Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

Тодор БИЛЧЕВ
В историята на българската монархия има много превратни моменти, особено по отношение на унаследяването на престола. Те са свързани най-често с религиозната принадлежност на първородния син на монарха. Единствено това е избегнато с раждането и кръщенето на последния български монарх, Симеон II.
За това твърде интересно събитие историческите източници съобщават: 
„Симеон II е роден на 16 юни 1937 г. в София. Син на Цар Борис III и Царица Иоанна. В този ден цяла България се оглася от звън на църковни камбани и залпове, които възвестяват раждането на бъдещия Цар. Кръстен е на 12 юли същата година, в деня на Св. Св. Първовърховни апостоли Петър и Павел. Церемонията е проведена от целия Свети синод на Българската православна църква в дворцовия параклис, посветен на тези светци. Кръстник му става патриархът на Българската войска - генерал Данаил Николаев. Водата за кръщението е донесена от река Йордан от специален пратеник на Въздушните на Негово Величество войски. В чест на раждането на Престолонаследника правителството обявява амнистия за над 4000 затворници, опрощава данъци и такси, а бележките на учениците са завишени с една единица. Съгласно традицията Престолонаследникът получава титлите Княз Търновски и Херцог Саксонски.“ 
Многобройни източници предават и неинсценираната и неподправена народна радост от това вълнуващо събитие. В русенския държавен архив има още един любопитен документ. 
Дневниците на митрополит Павел Старозагорски, възпитаник на русенската Първа мъжка гимназия „Княз Борис“
описват събитието от първо лице през погледа на непосредствен участник и извършител на светото тайнство на кръщенето.
Митрополит Павел е Старозагорски владика от 1923 г. Роден е на 5 март 1882 г. в Самоков със светско име Петър П. Константинов. 
Първоначално образование получава в Самоков, а гимназиално - Мъжката гимназия в Русе, където се преселва за кратко баща му със семейството си. През 1897 г. постъпва в Самоковско богословско училище, което завършва през 1902 г. Заминава за Русия, където следва в Таврическата духовна семинария, а през 1907 г. завършва Петербургската духовна академия с научна степен „кандидат на богословието“. На 6 декември 1907 г. митрополит Антим Търновски го подстригва в монашество под името Павел, а на 20 юни 1908 г. русенският митрополит Василий Доростоло-Червенски го ръкополага в сан йеромонах. След това бива назначен от Светия синод  за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, а поради голямата му начетеност е назначен в Пловдивската митрополия, където служи осем години и усвоява църковната администрация. На 26 декември 1913 г. митрополит Максим Пловдивски го възвежда в архимандритски чин. Светият синод назначава на 14 декември 1917 г. архимандрит Павел за ректор на Софийската духовна семинария, която той ръководи шест учебни години. Поради високите си достойнства дядо Павел бива възведен в епископски сан с титул Драговитийски на 27 март 1921 г. На 23 март 1923 г. Светият Синод го утвърждава за Старозагорски митрополит. 
На този пост той остава в продължение на 17 години до смъртта си на 25 октомври 1940 г. Павел е
един от най-високообразованите и начетени архиереи на Българската православна църква
Оценяван е и като блестящ администратор. 
В качеството си на член на намаления състав на Светия синод, заедно с други архиереи, Павел благославя брака на Цар Борис III и Йоанна Савойска  на 31 октомври 1930 г. в катедралния храм „Александър Невски“. Оставя в наследство много написани и преведени книги, както и дневниците си, в които отразява лични виждания за историческите събития, на които става съвременник. 
Тези дневници се съхраняват в Държавен архив-Русе. Първото постъпление на личния фонд в ДА-Русе е през 1979 г., второто през 2006 г. Дарени са от Лиляна Иванова Петкова, племенница на висшия църковен сановник. От тях можем детайлно да проследим царското кръщение, като предлагам по-долу откъси от дневника на митрополит Павел.
„16.VI.Сряда. Тая сутрин в 6 ч. 40 м. се е родил престолонаследник. 101 топовни гърмежи известили това в 9 ч., когато аз с Паисия Врач. и Софрония Търнов. се връщах от Банкя. Площад пред двореца намерихме вече задръстен от народ. В 10 ч. 30 м. всички митрополити се разписахме в двореца. Обяви се тридневен празник. Народът ликува...
