Младен МИНЕВ
Виното е единствената напитка в историята на цивилизацията, която присъства в бита и поминъка, в митологията, религията, изкуствата и литературата. Има само две неща, универсални за всички култури - хлябът и виното. То е една от формите на общуване. Здравословните му качества са още една причина за неговата популярност през вековете.
Виното е познато на хората още от Античността - в древния Египет, Месопотамия и Палестина. Първите свидетелства за култивирана лоза са от 2400 г. пр. Хр. Винарството процъфтява в Гърция, Западна Грузия и Тракия. В Иран е открит древен съд с остатъци от алкохол. Цялото повествование на Библията е изпъстрено с иносказания за лозата и виното - повече от 400 пъти от първата книга „Битие“ до последната „Апокалипсис“. Първото от чудесата на Христос е превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска. 
За древните гърци и римляни виното е основна емблема - наравно с хляба и зехтина
Производството му развива технологиите и търговията, а от празниците се раждат изкуствата. Хипократ (460-377 пр. Хр.) и други гръцки лекари след него пишат за лечебните му свойства.
Интерес представлява как се е пиело през вековете. 
В Атина, през 6 в.пр.Хр. законът на Солон забранява продажбата на неразредено вино и задължава разреждане с вода 1:1. Древните гърци пускат в чашите си аметист - този камък според тях предотвратявал напиването. Римските патриции консумират от 1 до 5 л на ден. Поетесата Сафо цени виното като успокоително, сънотворно и лек за меланхолия. По времето на Платон, когато има пир, се избира 
председател, който решава дали да се пие за удоволствие или да се пиянства
В Правилника на свети Бенедикт (началото на 6 век), смятан за основател на западното монашество, е казано, че „четвърт литър вино на ден е достатъчно“. 
В средновековен трактат от 1542 г. се препоръчва умерено пиене за повишаване на духа и подобряване на сърдечната дейност. 
Виното е овкусявано с мед, ароматни треви, подправки и смоли. През 12-13 век в някои райони на Италия средната консумация е около 260 л на човек годишно. В навечерието на Френската революция парижани пият по 120 л годишно. 
В България, в кондика от Копривщица от 1873 г. е отбелязано, че на сватби не бива да се пие вино и ракия, а само сладко и кафе.
Първата класификация на вината
от Античността е на Клавдий Гален (2 век), автор на забележителни медицински трактати и запален познавач и ценител на вина. Тя се доближава до съвременните стандарти. Раждането на качествените европейски вина става през 17 и 18 век. Бенедиктинският монах Дом Периньон създава шампанското или поне легендите му приписват авторството. Когато за първи път го вкусва, възкликва: „Пия звездите!“. Той въвежда във Франция и корковата тапа, позната още в Античността - в ода на римския поет Хораций (65 пр.Хр. - 8 пр.Хр.) се споменава за запушване на гръцки амфори с насмолени коркови тапи.
Едно от най-значимите събития на 19 век са проучванията на Луи Пастьор (1822-1895, френски химик и биолог, един от основоположниците на микробиологията). През 1865 г. той пише трактат за виното като биохимичен процес. 
Създава се новата наука енология
Към нея се добавя развитието на техниката. През 19 век се ражда и модерното винарско право. През 20 век виноделието вече е подчинено на стотици юридически, технологични, икономически и здравни ограничения, регламенти и правилници. Френски енолог казва, че в днешно време, за да се пусне в производство ново вино, трябва да се изпълнят повече условия, отколкото за пускането на атомна електроцентрала. Съвременният вкус на виното вече не е дар и чудо на природата, а индустриален и технологичен продукт, моделиран и насочван в желана посока.
България заема специално място в европейската история на тази напитка. 
Пиенето на вино при българина е специфичен щрих от неговия народопсихологически портрет
Той го нарича свойски „Червен Петко“. Векове наред кръчмата е място за мъжки разговори, придружени от черпене и наздравици.
Още в Античността в Тракия се развива винарството. Повечето автори след Омир смятат, че култът на Дионисий тръгва към елинистичния свят от земите на Древна Тракия. През 1 век римският учен Гай Плиний Секунд, наричан Плиний Стари (23-79), твърди, че първият лозар в Европа е тракиецът Евмолп. В „Илиада“ Омир пише за „сладко като мед червено вино“ от тракийския град Исмар, доставяно в лагера на ахейците пред стените на Троя. 
