От няколко месеца светът говори за излизането на Великобритания от Европейския съюз, а Брекзит стана глобален термин. Но преди да реши, че не желае да е в една общност с континента, както на Острова наричат Европа, Британската империя преживява един друг Брекзит. Много по-тежък и болезнен за нея. Това е изтеглянето й от любимата й златна мина Индия. Голяма заслуга за тази велика победа за народа си има един дребничът и безобиден на вид мъдрец, който успява да разлюлее прогнилите основи на колониалното господство над родината му. Това е Мохандас Карамчанд Ганди, широко известен като Махатма Ганди, който на днешния 18 март през 1922 година е осъден на 6 години затвор заради гражданско неподчинение. Това всъщност 
дори не е началото на края за белите господари, а е част от самия край
Махатма Ганди се ражда на 2 октомври 1869 г. в Порбандар, Гуджарат, като най-малкото от пет деца при четвъртия брак на Карамчанд Ганди с Путали Бай. Семейството е заможно и принадлежи към кастата на търговците вайши. Баща му заема поста министър-председател на Порбандар, а по-късно - и на Раджкот. И двамата родители са силно набожни индуисти, които се покланят на Вишну, но посещават и храма на Шива. По-късно Ганди разказва, че родителите му - заклети вегетарианци - са възпитали него и братята и сестрите му в толерантност спрямо друговерци.
Още като дете Махатма е свидетел на конфликти на баща му с колониалните чиновници в областта. От друга страна, той наблюдава добрите и толерантни взаимоотношения между различните религиозни общности - индуисти, мюсюлмани, парси и джайнисти.
Желанието на Ганди е да следва право във Великобритания. След дълги колебания семейството приема неговото желание. Кастата счита, че в чужбина той няма да може да живее „чисто“. Въпреки че полага клетва, с която се задължава да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранява пътуването в чужбина. Ганди се противопоставя на това решение и поради това е изключен от кастата.
През 1888 г. Ганди започва следването си в Лондон. В допълнение на следването младежът 
изучава индуизма, исляма и християнството, като джайнизмът става все по-важен за него
Върху мирогледа му влияние оказва най-вече толстоизмът с неговото разбиране за живот без насилие. Прочита книгата на Лев Толстой „Царството божие е вътре във вас“ и окончателно се убеждава, че на насилието не бива да се отговаря с насилие и възприема идеята на Толстой, че нравствеността и религията е едно и също нещо. Ганди е въодушевен и от проповедта от планината на Исус, която отговаря на неговото мото на лошото да се отвръща с добро.
Още през 1883 г., когато е на тринадесет години, Ганди е оженен от родителите си за връстничката си Кастурбай Наканджи. Първият им син Харилал се ражда през 1888 г. Те имат още трима сина: Манилай (1892), Рамдас (1897) и Девадас (1900). След като през 1906 г. Ганди приема целибата, той прекъсва сексуалните връзки с жена си. Кастурбай въпреки това продължава да живее и работи с него, като поема неговата политическа борба, когато Ганди е в затвора. Двамата са женени в продължение на 62 години.
През 1891 г. Ганди пристига в Бомбай и става адвокат, но кариерата му е неуспешна. След като не успява да получи временна работа и като гимназиален учител, той се връща в Раджкот. През 1893 г. получава чиновническа служба в клона на индийска фирма в Натал, Южна Африка.
По време на англо-бурската война през 1899 г. и въстанието на зулусите през 1906 г. Ганди 
подтиква индийците да подкрепят англичаните във войната
като участват в санитарните части. Самият Ганди служи като санитар, което разглежда като свой граждански дълг. По този начин се надява да съдейства за повече права на индийците в Южна Африка. Първоначално Ганди е планувал да остане една година там, но се завръща в Индия чак през 1915 г.
Годините в Южна Африка оказват решаващо влияние върху неговата концепция за ненасилие в политическата борба. Ганди бързо установява, че животът като индиец е труден и неприятен. В своята автобиография разказва една онагледяваща история: „На седмия или осмия ден от моето пристигане аз напуснах Дърбан. За мен беше поръчано място в купе от първа класа. Служител на железницата влезе в купето и ме попита дали бих искал легло. Аз му благодарих и той си тръгна. След това в купето влезе мъж, който ме изгледа от глава до пети. Видя, че съм „цветнокож“ - това го обезпокои. Той веднага излезе и пристигна след малко с двама служители. В първия момент никой не каза нищо, след това към мен се приближи трети служител и ми каза: „Елате с мен, Вие ще пътувате в багажното отделение“. „Но аз имам билет за първа класа“, отвърнах аз. „Това няма значение. Казвам Ви, трябва да пътувате в багажното!“. „В Дърбан аз седнах на това място и настоявам да остана тук.“. „Не, не можете“, каза служителят, „Трябва да излезете оттук, или ще извикам полиция, за да Ви изхвърлят.“. „Да, направете го“, отвърнах. „Отказвам доброволно да стана.“ Дойде човек от охраната. Той ме хвана под ръка и ме изхвърли. Отказах да пътувам в багажното отделение и влака отпътува“...
