Когато Станислава изпадне в нейното си състояние, тя е някъде другаде - не е в нашия свят. Но напоследък усещам, че има голям напредък, започва да разбира, да се обслужва сама. Някой път ме разбира, друг път си живее в нейния свят. Винаги има различия и просто трябва много търпение, защото никога не се знае как ще реагира. Това обяснява Катерина Петкова, майка на 4-годишната Станислава от Русе, която е с аутизъм и е едно от децата, на които кампанията „Българската Коледа“ помага. А докато Катерина разказва тъжната история, малкото лъчезарно момиченце не спира да изговаря думички на английски, които е научила от детските анимационни филмчета. 
Майката е категорична, че
това не е болест, а състояние и надеждата в нея никога не угасва
Катерина мечтае единствено за спокойствие, тъй като Стаси вече има някакъв говор. 
Аутизмът е психично заболяване, което засяга развитието на мозъка, а оттам и поведението на човека. Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой свят. При децата с аутизъм емоционалната интелигентност се изгражда с помощта на много терапии, време, любов, приемане, доверие от семейството, съучениците, учителите, терапевтите и обществото. Отнема много време, през което аутистичните моменти и атаки в мозъка на детето стават все по-редки и то става все по-социален и пълноценен член на обществото. 
Мястото, където Стаси изгражда своята емоционална интелигентност, е център за деца с увреждания „Милосърдие“ към „Каритас“. 
Това, което в момента е детето, дължа на специалистите от центъра и съм изключително доволна от грижите. Посещаваме го целодневно, два пъти в седмицата има логопед, психолог, педагог, музикотерапевт и арттерапевт, които се занимават с нея. За такива дечица най-важен е психологът, като аз самата също съм посещавала психоложката в центъра, тъй като
всички майки минават през труден период, когато разберат, че детето им е аутист
споделя Катерина. Тя е категорична, че в центъра Стаси е по-спокойна и възприема специалистите като учители и приятели. 
Ежедневно обаче се случва 4-годишното момиченце да стане нервно, раздразнително и в такова състояние обикновено ляга на земята, започва да се тръшка и се чувства неспокойна. 
Изпада в тези състояния, може би когато не може да обясни нещо, когато светлината е много силна, или ако има много хора. В една такава ситуация в никакъв случай не трябва да се крещи на детето, защото то не го прави нарочно, то просто изпитва някакъв страх. Трябва да се реагира много спокойно. Каквото и да се говори в този момент обаче, детето не чува, изобщо не реагира. Единственото, което може да се направи, е да го прегърнеш и да се опиташ да го успокоиш. Трудно е да се обясни, но просто трябва да усети любов и спокойствие. Когато детето усети спокойствието и обичта на майката, то просто само излиза от това състояние, но е трудно да се обясни на хората, казва Катерина. 
Тя имала нормална бременност, а
първият признак на аутизъм се появява, когато Стаси е на годинка и пет месеца
Прохожда по-трудно, тромаво и бавно. Имаше очен контакт, заглеждаше се, заслушваше се, реагираше на име, на около годинка започна да казва отделни думички, но след като стана на две години, състоянието й рязко се промени - не ми обръщаше никакво внимание, нямаше никаква реакция, не отговаряше, малко по-късно стана агресивна, разказва майката на 4-годишното дете. 
Тогава Катерина решава да потърси мнението на психолог, който й казва, че все още е рано и просто е необходимо детето да се социализира, а съветът на специалиста е Стаси да посещава обикновена детска градина. Катерина обяснява, че според психолозите до 2-годишна възраст е почти невъзможно да се установи аутизъм, като дори и при бременност няма как да се разбере. 
На две годинки момиченцето започва да посещава ясла, но там се затваря още повече в себе си. Катерина осъзнава, че нещо се случва, и спира детето, като отново я завежда при психолог. 
Стаси не разпознаваше никого, а много често, когато не можеше да се изрази, крещеше, хапеше, щипеше, като агресията й беше насочена към мен. Не очаквах да е точно това, исках да е нещо по-леко. Колкото и да казват докторите, че това се лекува,
то е нещо, което не се лекува, просто искам да не става по-зле
казва Катерина. 
4-годишното момиченце има по-голяма сестра Биляна, която е първокласничка. Тя говори, дори е много приказлива и палава. Двете имат много силна връзка, но напоследък агресията на Стаси не е насочена към майката, а към Биляна. Може би в момента я чувства близка като мен, защото като цяло аз и сестра й сме до нея, споделя майката на двете дечица. Всъщност от 4 месеца Катерина е личен асистент на Станислава, а от 5 години не работи и изцяло се е отдала на грижите на децата си, тъй като ги отглежда сама. За разлика от роднините, които в началото си мислят, че Катерина си внушава, че детето е различно и че се прави на жертва, майката още в началото приема диагнозата и свиква. 
Трудно е да се обясни и не съм длъжна, но повечето хора си мислят, че такива деца са разглезени и невъзпитани. Нямам личен автомобил и използвам градския транспорт, но се е случвало да ни наричат с всякакви обидни определения. То е невидимо, визуално няма как да се разбере, че детето е болно. Докато детето е спокойно, няма как да му личи. Трудно ми е и все още не мога да свикна, ядосвам се на хората, когато говорят по този начин. Трябва да се помисли и без да знаеш, не можеш да коментираш, но като цяло българите така са свикнали, споделя с разочарование Катерина.
Тя е категорична, че детето не бива да се дели от връстниците му и не разбира майките, които много често спират децата с аутизъм от площадки, лишават ги от игри, тъй като се страхуват как ще реагират хората и самото дете.
Затварянето, изолирането на тези деца е много грешно според психолозите
Родителите смятат, че по този начин ги предпазват, но това не е така, казва Катерина. 
Децата, намиращи се в това състояние, имат нужда от системни терапии с логопед, психолог, специален педагог, дефектолог, хидро- и хипотерапии, както и барокамера. Именно за да може Станислава да посещава барокамера, майка й се свързва с „Българската Коледа“, тъй като за лечението на аутизъм при децата не съществува клинична пътека.
В това съоръжение децата дишат кислород под високо налягане. Трябва да се направят минимум 20 процедури, които са по 50 лева, а отделно трябват и средства за престой. С парична помощ от роднини веднъж минахме такъв цикъл, а втория път кандидатствах в инициативата, одобриха ме и благодарение на тях през септември направихме още един курс. Има резултат, но за такива деца трябва повече помощ от логопеди, психолози, Това не е нещо, което се лекува с лекарства, това се лекува с приказки и занимания от специалисти, обяснява майката на 4-годишното момиченце. 
Срещам всякакви хора, някои с по-големи проблеми, други с по-малки, но всеки се надява.
На първо място човек не трябва да се срамува, че има такова дете
трябва да положи специални грижи в центрове, да не посещава обикновена детска градина, тъй като там няма специализиран персонал за тези деца и може да се навреди и те да се затворят още повече. Самите деца също няма да приемат по-различното дете, могат да го нагрубят, а дори и то може да ги нарани, ако почувства разликата и че го изолират. Трябва да приемаме децата си такива каквито са, съветва Катерина останалите родители, които имат нелеката задача да отглеждат и да се грижат за дете с аутизъм. 
За всеки, който иска да помогне на Станислава, има разкрита банкова сметка:
IBAN BG55 UBBS 80021046753040 в лева
Станислава Станиславова Тодорова
Всички можем да помогнем на децата с тежки заболявания, като дарим 1 лев за „Българската Коледа“ с SMS на номер 1117.