    8. VII. Четвъртък. Н.В.Царят извика днес Нам.-Председателя на Св. С. Видин. Неофита във Врана и му казал, че е решил на 12 и, Петровден, да бъде кръстен в дворцовата църквица в София малкият Княз Симеон Търновски. Помолил да се извикат всички епархийски архиереи, в това число и Варн.-Преславски Симеон, за удобното пътуване на когото ще се вземат мерки. Кръщението ще се извърши от Видин. Неофита, като Нам.-Председател, миропомазанието - от Митроп. Симеона при съслужението на всички останали Митрополити. Ще възприемничествува войската в лицето на най-стария генерал Дан. Николаев, подпомаган от министра на Войната генерал Хр. Луков. 
Никакви чужди представителства: чисто българско дело. 
Да се не оповестява. В неделя, на 11 и т.м., вече ще стане известно.
В неделя, 4 т.м., Дорост.-Червен. Михаил и във вторник, 6 т.м., Сливен. Иларион и Търнов. Софроний си заминаха за епархиите. Утре ще се направи разпореждане да дойдат пак. На Митр. Михаила ще се предложи да дойде през Варна, за да придружи Стареца Симеона.
11. VII. Неделя. Сутринта в 8 ч. посрещнах на гарата Митр. Симеона. Пристигна с дворцов вагон, придружен от Митр. Михаила, Еп. Андрея и протосингела си Протоиер. Георги Доганов, управителя на двореца Евксиноград Н. Мумджиев и д-р Дечев. Посрещачи бяха Еп. Кирил, Архим. Флавиян, Архим. Филарет и др. С пристигането в синодал. палата направо в църква. След църква в малкия салон. Дядо Симеон прави впечатление с бодростта си и бистротата на мисълта. Настанихме го в моя апартамент. На 10 1/2 ч. архиереите отиваме в двореца и на 11 ч., всички в пълно облачение, пристъпваме към чинодействието. Оглашението извършва иконом Рафаил. Митр. Неофит възглася: Велий еси Господи, - а Митр. Симеон тихо чете молитвата и възглася: Ты убо Человеколюбче Царю прийдиш, - и в това време Митр. Максим чете тихо по-нататък: И дажд ей благодат избавления...: Митр. Неофит възглася: Да сокрушится..., а Митр. Стефан дочита тихо молитвата за освещението на водата. Митр. Неофит: Мир всем. Аз прочетох гласно молитвата: Владико Господе Боже Отец наших... и благославям елея. Митр. Неофит помазва и кръщава. Митр. Михаил гласно казва псалом 31: Блажени иже оставишася беззакония..., а в това време Митр. Симеон тихо прочита молитвата за миропомазанието, детето обличат в бялата риза, Митр. Неофит казва: Облачается раб Божий..., и Митр. Симеон го миропомазва... Митр. Неофит обикаля с: Елицы... Митр. Софроний казва Апостола, митр. Неофит - Евангелието, Митр. Паисий молитвата: Избавление грехов..., Митр. Борис молитвата: Владико Господи Боже наш, купению небесное осияние... Митр. Симеон: Мир вам... Митр. Неофит тихо: Одеявайся в тя... Митр. Максим поръсва детето и казва: Оправдался еси, просветился есиЕМитр. Стефан чете молитвата за пострижението и постригва детето. След службата ектения Митр. Иларион възглася: Яко милостив. Митр. Неофит прави отпуст, приветствува Царя и поднася дар от църквата брилянтно кръстче.
Кръстчето е от Императора Николая II 
дар на Дорост.-Червен. Митр. Василия за носене на епанокалимавката. Има 14 големи брилянта. Митр. Василий завещал кръстчето да се продаде и от получената сума, като се покрият разноските по погребението, да се образува на негово име при Св. Синод фонд за издръжка на ученици в духов. училища. Едва сега случаят помогна да стане това. Вещи лица оцениха и решихме да се купи кръстчето за 120,000 лева. На кръстчето се постави златна верижка.
12. VII. Понеделник. Петровден. Литургия в синодал. параклис. Приех поздравленията на архиереите за имен. ми ден. На 10 1/2 ч. всички Митрополити отидохме в Двореца. Еп. Антим Шивачев приказвал пред дворцови люде, защо игуменът на Троян. м-р да бъде поканен, а той - епископ - не. Снощи до късно Еп. Андрей се опитва също да нареди своето отиване в Двореца, но не можа. Дори пред Митр. Михаила дядо Симеон дал да се разбере, че не е доволен, дето Епископът не си е останал във Варна. Освен Митрополитите, никой не отиде в Двореца. Само игуменът Архим. Климент, поканен от Двореца, отиде, но не взе участие в свещенодействието.