Повлиян от това преживяване, Ганди започва своята политическа дейност в Южна Африка
Той основава през 1894 г. Наталски индийски конгрес и повежда на 13 ноември 1913 г. протестен марш към Трансваал, вследствие на което през 1914 г. се приема Законът за подпомагане на индийците. В Южна Африка Ганди развива своята концепция за ненасилствена съпротива, която нарича сатяграха“. За африканското население не се ангажира по същия начин, а остава през целия си живот концентриран върху индийците.
След двадесетгодишен престой в Африка Ганди се завръща в Индия през 1915 г. Той изгражда медитативния център Хариджан Ашрам. Ганди се бори срещу индустриализацията и се дистанцира от западния начин на мислене и на живот, като започва да носи традиционно индийско облекло. Той води обикновен начин на живот, като вегетарианец и лечение чрез природна медицина. Ганди определя предачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците да тъкат собствени платове в домашни условия, като така бойкотират английската текстилна промишленост. През този период получава от привържениците си прозвището „Махатма“.
През 1920 г. Махатма Ганди поема ръководството на Индийския национален конгрес, който през следващите години се радикализира в духа на индуския национализъм, което отблъсква от организацията много мюсюлмани. През 1930 г. Ганди 
инициира кампания за гражданско неподчинение и организира Поход на солта 
като протест срещу британския монопол на солта. Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на борбата за независимост.
През април 1918 г., по време на последната част от Първата световна война, вицекралят кани Ганди на военната конференция в Делхи. Може би за да покаже подкрепата си за империята и да помогне на каузата си за независимост на Индия, Ганди се съгласява активно да набира индийци за войната. За разлика от Зулуската война през 1906 г. и избухването на Първата световна война през 1914 г., когато той набира доброволци за корпуса за Бърза помощ, този път Ганди се опитва да набира участници в бойните действия. През юни 1918 г. в листовка, озаглавена „Апел за записване“, Ганди пише „За да доведем нещата до такова състояние, ние трябва да имаме възможност да се защитим, това е способността да се носи оръжие и да се използва... Ако искаме да изучим употребата на оръжието с възможно най-голяма бързина, то е наш дълг е да се запишем в армията“.
Ганди обаче посочва в писмо до личния секретар на вицекраля, че той 
„лично няма да убие или нарани никого, приятел или враг“Кампанията на Ганди за набиране на войници поставя под въпрос последователността му относно ненасилието - както потвърждава приятелят му Чарли Андрюс: „Лично аз никога не можах да погодя това с поведението му в други отношения, и това е една от точките, в които се озовах в болезнено разногласие“.
През 1919 г. Ганди решава да разшири слабата си позиция в Конгреса с призив към мюсюлманите. Възможността идва с движението в поддръжка на халифата. Османската империя е загубила Първата световна война и е разделена, като мюсюлманите се страхуват за безопасността на светите места и престижа на религията си. Въпреки че не Ганди дава началото на Общоиндийската мюсюлманска конференция, която направлява движението в Индия, той скоро става неговия най-виден говорител и създава основа за мюсюлманска подкрепа по места във всички мюсюлмански центрове в Индия. Успехът му го прави 
първия национален лидер на Индия с мултикултурна основа 
и улеснява издигането му на власт в Конгреса. През 1920 г. Ганди се превръща в основен лидер в Конгреса. До края на 1922 г. обаче движението в подкрепа на халифата се разпада.
