В няколко русенски училища в навечерието на националния празник Трети март момичета и момчета с трепет се докоснаха до старинни оръжия, участвали в паметни за българската история събития. Децата научиха не от текстовете в читанките, а през своите собствени сетива какво представлява „тънка сабя бойлия“, що е то „пушка кремъклийка“, като видяха с очите си и пипнаха с ръцете си обвеяните със славно минало оръжия. 
Тези удивителни гостувания на автентични предмети, свързани с героичните български борби, се случват вече за трета година в Русе по една инициатива, наречена „Приказка за България“. Нейни автори и преки участници са пазителите на гордата българска история Цветелин Радулов и Галин Григоров. Нашата идея е 
да разкажем наново забравените приказки на България
като не просто изсипем порой от думи пред децата, а да направим това нагледно, като и учениците станат част от самата приказка, казва Цветелин Радулов. Съвършено друго е усещането, когато се докоснеш до старинните оръжия, предмети, облекла, които носят аромата на Възраждането, добавя той. 
И двамата русенци са известни като събирачи на сбирки от стари оръжия и вещи и с това, че с видимо удоволствие пазят традициите и показват своите ценни притежания в така наречените музеи на открито, които подреждат периодично за радост на малки и големи. При последното такова „музейно“ представяне миналото лято, човек направо не можеше да си пробие път до масите, на които върху истинско вълнено сукно грижливо бяха подредени пушки, ками, револвери, щикове и какво ли още не. При това всичко е действащо, работи, усмихна се тогава Галин Григоров. А интерес проявяват не само и дори не толкова малките момчета. Напротив, 
за родителите докосването до старинните оръжия също е невероятна тръпка
И не само заради непомръкващите момчешки радости и забавления. 
И Галин, и Цветелин предпочитат да наричат своите ценности не колекции, а просто сбирки. И при двамата всичко започва с личните им истории. Когато другите деца рецитираха „Ние тримата - аз, шейната, зимата“, аз рецитирах „Възпоменание за Батак“, това очевидно е определило посоката, в която се развиват нагласите ми, разказва Галин Григоров. Любовта към миналото, почитта към традицията са много важни в моето семейство, за мен гръмки фрази от рода на „Народ, който не помни историята си, няма бъдеще“, не са само фрази - те са истини, които имат съвсем конкретно изражение, добавя той. И макар че с Цветелин са се запознали едва преди около три години, и на двамата им е ясно, че са от една и съща кръвна група, че и за двамата е от изключително значение да правят всичко, на което са способни, за да съхраняват паметта за миналото. 
Ако преди време ни беше достатъчно сами да се любуваме на това, което притежаваме, то сега това изобщо не ни стига, казва Цветелин. 
Искаме да покажем тези прекрасни старини
които безапелационно и неповторимо илюстрират всички възможни и невъзможни уроци по родолюбие - затова подреждането на нашите музеи на открито при нас вече е друго стъпало, нова възможност да свържем миналото с бъдещето, обяснява младият мъж. 
Всъщност, Цветелин Радулов смята себе си за четвърто поколение събирач. Най-старите неща, които притежава, са наследство от прапрачичо ми, опълченеца Иван Драганов Комитата от село Сваленик, разказва той. „Моите дядовци не го помнеха, но свято са съхранявали сабята и револвера на Комитата. Освен това сред реликвите има и един по-особен „експонат“ - една специална обувка на опълченеца. По време на боевете на връх Шипка той е бил тежко ранен и единият му крак е пострадал, като след злополуката е станал с пет сантиметра по-къс от другия. Затова едната му обувка е била с удебелен дървен ток. След Освобождението той се връща и си живее в Сваленик като обикновен земеделец. Въпреки тази травма той е участвал след това и в Сръбско-българската война“, разказва Цветелин. 
Животът ми е протекъл с тези знаци 
- те са формирали моя начин на възприятия и на мислене, добавя той. По-късно прибавя към наследствените реликви и други предмети - вече има 40 пушки, 60 саби, щикове, ножове. Много се гордее с това, че е спасил от продажба и след това от заминаване неизвестно накъде поименната сабя на русенския опълченец Александър Балтаджиев. 
Дядово наследство събужда събираческата тръпка и у Галин Григоров. Щикове, стари ножове, една сабя - оттам тръгва желанието да прибавя нови и нови свидетелства на времето. Когато приятелите ми научиха за тази моя страст, започнаха да ми правят подаръци, доста неща съм изкупил от антиквари, казва Галин. Радва се, че наскоро открил една прекрасна сабя от 1842 година, която била в трагично състояние. Благодарение на реставраторските умения на Цецо блесна в цялата си прелест, казва Григоров. Холът в дома му е украсен с ятаган и две саби, два старинни капсулни пистолета. Ценно ми е всяко нещо, което са докосвали онези героични мъже, които не са жалили себе си, отстоявайки достойнството на България, казва Галин. И изброява сред своите притежания не само оръжията, но също и аксесоари - като кутийка за евзи /за кабзи/, фишеклък /кутийка за фишеци/. Една от последните му находки са 
два бронзови фишеклъка, които донесе от Албания
те са украсени с характерната двойка изправени един срещу друг лъвове, издава Цветелин. Има, особено в съседните държави, много такива чисто български реликви, додава Галин. И се радва, че напоследък все повече българи се запалват по такива събирачески дейности: „Така се връщат при нас нашите си български неща“. А и все повече хора изкупуват, не за търговия и лични украси, а ползват всичко това, обличат старинни носии по различни поводи, казва Цветелин. 
