Ако в рая има сладкарница, в нея ангелите със сигурност си похапват Ангелски кейк - бял, пухкав и топящ се в устата. Точно обратното на африканските роби от американския юг, за които легенда твърди, че са измислили това въздушно, ухаещо на ванилия и бадеми чудо. Причината е, че кейкът се прави от разбити на сняг белтъци, а в онези времена да разбиеш така белтъци без телена бъркалка, за миксер да не говорим, си е истинско физическо изпитание. Много е възможно в кухните на богатите робовладелци в храната да са влагани предимно жълтъци, а оставащите белтъци да са давани на робите или пък те сами да са си осигурявали малко провизии за изключително оскъдното си меню. За съжаление няма никакви доказателства как точно е измислен ангелският кейк и дали наистина е дело на чернокожите нещастници, които след войната между Севера и Юга стават свободни граждани на Америка едва през 1865 г. с приемането на допълнителен 13-и член в Конституцията. 16 години по-късно, през 1881 г., Аби Фишер, бивша робиня от Алабама, публикува книгата „Какво знае мисис Фишер за старата кухня на Юга, супите, консервите и др.“ (What Mrs. Fisher Knows About Old Southern Cooking, Soups, Pickles, Preserves, Etc.), в която има рецепта за Сребърен кейк, който много прилича на Ангелския. Самата Аби Фишър до 1870 г. е работила като готвачка в общественото хранене на Сан Франциско. Книгата е една от причините да се смята, че Ангелският кейк е изобретен от чернокожите роби, другата е, че за днешните им потомци той неотменно присъства на трапезата при помен на починал близък. Това вероятно е спомен за онези времена, в които смъртта е била единственото спасение от изпълнения със страдания и глад робски живот. 
Рецептата в книгата на Аби Фишър обаче не е първата подобна. 10 години по-рано Е.М.Портър публикува рецепта за Снежен кейк в книгата си Mrs. Porter‘s New Southern Cookery Book, and Companion for Frugal and Economical. Дотук имената станаха две - Сребърен и Снежен кейк. Ангелски кейк като име на ароматния пандишпанов сладкиш се появява за първи път през 1884 г. в рецептурната книга на Д.А.Линкълн The Original Boston Cooking School Cook Book на Бостънското кулинарно училище. А през 1896 г. Фани Фармър актуализира изданието, като запазва рецептата на Ангелския кейк, но вече го нарича Храна за ангели.
В Югоизточна Пенсилвания кейкът е традиционна сватбена торта и потомците на преселилите се на Новата земя холандци настояват, че тя е измислена именно тук, и то през 1880 г. Така пестеливите пенсилвански готвачи, които смятали за грях всяко разхищение, намерили приложение на белтъците, които оставали след приготвянето на макарони и юфка, твърди Евън Джоунс в „Американска храна: Гастрономическа история“ (American food: The gastronomic story)
Третата легенда за Ангелския кейк идва на бял свят с „Кулинарна книга на президентите - проверени рецепти от Джордж Вашингтон до наши дни“ (The Presidents‘ Cookbook - Practical Recipes from George Washington to the Present) на Попи Кенън и Патриша Брукс. В нея авторките твърдят, че сладкишът е бил любим на съпругата на 19-ия американски президент Ръдърфорд Хейс (1822-1893) - Луси Хейс. И разказват поредната история, забулена в тайна, която била публикувана в книга от 1883 г. В нея се разказвало за едно семейство, което сменя Атлантическото крайбрежие с тихо и спокойно място на брега на река Хъдзън, където открива пансион. За работа в кухнята приятели им препоръчали жена, която се славела като превъзходен сладкар. Според една от версиите жената била индийка, а според друга идвала от колониална Индия. Тя направила за първи път Ангелския кейк, който бил напълно непознат за американското семейство. При това го направила тайно, зад заключената врата на кухнята. Не след дълго семейството изоставило пансиона и се върнало в стария си дом. Там с помощта на тайнствената сладкарка отворили пекарна за различни видове сладкиши, включително мистериозния кейк.
Най-трудното в приготвянето на Ангелския кейк е разбиването на белтъците. Спомнете си за робите. След 1865 г. обаче започват да се появяват различни самоделни уреди, които да подпомагат този процес. През същата 1865 г. Ралф Колиер от Балтимор, Мериленд, изобретява първата въртяща се бъркалка за яйца и я патентова под номер 16267. 5 години по-късно Търнър Уйлямс от Провидънс, Роуд Айлънд, патентова под №103811 подобрена версия с две противоположно въртящи се бъркалки за яйца. Смята се, че първообразът на електрическия миксер е създаден през 1885 г. от Руфъс Йистмън, който към ръчните бъркалки за яйца добавя електрическо моторче.
Оттам нататък за разпространението на рецептата на Ангелския кейк няма никакви пречки и той става един от любимите на американците. Съществуват две негови основни версии - с масло и без масло, като втората е по-предпочитана заради по-леката структура на кейка. И ако в началото са започнали да го украсяват само с малко пудра захар, днес има безброй възможности - със захарна глазура, с крем или сметана, плодове, сладко.
Е, как да не си го хапват с кеф и ангелите в рая... 

Ангелски кейк

Необходими продукти:
10-12 белтъка
1 и 1/2 ч.ч. захар
1 ч.ч. пресято брашно
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сол
2 ч.л. ванилия
1/2 ч.л. бадемова есенция
Начин на приготвяне:
3/4 ч.ч. захар се смесва с цялото количество брашно. Белтъците се разбиват с миксер в голям съд, докато станат на пяна. Добавят се бакпулверът и солта и се разбива на средна скорост, докато бакпулверът се разтвори. Останалата захар се добавя, като се слагат по няколко лъжици наведнъж и белтъците се разбиват всеки път до пълното й разтваряне. Когато се получи мека пяна с връхчета, се слагат ванилията и бадемовата есенция и отново се разбива. Сместа от брашното и захарта се добавят на малки порции с лъжица и внимателно след всяка белтъците се бъркат с шпатула до пълното поемане на брашното.
Подходяща форма с падащо дъно и за предпочитане с конус по средата се намаслява и с голяма лъжица се сипва тестото. Изравнява се с шпатула и се пече в предварително загрята до 160 градуса фурна 50-60 минути. След като се извади, се оставя да се охлади на стайна температура, след което се изважда от формата и се обръща върху подходяща чиния или поднос. По желание се украсява с пудра захар, сметана, плодове или сладко.