Пистоя е италианската столица на културата за 2017 година. Наричат я „Малката Флоренция“. Намира се на 38 км от кръстницата си. Отвън баптистерията й напомня флорентинската, фасадата на дуомото сякаш копира тази във Ферара, а може би повече прилича на тази в Лука, докато покритите й с аркади тротоари събуждат спомените за Болоня.
...
Не знам защо, но тази новина, по някаква непонятна за мен самата логика, ме върна близо три месеца назад, когато се навършиха 50 години от ужасяващото наводнение във Флоренция. Сетих се за представянето на възстановената „Тайна вечеря“ на Джорджо Вазари, коментарите, че тогава картината е останала близо 12 часа под водата, че вече може да бъде видяна в музея на базиликата „Санта Кроче“... 
Тази новина ме потупа по рамото, събуди ме от унеса на ежедневието и ме накара да започна да си спомням ...
...
Ако планирате пътуване до Флоренция, не гледайте „Ад“ с Том Ханкс. По-добре прочетете „Медичите - Кръстниците на Ренесанса“ на Пол Стратърн. Подобрете кардиото си - камбанарията на Джото, куполът на Санта Мария Фиоре, кулата на Палацо Векио, кулата Сан Николо в квартал „Олтрарно“ ви очакват с над 1000 средновековни стъпала за превземане и уникални гледки като отплата за неимоверните усилия.
Свикнете с мисълта, че милиони искат да видят Флоренция и повечето от тях го правят. Правят го непрестанно, някои даже по няколко пъти в живота си. Сезоните, кризите, антиглобализмът не могат да ги спрат. Градът сякаш е обречен да закусва с „туристически бакпулвер“, затова и набъбва непрестанно под напора на чужденците.
Флоренция е заразна и може да ви лепне „Синдрома на Стендал“
Френският писател пръв го описва през 1817 г. като част от преживяванията си тук: „Когато излизах от църквата на Светия кръст, сърцето ми заби силно, за миг помислих, че изворът на живота е пресъхнал, вървях и усещах как всеки момент ще се свлека на земята“.
Наричат го още „флорентинския синдром“, а симптомите на страдащите се проявяват при наличието на твърде много произведения на изкуството събрани накуп. Поразените сякаш изпадат в транс, люшкат се между замаяност, отпадналост и объркване, шашнати и някак странно обезумели пред неимоверните количества уникални артефакти. 
Колкото и абсурдно да звучи, това поведение е съвсем нормално, защото:
Флоренция е ренесансова примадона. Тя е момичето на Медичите, тя е дамата с лилията, тя е женският род на апотеоза на артистичния гений. 
Флоренция е безценен гигантски пъзел, който всеки трябва да опита да подреди. Дали ще му отнеме няколко часа, докато с невярващи очи открива силуетите на църквите и камбанариите, или ще се връща, за да й се наслаждава в годините, е негов личен избор.
Флоренция е визитна картичка на мощта на италианското Възраждане
Тя е безкраен разказ за страстта към изкуството изписан от Вазари, построен от Джото и Брунелески, изваян от Микеланджело и Донатело.
Флоренция е vecchia, но не защото тук през I в. пр.Хр. Юлий Цезар създава военен лагер, а защото тук са „Вратите на рая“, на които простосмъртният Лоренцо Гиберти посвещава 27 години.  
Флоренция е и ефирната нежност от картините на Ботичели, и веселата пъстрота на папийонките от магазинчето на ъгъла срещу Понте Векио. Тя е и изтърканата муцунка на доволния Порчелино, и просторът на площада пред хотел „Пендини“. И ароматът, и парата от горещите пици в една от уличките пред палацо „Пити“, и горестта по лицата на изгонените от рая във фреската на Мазачо...  
Преди много малко повече от 50 години Флоренция се огъва пред най-голямото от 1557 година насам наводнение.
Арно - „проклетият и нещастен канал“, както го нарича Данте, прелива на 4 ноември 1966 г.
След дни непрестанен дъжд, нивото на реката се вдига с близо 11 метра и Арно помита улиците на Флоренция, влачейки със себе си изкоренени дървета, смачкани автомобили и трупове на животни. Загиналите в града и околността са повече от 100 души. Хиляди редки книги и ръкописи, стотици картини от хранилищата на „Уфици“ са затрити от, под и заради тоновете тиня. Вратите на Баптистерия са изкъртени, Давид на Микеланджело се оказва до кръста в нафта, а „Санта Кроче“ е три метра под водата.
С отдръпването на водата от цял свят започват да прииждат доброволци - художници, историци, лаици... Хиляди живеят и работят в един град, изпаднал в ступор - вцепенен от трагедията, без достъп до прясна вода и електричество. В паметта на благодарното човечество те остават като Angeli del Fango или „Калните ангели“. 
Тогава побеснялата вода оголва разпятието на Чимабуе, може би най-великолепният представител на средновековното италианско изкуство според специалистите. Големият дървен кръст от XIII век губи 80% от оригиналния рисунък на Чени ди Пепо. След години реставрация, днес той е изложен в музея на църквата „Санта Кроче“, окачен високо, за да се вижда, знае и помни.
...
Обикновено в съзнанието на хората Флоренция остава като компактно средновековно ядро, едва прекрачило реката. Но градът е по-жив от всякога. Само за последните три години Firenze стана още по-богата.
През 2014 г. бе открита новата сграда на флорентинската опера. Интериорът й напомня на музея на „Порше“ в Щутгарт. Същата година с топлата си и мека акустика тя спечели приза за най-добро архитектурно решение в Италия. 
След дълга реставрация през пролетта на същата година оживя вторият етаж на емблематичния пазар „Сан Лоренцо“. Тук най-добрите тоскански производители на сирена, зеленчуци, месо и вино изкушават местни и туристи.
В края на октомври 2015 г. отвори врати новият катедрален музей, който съхранява най-голямата в света колекция от флорентинска средновековна и ренесансова скулптура.
...
Та, ако ще ходите във Флоренция, да знаете, всички са там! Не ви очакват, но ако се появите ей така изневиделица, никой няма да се учуди! Затова не бързайте! Но ако все пак решите да тръгнете, не забравяйте, Пистоя е италианската столица на културата за тази година.