На 19 март Русенската опера ще представи поредната си премиера на фестивала „Мартенски музикални дни“, по която работи за втори път с режисьорката Вера Немирова. Това е творбата на немския композитор Рихард Щраус „Кавалерът на розата“ - произведение, незаслужено подминавано и трайно непоставяно в България. В момента в ход са последните репетиции за представлението, което със сигурност ще събере пълна зала публика в Доходното здание тази неделя.   
За избора на творбата, за работата върху нея с русенския състав, за съпътстващите проблеми, тревоги, находки разговаряхме с Вера Немирова малко преди да приключи с основните репетиции и да отпътува за Германия, където в момента вече работи върху друга своя постановка. Разговорът ни се проведе след репетиция с костюми на сцената на Голямата зала в Доходното здание. В него взе участие и оперната певица Соня Немирова, съпруга на покойния оперен режисьор Евгени Немиров. Нейна е драматургията на постановката на „Кавалерът на розата“. 
Тази постановка беше замислена за Софийската опера
с нейния директор Пламен Карталов имахме водени разговори, разказва Вера Немирова. След това обаче стана ясно, че на Софийска опера й трябва по дълго време, за да подготвят тази творба, поради многото различни ангажименти и турнета на ансамбъла. В последствие Вера Немирова и Найден Тодоров решават да направят „Кавалерът на розата“ в Русе . Вера Немирова е правила тази творба през 2014 година, премиерата е била на 30 октомври в Немският Национален Театър Ваймар. По време на пътуване в Германия Найден Тодоров, директорът на Русенска опера, и Ива Чавдарова, артистичният директор на международния фестивал „Мартенски музикални дни“, по покана на режисьорката посещават спектакъл на много успешната постановка на „Кавалерът на Розата“ във Ваймар. Тъй като в Германия има практика декорите от дадена постановка, която бива изиграна, да не се пазят, а да се бракуват, затова е било решено декорът и част от костюмите на постановката от Ваймар срещу определена изгодна цена да бъдат предоставени на Русенската опера, казват Немирови. 
Адаптацията на сценографията те възлагат на русенската художничка Виолета Радкова
която има пребогат опит в сценографията. И така  тя успява да пренесе декора на Том Муш, тъй като сцената във Ваймар е много по-голяма от тази в Доходното здание, обяснява драматургът Соня Немирова. Изработването на другата част от костюмите е поверена на друга русенка, която живее в София, но е свързана с операта - Първолета Чавдарова. 
Работата по предстоящата премиера започва още миналото лято. През юни Вера Немирова има среща с ансамбъла, разпределя ролите, провежда уъркшоп. Гледат заснетия запис на ваймарската постановка. Тогава тук хората имаха доста притеснения - но ние бяхме убедени, че спектакълът ще стане, казват Немирови. Сега обаче, когато на 2 февруари Немирови пристигат в Русе, се оказва, че нотният материал е бил раздаден на ансамбъла твърде късно, казва Вера Немирова. „Едва от средата на декември Юрий Илинов ръководи музикалната подготовка. Затова 
когато пристигнахме, се наложи хорът и солистите да работят по 14 часа в денонощие, без събота, без неделя!
Благодарение на амбицията и желанието на този ансамбъл да се доведе работата до край очакваме една премиера на високо ниво. Изводи могат да се направят от днешната репетиция. Но това, че успяват, граничи с истинско чудо!“, възкликва Немирова, малко преди да замине отново за Германия. 
От 6 март тя започва работа върху нова постановка. Режисьорката има ангажимент към Залцбургския фестивал, закъдето ще подготви „Валкюра“ под диригентството на Кристиян Телеман, Петер Зайферт ще пее Зигмунд, Аня Хартерос ще дабютира в ролята на Зиглинде... 
В общи линии, подвигът на русенския ансамбъл продължава, усмихва се режисьорката. Те трябва да подготвят спектакъла така, че да спазят нивото на високо вдигнатата преди две години летва с премиерата на „Катерина Измайлова“, за която Русенската опера получи Кристална лира. 
Ролята на Маршалката ще изпълнява солистката на Русенската опера Мария Цветкова
В Залцбург тази роля беше изпълнена от Красимира Стоянова, пяла я е и Анна Томова-Синтова, въобще, с други думи Маршалките в Европа са българки, защо и ние да не направим тук, в България, една такава постановка, посочва Соня Немирова. В три от централните роли се включват трима гост солисти: Франк ван Хове, който ще пее Барон Окс, Луизе Дресен - като Октавиан и китайката от Хамбург Лини Гонг, която ще влезе в ролята на Софи. Александър Крунев ще бъде Фанинал, Андреана Николова - Анина, Сашо Богданов - Валцаки, а младият тенор Родриго Тросини играе 5 малки роли, всяка от тях много съществена. Русенският тенор Петър Костов ще се превъплъти в ролята на Италианския тенор от либретото. Той има само една ария, но с нея Пласидо Доминго навремето става прочутият Пласидо Доминго, уточнява Соня Немирова. 
Защо е толкова интересно да се направи „Кавалерът на розата“ в наши дни? 
- задава риторичен въпрос Вера Немирова. Това е последната оперна премиера, която се играе, преди Европа да бъде смазана от Първата световна война, припомня тя. И добавя: „В нашата постановка имаме препратки към насилието, към войната, към агресията. Колкото и хората да обръщат носталгичен поглед назад, повече от ясно е, че въпреки цялата меланхолия и носталгия към миналото, то никога няма да се върне. В тежки времена на кризи човек обикновено се заглежда в миналото. И ето, Барон Окс в „Кавалерът на розата“ е такъв човек на сетивата, един Фалстаф, когото обаче обществото изгонва - защото съвременното общество като че ли няма нужда от хора с дълбока чувствителност, обърнати само към радостите и удоволствията на живота. И в тази атмосфера се вписва и Монологът на времето на Маршалката, лайтмотивът в който е времето, което изтича и нелеките решения, които трябва да се вземат в светлината на това“. 
Рихард Щраус е прекрасен немски композитор, който за жалост не е достатъчно познат в България
припомнят Немирови. „Кавалерът на розата“ е имал своята софийска премиера през юни 1969 година, тогава в ролята на Барон Окс е пял Павел Герджиков, казва Соня Немирова. „Време е оперната публика в България да получи възможност да види отново това произведение след около 50 години на българска сцена, както и останалите многобройни оперни творби на бележития немски композитор. 
Радваме се, че подготовката  тече на високи обороти, за да бъде отново зарадвана публиката от меломани и истински ценители и оперната премиера да се превърне в поредното бляскаво събитие в афиша на „Мартенски музикални дни“.