През декември 1921 г. Ганди е натоварен с изпълнителната власт от името на Индийския национален конгрес. Тогава разширява платформата си на ненасилие, за да включи политиката „свадеши“ - бойкота на чуждестранни стоки, особено на британски. Във връзка с това, той се застъпва, че вместо британски текстил, от всички индийци трябва да се носи кхади (домашно изпредено облекло). Затова дори изобретява малък преносим чакрък, който може да бъде сгънат до размер на малка пишеща машина. Това е стратегия за налагане на дисциплина и отдаденост на нежелаещите и амбициозните и за да се включат жени в движението. В допълнение към бойкота на британските продукти хората са призовани да бойкотират британски образователни институции и съдебни зали, 
да напускат правителствени служби, и да оставят британските титли и отличия
„Несътрудничеството“ се радва на широк успех, увеличавайки екзалтацията и участието на всички слоеве на индийското общество. Но точно когато движението достига своя връх, то приключва внезапно в резултат на насилствен сблъсък в град Чаури Чаура, щата Утар Прадеш, през февруари 1922 г. Страхувайки се, че движението е на път да поеме завой към насилие, и убеден, че това ще сложи край на цялата му работа, Ганди спира кампанията за масово гражданско неподчинение. Това е третият път, когато Ганди спира мащабна кампания. Той е арестуван на 10 март 1922 г., съден за противодържавна дейност и осъден на шест години лишаване от свобода. Той започва изпълнението на присъдата си на 18 март. Освободен е през февруари 1924 г. за операция от апендицит.
През 1942 г. Ганди 
призовава за незабавната независимост на Индия
и поради това е арестуван в Пуна. След две години е освободен по здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора.
На 3 юни 1947 г. британският министър-председател Клемънт Атли провъзгласява независимостта на Индия и разделянето й на две части: преобладаващо индуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. Впоследствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва (чрез четиридневен „пост до смърт“ от 19 до 21 ноември 1947 г.), за известно време се преустановяват напомнящите на гражданска война кръвопролития, които се водят между индуси и мюсюлмани.
Първото покушение над Махатма Ганди е на 20 януари 1948 г., два дни след като прекратява гладна стачка. Лидерът на страната говори в обръщение към вярващите от верандата на дома си в Делхи, когато бежанец от Пенджаб на име Маданлал хвърля по него самоделна бомба. Устройството се взривява на няколко крачки от Ганди, но няма пострадали.
Индийското правителство, разтревожено от инцидента, настоява за усилване на личната охрана на Ганди, но той не иска и да чуе - 
„Ако ми е съдено да загина от куршума на безумец, ще направя това с усмивка“
По това време Ганди е на 78 години.
На 30 януари 1948 г. Ганди се събужда на разсъмване и се заема с работа над проекта за конституция, който трябва да представи на конгреса. Целият ден преминава в обсъждания с колеги върху бъдещия основен закон на страната. Идва време за вечерна молитва и, съпроводен от своята племенница, Ганди излиза на поляната пред дома си.
Както обикновено, събралата се тълпа бурно приветства „бащата на нацията“. Привърженици на учението му се втурват към Ганди, опитвайки се по древен обичай да докоснат нозете на Махатма. Използвайки настъпилата суматоха, индуския националист Натурам Годсе (който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки), се приближава към Ганди и стреля три пъти в него. Първите два куршума пронизват белите му дробове, а третият остава в областта на сърцето. Отслабналият Махатма, подкрепен от двете страни от племенниците си, прошепва: „О,Рама! О, Рама!“ и тези думи са написани на паметника, издигнат на мястото на изстрелите. Тогава показва със знак, че прощава на убиеца и след това умира. Смъртта му настъпва в 17 часа и 17 минути.
Годсе се опитва да сложи край на живота си, но в този момент му се нахвърлят хора, за да се разправят с него на място. Телохранителите на Ганди спасяват убиеца от разгневената тълпа и го предават на правосъдието. Скоро властите изясняват, че убиецът не е действал самостоятелно. Разкрит е голям антиправителствен заговор.
На 30 януари 2008 г., на 60-та годишнина от смъртта на Ганди, част от праха му е разпръсната над морето край нос Коморин, на южния край на полуостров Индустан.
Прозренията на Ганди
Око за око и светът ще ослепее.
Насилието е оръжието на слабите.
Бъди промяната, която желаеш да видиш в света.
Няма път към мира - мирът е пътят.
Русия в лицето на Толстой ми даде учителя, който ми предостави теоретичната основа на моето ненасилие.
Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава.
Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски.
Отричам насилието, защото доброто, което изглежда то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява.
Дори и най-незначителната лъжа разваля хората така, както капка отрова разваля цяло езеро.
Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!
Живей сякаш ще умреш утре. Учи сякаш ще живееш вечно!
Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител!
По материали от интернет