Иван Въжаров бе капитан на отбора, записал най-доброто представяне на „Дунав“ в цялата история на клуба - четвъртото място през 1974/1975 година. Той бе човекът, който изведе тима с лента на ръка в знаменитите мачове с „Рома“. Едва ли има по-подходящ събеседник, с когото „Утро“ можеше да разговаря за днешния и утрешен ден на „Дунав“.
- Г-н Въжаров, как ще коментирате факта, че кръг преди края не редовния сезон отборът си осигури място в Топ 6?
- Още през есента казах на Общото събрание, че съм възхитен от отношението на момчетата към клубната емблема. Очевидно е, че тези момчета са по-истински русенци от много други. Аз вече ги приемам без уговорки за мои съграждани и се гордея с тях. Очевидно е, че този отбор е сплотен колектив, отбор от мъжкари. Този тим е достоен за град като Русе. Аз съм силно впечатлен и развълнуван от този „Дунав“. Играта на отбора през второто полувреме срещу „Лудогорец“ може да се определи с две думи - превъзходен футбол! Така трябва да се играе - без страх, със страст и вяра в собствените възможности.
- Вярвахте ли, че „Дунав“ ще удържи позицията си в челото на Първа лига?
- Вярвах. Разбира се, имах до последно своите притеснения дали „Ботев“ /Пд/ няма да се намеси в борбата за първата шестица. Ползата от мястото в нея ще е голяма. „Дунав“ ще израсне още в мачовете с другите 5 отбора в челото. Ако беше останал да се боричка за позиция от 7-о до 14-о място, щеше да е крачка назад в развитието на тима. 
- Кои футболисти на „Дунав“ ви впечатлиха най-силно?
- Не искам да ангажирам никого с моето мнение. По тази тема трябва да говорят само старши треньорът и неговите помощници, които очевидно също са страхотен екип. Не виждам смисъл да вдигаме някой футболист нагоре, пък друг да спускаме надолу. Пак ще кажа - футболът на първо място е колективна игра. И това се видя най-добре при гостуването на Мирослав Будинов в студиото на „Диема“. Будинов, несъмнено много интелигентно момче, беше толкова елегантен, внимателен и прецизен в отговорите си, когато го питаха какво мисли за свои съотборници, за играта, за футбола въобще. Той намери най-верните, точни и искрени думи, когато говори например за Карагарен. В джентълменското му поведение се четеше ясен знак за страхотната обстановка в съблекалнята и на терена. Такова поведение видях по-рано и във вратаря Мартин Луков. Колегата му пък в мача срещу „Лудогорец“ Станислав Антонов се държа след двубой като истински принц. Пое мъжки и без уговорки цялата вина за втория гол. Тези момчета и съотборниците им имат моите силни адмирации. Адмирации за клубното ръководство, треньорите, футболистите!
- Няма как да не стигнем и до темата за Градския стадион в Русе.
- Разбира се. Преди време ветерани на „Дунав“ ми предложиха да заявим позицията си пред „Утро“. Казах им, че проблемът със стадиона е грижа на институциите и че те трябва да знаят най-добре какво всъщност става. Друг е въпросът, че съоръжението в Горна Оряховица беше ремонтирано изненадващо доста по-енергично. Питам се дали Русе е на последното място в грижата за стадиона. Едва ли. Притесненията обаче са основателни. Не си мислете, че нямам наблюдения от първа ръка. Ходих няколко пъти на стадиона. Последния път беше при дъждовете от миналата седмица. И какво видях? Локви! Какъв е този дренаж, има ли го, работи ли се компетентно във всички посоки? Ей такива въпроси си задавам и продължавам да се надявам, че поне плейофните мачове ще се играят в Русе. Феновете на отбора го заслужават. Има и друг момент - играта на „Дунав“ може би ще е моторът за по-бързо и качествено приключване на ремонта. Поне ми се иска да вярвам, че ще е така.