срине дузина лесни слави, ще разкрие причините за неговата драма. А тези, които биха били изобличени са или живи, или някои се опитват да създават лъжлива представа за тях.
Няма друг такъв случай в българската литература, когато така упорито да се крие истината за един творец.
Чудомир се чувства сравнително свободен след 1944 единствено в своя дневник, съмнявам се, че устно е изразявал своите схващания за живота, който го е заобикалял.
Явлението „Чудомир“ остава непознато, но по-страшното е друго - на по-младите поколения той е един съвършено непознат писател. А без памет за Чудомир е трудно да се живее в страна като нашата.
Чудомир е
типична жертва на антиподбора осъществен в българската литература, не само след 1944-та, но и след 1989-та
Като истински, честен творец и след двата антиподбора Чудомир си остана излишен, ненужен на слугинстващата литература.
Всички сме в дълг към Чудомир.
Но пък дали не сме свидетели на отмъщението на тези, които той осмя - весело-безжалостно?
Точно така ще да е.
А и мнозина от назначените днес писатели се оглеждат гузно щом чуят името на Чудомир.
Какъв смях би паднал, ако Чудомир се вгледа в техните писанийца, какво би им рекъл на тези, чиито девиз е „Слугувам, значи съществувам!“...
Чудомир
не допусна нито за миг да слугува, той предпочете уединението, самотата и така победи посредствеността
която винаги е воювала срещу талантите у нас.
Днес името на Чудомир се споменава все по-рядко, творчеството на добродушния и весел писател се преследва злобно и ожесточено от новоназначената литературна полиция.
И как да бъде инак - та Чудомир сякаш е имал предвид именно тях - свелите ниско гърбове, които притичват или припълзяват винаги там, където им се плаща най-добре. Е, да, те са удивително бездарни, но пък са тъй изпълнителни, без значение кои точно са господарите им.
Чудомир
прозря твърде много тайни в душата на българина
Но той не намрази българина, а предпочете да се смее.
Вярно е, беше принуден да замлъкне и Чудомир наистина мълчеше - не публикуваше. А смехът му кънтеше по-силен от всякога. Някакво чудо, нали?..
Така е и сега - няма ги книгите на Чудомир в книжарниците, скоро ще ги изхвърлят и от библиотеките за да има място за текстовете на назначените текстописци, името му не се споменава, а смехът му все така блика...
За степента на свобода в една литература обикновено се съди по нейния хумор.
Днес у нас хумор няма, какво означава това?
От съкровищницата на Чудомир
„Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“
„Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“
„Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“
„Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“
„За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино - попа.“
„Идеите са като брадите - мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“
„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
„Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“
„Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците - повече от зайците и рибарите - повече от рибите.“
„Където има брак без любов - там има и любов без брак.“
„Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“
„Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
„Не гребенът реши главата, а времето.“
„Никой не е по-силен от слабостите си.“
„Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“
„Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
„Обичай ближния си, но остави жена му на мира...“
„Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“
„Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“
„Прекалено дългата почивка е ръждясване.“
По материали от интернет