Глоби между 1500 и 6000 лева се налагат на земеделски стопани, изгарящи стърнищата и следжътвените растителни остатъци върху земеделските земи. Санкциите са описани в законите за земеделските земи и за опазване на околната среда, а паленето вече е абсолютно забранено и изключения няма. Това обясни Галина Савова, гл. експерт в отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в РИОСВ, по време на вчерашното заседание на Постоянната секторна комисия в областта на земеделието, рибарството и аквакултурите.
Въпреки забраните и глобите стърнища продължават да се палят и то най-вече в защитените територии, каза Савова. Това уврежда хумусния слой, разгражда почвената структура на 10 см дълбочина и убива множество полезни микроорганизми. 
Според зам.-председателя на фермерския съюз „Дунавско зърно“, големите производители от региона отдавна не палят остатъците, тъй като опазването на почвата е най-вече в техен интерес и са наясно, че минусите от изгарянето на стърнищата надвишава ползите. Според настоящата законова уредба обаче, за всеки палеж е виновен стопанинът на земята, а не този, който е драснал клечката. Много често изгарянията били дело на крадци, опитващи се по-лесно да приберат останалата след жътва царевица или на пастири, палещи сухата трева, за да покара новата под нея. Въпреки това санкциите при всички случаи били за зърнопроизводителите.