В две стаи всички Митрополити се облякохме в пълно облачение и на 11 ч. влязохме в църквицата. Там на средата приготвен купел. В олтаря мъжки хор от десетина души. Дойдоха всички министри и генерали, бившите м-р - председатели Малинов, Ким. Георгиев, П. Златев, А. Тошев, някои бивши министри, началници на гарнизони, избрани офицери, подофицери и войници, кметовете на София, Пловдив и Търново със съветници. Въведоха под ръка стария генерал Д. Николаев, в нова униформа, и от двете му страни застанаха генер. Хр. Луков и генер. Златанов. Дойдоха Царят с малката Кн. Мария Луиза, Кн. Кирил с Кн. Евдокия и свитите. Донесоха детето и се почна чинодействието. Поп Рафаил много удължи, защото чете всички заклинания не по новия требник. Всичко друго стана под мое ръководство. Изпорти само Митр. Неофит въ най-важния момент - при самото кръщение, като каза: крещается раб Божий Симеон - во имя Отца, амин; и Святаго Духа, амин. Няколко гласа му подсказаха: и Сына, и той се помъчи да се поправи, но забърканото вече не може да се поправи.
Чудна разсеяност! Да беше поп направил това, щеше да си изпати.
Възрастният генерал Николаев добре отговори при оглашението и добре прочете наизуст Верую.
Подир кръщението всички поканени отидоха горе в големия салон, а ние се оттеглихме в предишните стаи да съблечем одеждите си. Тук беше при нас М-р - Председателят Г. Кьосеиванов. Казаха ни, че ще дойде и Царят. Той дойде и държа чудно хубава реч, в която изказа благодарност на Бога, Който е чул молитвите на всички ни и е дал престолонаследник на България., - на Църквата, в лицето на Митрополитите за извършения днес свещен акт, и, като каза, че предава Сина си под молитвите и благословиите на Църквата, пожела - той да расте в добро здраве, ум и разум, да бъде верен е предан син на родната Църква, добър гражданин, храбър войник и вожд, мъдър държавен глава и - силно подчърта - верующ християнин. Сетне, като каза, че е вековен български обичай при радост в къщи като днешната да се даряват участниците, добави, че желае и той нас да дари, раздаде декорации: на Митр. Симеон енголпие, на Митр. Максима нагръден кръст, на митр. Неофит великия кръст на орден Св. Александър, на Митр. Стефана и на мене Св. Александър I ст., Митр. Илариону Гражд. Засл. I ст., на другите Св. Александър II степен. Получиха ордени и поп Рафаил и протодякон Яков. Така декорирани отидохме горе в една зала, гдето всички, начело с кръстниците, чакаха наредени. Дойде Царят с Кн. Евдокия и Кн. Кирил, обходиха и поздравиха всички. Отвориха се вратите на големия салон и подир Царя влязохме всички. Наредена трапеза със закуска на буква Т. На царската маса отдясно Царя бяха ген. Николаев, Митр. Неофит., ген. Луков, Митр. Максим, ген. Жеков, аз, м-рът на правосъдието Ал. Огнянов, а отляво дядо Симеон, м-р - предс. Кьосеиванов, Митр. Стефан, Ал. Малинов и др. М-р генер. Луков прочете речта на генер. Николаева. Казаха правителствени речи м-р - председателят от правителството Ал. Малинов като кръстник на княгиня Мария Луиза и обществен човек и Митр. Стефан от Църквата. Царят отговори на всички твърде развълнувано, като подчърта, че днешното кръщение сочи единението на армия, народ и династия под благословията на родната църква.
14. VII. Сряда. Извънредно заседание на Св. Синод в пълен състав. По мое предложение - реши се да се заведе при Св. Синод регистър, в който да се вписват занапред всички църковни актове на лицата от Царския дом. В началото да се впише днешният синод. протокол, и - в историческо изложение - актът за венчанието на Царя и Царицата и свидетелството за св. кръщение на Кн. Мария Луиза, а кръщалното свидетелство на Кн. Симеона Търновски да се впише като №1. Самото кръщално свид/ство съставих аз. Художествено изработено от проф. Ст. Баджов, то ще се поднесе в Двореца.
Митр. Стефан днес бе на аудиенция при Царя, тъй като на 2 1/2 ч. заминава за Англия на междуцърковни конференции. Царят пак повторил големите си благодарности към църквата и разправил за някои опасни моменти при раждането на детето, в които той вижда Божия пръст.“
Така лаконично, но с много подробности за участниците в събитието, за хронологията му, за отношението и на народа, го описва в един от дневниците си митрополит Павел Старозагорски. Самите дневници обхващат един значителен период от най-новата ни българска история и досега не са публикувани, а частите от тях, които цитираме по-горе, се обнародват за първи път.