Дълбоко вкоренени спорове продължават да тормозят Балканите. В момента споровете са най-разпространените в Косово, Босна и Херцеговина и Сърбия.

Напрежението между Косово и Сърбия започна през декември 2016, когато косовските сърби тръгнаха да изграждат стена, разделяща град Митровица на албански и сръбски сектори. Арестът във Франция по сръбска заповед за военни престъпления на командира на Армията за освобождение на Косово и бивш премиер Рамуш Харадинай през януари тази година предизвика още протести на косовските албанци.

Напрежението ескалира, когато Сърбия изпрати влак, популяризиращ сръбски националистически послания за Митровица. Пълномащабната криза беше предотвратена, след като влакът се върна, преди да достигне до местоназначението си. Въпреки това сръбският президент Томислав Николич заплаши да изпрати военни на Сърбия в Косово, ако се случи нещо лошо на сърбите там. В отговор на това косовските власти поискаха от ЕС да усмири Сърбия, за да бъде предотвратена пълномащабна криза, докато някои косовски албанци планираха възкресяване на Армията за освобождение на Косово, тъй като независимо Косово има само паравоенни сили.

Намесата на ЕС в тази ескалация на напрежението интересно съвпадна с изказването на руския външен министър Сергей Лавров, свързано с напрежението между Косово и Сърбия. Лавров заяви, че "... тези проблеми се създават до голяма степен от политиката на тези, които налагат ново, модернизирано и пост-християнско издание на така наречените европейски ценности на балканските народи. Аз не се съмнявам в това." Той добави, че" ... единственото, което мога да кажа, е, че ЕС трябва да свали напрежението на ситуацията и да предприеме необходимите мерки, за да гарантира изпълнението на споразуменията между Белград и Прищина, които са постигнати с посредничеството на Брюксел". С такива забележки Русия, основният съюзник на Сърбия и защитник на православните славяни на Балканите, напомни на ЕС за своите самоналожени отговорности на Балканите.

Друга гореща точка на напрежение на Балканите е Босна и Херцеговина. Босна и Херцеговина е все още държава със слаба система, създадена от Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. Република Сръбска (РС), в търсенето на по-голяма автономия и евентуална независимост, използва инструмента на референдума няколко пъти. Най-новият референдум за националния празник на Република Сръбска се проведе през септември 2016 г. Конституционният съд на Босна и Херцеговина се произнесе срещу конституционността на този празник през ноември 2015 г., определяйки го като дискриминационен срещу несърбите в общността.

Последните събития в Босна и Херцеговина показват много ясно, че там не е настъпила промяна в стремежите на босненските сърби за изваждането на РС от системата на Дейтън. Заплахите на президента на РС Милорад Додик за изваждане на РС от системата на Дейтън не трябва да се приемат с лека ръка. Политиките на Европейския съюз в Босна и Херцеговина и "морковът" на далечна перспектива за членство в ЕС за страната не изглежда да възпират РС от търсене на независимост.

От разпадането на Югославия, САЩ винаги са били в челните редици на всички събития на Балканите, и техните възможности за избор и предпочитания до голяма степен оформиха съществуващото статукво.

Изглежда, че новата администрация на САЩ при президента Доналд Тръмп, няма специален интерес към Балканите поради изолационисткия подход на Тръмп. Ако Тръмп реши да бъде безразличен към региона и скрито или явно прехвърли отговорността на Запада на Балканите към Европа, или по-точно към ЕС, могат да се появят нови стратегически пресмятания.

Между европейските страни съществува разделение по няколко балкански проблеми. Например, Косово не е признато от всички държави-членки на ЕС. Освен това политиката на ЕС на определяне само на "Западните Балкани" по отношение на разширяване (което създава дълбоко разделение в интегритета на Балканите) е основна пречка за ЕС в осигуряването на дълготрайна стабилност в региона. Брекзит и последвалото отслабване на ЕС ще направят още по-трудна за ЕС задачата за поддържане на стабилността на Балканите.

Разширяване на НАТО в региона също не се очаква скоро (може би с едно изключение - Черна гора). САЩ винаги са били локомотивът на НАТО и ако САЩ решат да се оттеглят изцяло или частично от Балканите, ЕС няма да бъде в състояние да се справи с проблемите на полуострова. В такъв вакуум Русия и православният славянски блок, начело със Сърбия на Балканите, ще бъдат основният победител в историческата борба, провеждаща се в района. Доминирането на този блок може да доведе до разделяне на Косово и Босна и Херцеговина, което ще означава балканизация на проекта на ЕС "Западни Балкани".

Коментарът във в. "Хюриет дейли нюз" е на Теоман Тулун, анализатор в Центъра за евразийски проучвания.