Доц. д-р Нели Петрова е родена на 27 септември 1964 г. Завършила е с пълен отличен МГ „Баба Тонка“, а след това медицинския институт във Варна. От 1988 г. работи в русенската болница, а от 1992 г. е невролог в специализираното неврологично отделение за мозъчни инсулти. Била е началник на Отделението по съдова неврология към МБАЛ-Русе и изпълнителен директор на болницата. Доц.Петрова е началник на Отделение по функционална диагностика на нервната система в УМБАЛ-Русе, в чиято структура е Центърът по клинична невропсихология.

- Доц. Петрова, Центърът по клинична невропсихология прави скринингови изследвания на пациенти от самото си създаване. Колко пациенти преминаха през миналата година и какви тенденции установихте?
- Само през миналата година през Центъра са преминали около 400 пациенти с когнитивни нарушения, като 210 от тях са с проявена различна по тежест деменция, а при 160 се касае за Болест на Алцхаймер.
Всъщност Болестта на Алцхаймер е най-често срещаният вид деменция. Тя е причина за възникване на приблизително 55-60% от случаите на деменция в третата възраст. Това е тенденция в световен мащаб. Деменцията води до прогресивно влошаване на множество когнитивни функции, които значимо нарушават ежедневното функциониране на хората. В най-тежката, крайна фаза, водят до разрушаване на интелекта и остава само едно вегетативно функциониране на основните жизнени функции. 
- Какво представляват тези когнитивни нарушения?
- Това включва не само изявената деменция, а и леки нарушения в паметта - невъзможност за научаване на нова информация и припомняне на стара, нарушение във вниманието и концентрацията, в двигателните стереотипи /планиране на сложни последователни дейности/ и т.н.
- Ако забравим кой ни е казал нещо, това признак ли е на заболяване?
- Всички забравяме. Човек, за да запомни нещо, трябва да го забрави. Тук не говорим за такива случаи, а примерно за проблеми с възрастта, когато хора тръгват уж към магазина, но забравят за какво са отишли, или забравят да си обуят обувките примерно. 
- Това не е ли обикновено остаряване?
- Да, такова е, но не е задължително да се случват тези деменции. Някои макар и на по-късна възраст, успяват да се справят с ежедневните си дейности. Когато това не се получава, имаме проблем.
- Има ли разновидности в причините и проявите на деменциите?
- Да, съществува разлика. Голяма е групата на съдовата деменция, при която съществуващи сърдечно-съдови заболявания, артериална хипертония, захарен диабет, сърдечни проблеми, затлъстяване, тютюнопушене, обездвижване, нарушават мозъчното кръвоснабдяване и водят до вторично нарушение на мозъчната функция. Крайният резултат, за съжаление, са пак дементните прояви. Честотата на съдовата деменция е между 10 и 15% от всички видове деменции. При Болестта на Паркинсон също може да има дементни прояви, но на по-късен етап. 
- Ако се върнем на Алцхаймер, какво представлява тази болест и знаят ли учените от какво се предизвиква тя?
- Смята се, че има, макар и не висок процент наследственост. По все още неизяснени причини в мозъка започва образуване на т.нар. лош белтък, който се отлага в нервните клетки и с напредване на процеса води до тяхната гибел. Този процес започва обичайно от тези зони в мозъка, които имат отношение към паметта и към възможността за планиране, организиране и справяне с по-сложни действия. Пациентите се оплакват, че им отслабва т.н. епизодична памет - трудно заучават нова информация, не могат да си припомнят скорошни събития. За сметка на това пък доста ясно си спомнят минали събития от времето, когато са били деца, ученици, младежи. Не помнят обаче дали днес са си изпили лекарствата и в тези случаи става голям проблем, ако нямат контрол и многократно погълнат повече медикаменти. Да съчетават няколко вида дейности за такива хора е голям проблем. Ако допреди години са работили, слушали са радио и едновременно с това са говорили по телефон, при болните това е невъзможно. Тук е мястото на семейството и близките, които да са до пациента и да контролират, да напомнят, да са търпеливи. Тъй като усещат, че се затрудняват, пациентите често стават раздразнителни и конфликтни, не искат да излизат, да се срещат с други хора, изобщо избягват общуването. Това още повече задълбочава състоянието им. 
Болестта на Алцхаймер е най-разпространената форма на деменция и според Световната здравна организация изобщо деменциите са едни от най-значимите здравни и социални проблеми на 21 век, нареждайки се до съдовите и онкологичните заболявания. С развитието на Алцхаймер човек напълно загубва автономността си, разрушава се ядрото на личността. Затова и целта ни е колкото може по-малко хора да стигат до тази фаза или поне да се отсрочи във времето.
- Хапче срещу това има ли?
- Дефинитивно не, но в цял свят се работи. В момента има над 1000 молекули, които се разработват, но на този етап успехът е там, където има ранна диагностика. Целта е колкото може по-дълго време процесът да бъде забавен. 
Въпросът е тези лоши белтъци да бъдат открити в началото на тяхното образуване. Има обаче хора, които и до 90-годишна възраст не стават дементни, въпреки че имат такива белтъци. Има отключващи фактори, които на този етап не са известни. 
- На каква възраст опасността от деменции става голяма?
- След 60-те години започват, но има и по-млади пациенти за съжаление. Деменциите засягат между 3 и 6% от населението от 60-79-годишна възраст, а след 80-те, стават от 20 до 30%. 
Пациентите в предиментен стадий, когато са единични случаите да забравя и да се обърква в позната обстановка, да тръгне нанякъде с автобус, са точно нашите случаи, в които можем да бъдем полезни.
- Можем ли да се предпазим от такова състояние?
- Донякъде е възможно и то става с постоянни тренировки на мозъка. Трябва да има постоянна социална и интелектуална дейност. Най-простото е да се решават кръстословици, ребуси, судоку, да се събират възрастните хора в клубове, да общуват, да играят карти, шах или табла, да четат книги, вестници, списания, да редят карти на компютъра даже, но да правят нещо. Поддържането на контакти с близки, приятели, съседи също е много благоприятно. Двигателната активност също е от значение и е добре възрастните хора да правят всеки ден разходки. За да функционира мозъкът, той трябва да работи, има нужда от фитнес всеки ден, както казва един от водещите европейски експерти в дементологията неврологът проф.Трайков. 
На пръв поглед всичко това изглежда просто и някак несериозно даже, но върши работа. Лошото е, че хората не оценяват тежестта на тези социално-значими болести и се стига до болестта на Алцхаймер, когато пациентите стават напълно зависими от близките си. 
В света има около 35 милиона дементни хора, а със застаряването на населението до 2050 г. прогнозите са да бъдат 120 милиона, като най-големият пик ще бъде в бавно и средно-развиващите се страни. В другите държави се полагат много грижи, докато тук не е точно така.