Д-р Николай Радославов е завършил Медицинския университет в Букурещ през 1988 година. Четири години по-късно е придобил специалност в Центъра по фоноалдиология и функционална хирургия в същия университет под ръководството на проф.Дорин Ходжота, който е бил личен лекар на румънския диктатор Николае Чаушеску. През 1998 е защитил докторска дисертация на тема „Функционална микрохирургия на средното ухо“ в Букурещ. След това той е изкарал различни следдипломни курсове за повишаване на квалификацията. Участвал е в редица международни конференции и симпозиуми в Словакия, Унгария, Румъния и в други държави. Веднага след завършването си д-р Радославов е започнал работа като лекар по уши, нос и гърло в бившата Пета поликлиника и в Първа поликлиника, сега ДКЦ 1, както и в ушно отделение към Окръжна болница. От 20 години има кабинет в бившата Трета поликлиника - сега ДКЦ 2, който от няколко години е собственост на лечебни заведения „Медика“.

- Д-р Радославов, какви поражения нанесе грипният вирус, който върлуваше през януари в Русе, на ушите, носа и гърлото?
- На първо място, грипът засегна горните дихателни пътища на русенци. От това се възпалиха сливиците, което доведе до гнойни ангини, чиито поражения върху целия организъм са непредсказуеми. Появиха се бактериален ендокардит, пиелонефрит, ревматоиден артрит. Многократните гнойни ангини хронифицират, превръщат се в хронично възпаление на сливиците. Те пък, от своя страна, като огнище на инфекция започват да работят като незагасени въглени и отключват заболявания на щитовидната жлеза при жените, проблеми с гърдите, с яйчниците, с простатата при мъжете. Най-вече обаче гнойните ангини довеждат до болестите, които изредих по-горе, като може да се стигне дори и до бъбречна недостатъчност.
Последствия от грипа са още риносинузити при малките деца и синузити при върастните. Тези заболявания имат вирусен или бактериален характер в резултат на инфекция в назофаринкса, от контакти с болни или по въздушно-капков път. Най-тежката форма е гнойният или максиларният синузит, който може да доведе до различни сериозни усложения. За неговото лечение в болнична среда се правят евакуиращи пункции. Ако заболяването е в начален стадий и още не е хронифицирало, от голяма полза е физикалната и рехабилитационната медицина.
Най-опасното поражение на ушите от грипа е хеморагичният отит, известен още като грипен отит. При него по тъпанчовата мембрана се появяват малки мехурчета, които се пукат и излиза жълта течност. Това стряска пациентите, защото смятат, че тъпанчетата им са се спукали. Хеморагичният отит може да премине в гноен, тъй като отслабената имунна система улеснява вторичната бактериална инфекция най-вече със стрептококи. Това може да доведе до трайно намаляване на слуха, до нарушено равновесие и дори до глухота.
- Какво е лечението на тези заболявания?
- Ако гнойните ангини и абсцесите са чести, консервативното лечение не е подходящо дори и с антибиотици, които имат продължителен ефект. Затова в повечето случаи се преминава към махане на сливиците по оперативен начин, но пациентът трябва да бъде в подходяща възраст, за да се възстанови по-бързо.
Ако пациентите с проблеми в синусите дойдат навреме, за лечението им се използват физиотерапия, инхалация, антибиотици и евентуално се прави пункция. Оперативно лечение на гноен максиларен синузит се прави много рядко, защото това е много травматизиращ метод. Вместо него се използва ендоскопски метод, който е много по-безболезнен.
При отитите е много важно пациентите да потърсят медицинска помощ навреме. Когато е атакувано вътрешното ухо и болният дойде в болницата до 72 часа, той се поставя на системи със съдоразширяващи средства и с всеки един ден състоянието му се подобрява. Искам да обърна внимание, че до усложнен отит с оглушаване може да се стигне не само след грипна инфекция, а и след стрелба с мощно оръжие и без защитни средства, каране на яки мотори без каски или при работа в много шумна среда. При тези състояния лекарите са безсилни и се стига до глухота.
- Антибиотиците ли са единственото решение за лечение на споменатите болести на ушите, носа и гърлото?
- Максимално се въздържам от изписване на антибиотици, защото те имат много странични ефекти и противопоказания. Не съм хомеопат, но ползвам много хомеопатични препарати на билкова основа за лечение на пациентите ми. Когато обаче имам абсолютни показания, че е необходим антибиотик, го назначавам след задължително изследване на гърлен секрет, което показва кои групи антибиотици са подходящи за пациента. Разбира се, до излизане на резултата се прави симптоматично лечение, а след това се преминава към туширане на заболяването с точния вид антибиотик.
В момента голям хит са имуностимулаторите и имунобиотиците, но аз се въздържам от тях, защото те неутрализират естествената имунна система и правят организма по-ленив и по-податлив към промените във времето, защото отслабват имунитета му.
- Какво препоръчвате на пациентите, за да избегнат заболяванията, които могат непоправимо да увредят слуха и обонянието им?
- На първо място е засилване на имунитета, но не по изкуствен път, а чрез здравословен начин на живот. Той включва използване на всяка свободна минута за спорт, каране на велосипед, здравословно хранене, за да не се допуска наднормено тегло, като се набляга на плодове и зеленчуци, шейкове, въздържане от колбаси и меса, ограничаване на алкохола и спиране на цигарите. Освен това препоръчвам на русенци да ограничат ползването на смартфони със слушалки, компютри, таблети и постоянното гледане на телевизия, по-често да излизат сред природата, да отглеждат цветя на терасите и пред блока.