И двамата отварят темата за Жеравна - за националните събори, организирани от ансамбъл „Българе“, на които всички участници влизат само облечени с български носии, телефоните и всякаква съвременна техника са забранени. Хората там стават все повече и повече, това още повече убеждава, че тази гордост - 
да чувстваш реално своята принадлежност към българското
което всички носим в душите и сърцата си, е жива и е много важна, признава Цветелин Радулов. 
А по време на една възстановка на падането на Дряновския манастир двамата приятели и съмишленици открили едно поразително съвпадение. Дъщерите им - Симона на Галин Григоров и Кристина на Цветелин Радулов за събора се облекли в носии, които имат от бабите си. В един момент, като ги погледнахме, направо ахнахме: престилките и на двете момичета бяха абсолютно еднакви! И се оказало, че и двата рода са от едно и също село - Сваленик, и дори фамилията на единия била купила къщата от прароднините на другия... И така - от престилките, очевидно тъкани от една и съща жена - стана ясна една връзка, сваленишката връзка, която, кой знае, може накрая и роднини да ни изкара, засмиват се двамата. 
Любовта към българското в 
цветове, материи, шевици, фини извивки на приклади и саби 
се е предала и на момичетата. Кристина, която сега е ученичка в Английската гимназия, е „ветеран“ с 10-годишен опит, казва бащата Цветелин. Участвала е в какво ли не - била е детенце за крадене, после - медицинска сестра от руски лазарет, момиче бяга от черкези, медицинска сестра от Първата световна война, разказва той. Миналото лято по време на възстановката на Добричката епопея заедно с още една жена Кристина в продължение на три дни готвила храна по автентични български рецепти за 200 доброволци, изобразяващи Първа българска армия. Сега другата му дъщеричка, 7-годишната Мира, вече трета година участва във възстановки, като доскоро е била най-невръстната участничка. 
Дъщерята на Галин Симона също с удоволствие облича автентични носии от прабаба си и участва в музеите на открито. Освен това е треньор по стрелба с въздушна пушка за деца. 
Окуражително е и определено радва фактът, че се множат младите хора, които откриват прелестта на оригиналните български носии и униформи, че все повече от тях участват във възстановки и народни събори, казват двамата русенци. 
Всяко наше мероприятие
опровергава твърденията за дебилните съвременни дечица, залепнали за телефоните 
и лаптопите - когато тези деца са изправени пред една смислена и увлекателна провокация, изведнъж стават сякаш други, впечатлителни, жадно попиващи разкази за гериозъм, подвиг, величие, убеден е Цветелин. Затова и за него, и за Галин е важно да продължават да откриват ключовете към онези потайности у хората, най-вече у младите, за да отворят те сетивата си за изконното, за красивото, за истинското, което помага да се съхрани родът и нацията. 
Преди десетина години ако някой човек се облечеше с носия или униформа и минеше по улиците, най-ласковото мнение, което можеше да чуе, е „Хм, театър!?“, казва Галин Григоров. Сега хората се радват и искат да се снимат с предрешените в носии и мундири. А това пък провокира и него, и Цветелин, и техните приятели и съмишленици да продължават да изпипват всичко до детайли - и във възстановките, и в музеите под открито небе, и в ушиването на дрехите. Облеклата се шият по поръчка от оригинални платове, категорични са те. Плат за ризите все още се намира по селата, както и здравият плат за ямурлуците. 
Моят ямурлук тежи 20 килограма, платът е тъкан преди повече от век
казва Галин. Понякога поръчваме платове - случвало се е да боядисват по два топа плат заради нас, обяснява той и бърза да изкаже благодарност към заводите в Троян и Казанлък, които откликват на техните взискателни условия. 
Все пак, всичко трябва да отговаря на историческата истина, убедени са Галин и Цветелин. Особено когато правим нашите открити уроци и възстановки при децата  - тогава детските очи попиват всяко наше движение, всеки детайл и във вещите, и в облеклата, затова нямаме право да сгрешим, казват родолюбивите русенци. И накрая споделят една своя мечта, която вече е съвсем конкретно намерение: през февруари догодина да направят мащабна възстановка на Освобождаването на Русе отпреди 140 години. А щом като вече са го решили - значи ще стане!