Луи-Хектор Берлиоз, автор на „Фантастична симфония“ и „Реквием“, когото Ромен Ролан нарича „най-дръзкият новатор“, е категоричното доказателство, че гениите първо ги оценяват не в родината, а навън. Дори и до днес в любимия му Париж няма обществена улица на неговото име, ако не се смята една малка отсечка, която обаче е частна. Впрочем в гробището в Монмартър има алея „Берлиоз“, която води до гроба на композитора. Няма ги и повечето от ресторантите, в който композиторът обича да сяда, докато в главата му се редят ноти. Затова пък в кулинарната история на Франция остава едно ястие, посветено на Берлиоз, с авторския подпис на друг гений - Казимир Моасон, главен готвач в „Златната къща“ („Maison d‘Or“) в Париж. Ястието е повече от скромно - панирани пилешки гърди в сметанов сос, а гарнитурата е поклонът на Моасон към гения на композитора - пълнен артишок с гъби.
Самият Берлиоз признава в своите мемоари, че много от произведенията му са се родили на маса в ресторанти и кафенета. Най-често той е в „Maison d‘Or“, „Cafe de Paris“, „Cafe le Cardinal“. Всички те са скъпи и елегантни, средище на творческия елит на френската столица - писатели, композитори, художници, артисти. За „Cafe le Cardinal“, което носи името на кардинал Ришельо и чийто бюст е поставен на фасадата над входа, Берлиоз разказва с чувство за хумор в мемоарите си история от зимата на 1827-8 г. След като дълги часове скитал безцелно по улиците на Париж, влязъл в ресторанта и заспал от изтощение на една от масите. „Спал съм в продължение на 5 часа за безкраен ужас на сервитьорите, които не се осмелявали да се приближат до мен, за да не открият, че съм мъртъв“, пише Берлиоз. В „Cafe le Cardinal“ той обядва често и си уговаря срещи с приятели, но и те самите знаят, че могат да го намерят там. За един от другите си любими ресторанти  Берлиоз има по-приятни спомени: „За голяма радост две мои опери се родиха и бяха положени на хартия до горещия шоколад и сладкишите в „Cafe de Paris“. Маестрото обаче няма слабост към десертите, а към... пиле фрикасе. По собствените му признания той си е поръчвал това ястия в различни парижки ресторанти поне 300 пъти. Затова не е случайно, че Казимир Моасон прави вариант на популярната рецепта, но слага и своя подпис с изискана гарнитура от пълнен артишок. За съжаление, композиторът никога не е опитвал тази кулинарна фантазия, защото тя е създадена в негова памет след смъртта му през 1869 г.
Пилешки гърди ала Берлиоз обаче не е най-известното ястие на кулинарния майстор Казимир Моасон. Той е създател на прочутото турнедо Росини, посветено на автора на „Севилският бръснар“, раци Нантуа, патица с портокали, известен е със своите пайове с гъши дроб и гъска, пълнена с трюфели. Моасон е само на 26 г., когато започва работа в „Maison d‘Or“, прочут със своята кухня, ръководена от един от най-известните френски готвачи в средата на 19 век Адолф Дюглере. Преди това е чиракувал при друг кулинарен майстор Анри-Пол Пелапрат. Когато Моасон поема кухнята, заедно със собствениците братята Вердие превръщат ресторанта в център на културния и политическия живот във френската столица. По това време Айфеловата кула все още не е построена, символ на Париж са Големите булеварди, а на един от тях - Италианския, е „Златната къща“ със своите два луксозни салона, картини и огледала по стените, резбовани тавани, украсени със злато, и изба с 80 000 бутилки. Моасон работи там до пенсионирането си, почти 40 години. Умира на 70 - година, след като „Maison d‘Or“ е затворен. Днес в красивата сграда се помещава Banque Nationale de Paris (BNP).
Париж е любимият град на Берлиоз. Роденият през 1803 г. в градчето Кот Сент Андре край Гренобъл бъдещ музикален революционер пристига във френската столица на 18 години, за да учи медицина по настояване на баща си, който е уважаван лекар. Но още първата аутопсия, на която присъства, го отказва завинаги. И се предава в плен на това, което винаги е обичал - музиката. В Париж се влюбва от пръв поглед, но тази любов цял живот остава несподелена. Той жадува да получи признанието, на което се радва в Австрия, Германия, Англия, Италия  и Русия. Неведнъж казва, че е отвратен от музикалните вкусове на парижката публика, тя му отговаря с неразбиране. А Берлиоз, който става един от най-изявените представители на романтизма, прави истинска революция в музиката. Неговата „Фантастична симфония“ е първата програмна симфония, пише големи произведения, въвежда нови инструменти в оркестровите изпълнения, дирижира оркестри с повече от 1000 музиканти. „Няма друг град на света като Париж, градът, който привлича и отблъсква, но в който в края на краищата човек винаги трябва да се върне, ако е живял тук и особено ако е французин“, пише Берлиоз в писмо до баща си. И в тази мисъл като че ли се побират целият му живот и кариера. Отблъснат от парижката публика, той преброжда Европа, за да дирижира опери и концерти, и накрая се връща в любимия град, за да умре изтощен и болен. А тъкмо са започнали да оценяват неговото музикално новаторство и е станал Кавалер на Почетния легион. 

Пилешки гърди ала Берлиоз

Необходими продукти:
4 пилешки гърди
2 яйца
1/4 ч.ч. брашно
1/4 ч.ч. масло
1 ч.ч. пилешки бульон
1 ч.ч. сметана за готвене
сол
черен пипер
за гарнитура:
8 артишока
350 г гъби
2 с.л. масло
2 с.л. сметана
2 с.л. ситно нарязан лук
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Пилешките гърди се разрязват на две половини и се поръсват със сол и черен пипер. Потапят се в разбитите с 2 с.л. вода яйца, а след това в брашното. В тиган се загрява маслото и в него се запържват от двете страни пилешките гърди. Добавят се бульонът и сметаната, довеждат се до кипене, след което котлонът се намалява и гърдите се оставят да къкрят, докато станат готови.
Нарязаните гъби и лукът се запържват в маслото до златистокафяво. Добавят се сметаната, сол и черен пипер на вкус. Средата на артишока се отстранява и на нейното място се слага от сместа с гъби. Артишокът се подрежда в тава и се пече в предварително загрята на 20 градуса фурна в продължение на 5 минути.
Гърдите се сервират с пълнения артишок, поръсени с лимонов сок.