Някои гръцки автори твърдят, че при траките всичко е общо с изключение на меча и чашата. Едно от големите достойнства на тракийското вино е, че 
и след значително изпито количество човек оставал видимо трезвен
 Повече от половината от всички златни и сребърни съдове за вино, открити в целия античен свят, са от тракийските територии. В украсата им неизменно присъства като мотив бог Дионис. Върху сребърна каничка от тракийското съкровище, открито край Борово, известно като Боровското съкровище, е изобразена Дионисова сцена от 4 в. пр. Хр. Още в тракийската древност започва култивирането на някои стари местни сортове - Мискет, Димят, Гъмза, Мавруд, Памид и др. Древните вина са описани от античните автори като сладки и ароматни.
Виното се смята за дълбоко съкровена територия и проникването в нея се счита за унижаване на владетеля. Затова кан Крум, когато разбива войските на византийския император Никифор при Върбишкия проход, нарежда да обковат черепа му със сребро и вдига наздравица с него. Археологическите свидетелства говорят, че сред слугите на царя в Казанлъшката гробница 
най-важна позиция заема виночерпецът
В Синодика на Българската църква е споменат „монах Силвестър, който беше чашник на великия цар Иван Асен“.
Приемането на християнството през 864 г. е нов стимул за развитието на лозарството. В живота на средновековния българин виното е на почит, наравно с житото. В историческите извори от 9 до 14 век то се споменава и като знак за благополучие. От 9 век то влиза и в законите - всеки поданик, притежаващ чифт волове, плаща данък един модий жито и една стомна вино. То става част и от църковния данък каноникон. Посегателството върху чуждо лозе или вино е упоменато в наказателните членове на тогавашния Земеделски закон.
На средновековните болярски и царски трапези виното има ритуално значение. През 1205 г. Асеновград е спасен от опожаряване при преминаването на Четвъртия кръстоносен поход през българските земи благодарение на отличното качество на мавруда, който кръстоносците опитали. Ласкави са оценките и на много европейски пътешественици, минавали оттук през Средновековието. През 19 век и началото на 20 век век 
българинът произвежда за собствена консумация по 100-150 л вино годишно
И у нас, както и в Европа, първите създатели на винарски стандарти са някои манастири, които официално търгуват с вино. Според типика на Бачковския манастир от края на 11 век дневната дажба на монасите е около литър, а в дните от Великден до Петдесетница - по шест чаши на ден, като обемът на чашите е от 180 до 230 мл.
От средата на 18 век българското винарство, в което се използват 18 сорта грозде, бележи възход. През 60-те и 70-те години започва производство на по-качествени вина и износ за Русия и Полша. По сведения на западни пътешественици 
първите висококачествени вина са от Асеновград и Мелник
През 1870 г. Петко Славейков издава първата българска готварска книга. В нея има раздел за напитки, включително и вино и съвети за производството му. Виното присъства и във възрожденската литература - в творбите на Любен Каравелов, Иван Вазов, Христо Ботев.
В народните поверия Богородица е оприличена на лоза. Има една емблематична случка от 70-те години на 19 век. Представител на знатна мелнишка фамилия напръсква лозята си с бордолезов разтвор. Разгневеният местен владика го отлъчва от църквата, защото виното е Христовата кръв и не бива да се замърсява със син камък.
Освобождението на България през 1878 г. заварва българските лозя в добро състояние върху територия от 1 млн. декара. В края на 19 век по покана на Министерството на земеделието и търговията у нас пристига известният френски ампелограф Пиер Виала (ампелографията е наука за изучаване и описване на сортовете лози и процеса на изменението им - б.а.). Той обикаля лозарските райони на страната и 
препоръчва отглеждането на Мавруд, Памид и Мискет в Южна България и Гъмза в Северна България
По негова идея през 1902 г. в Плевен е създадена  първата опитна станция по лозарство и винарство, станала после национален институт. Тя е четвъртата такава станция в Европа след Италия, Франция и Унгария. Любопитен факт е, че в началото на 20 век градските собственици на лозя са повече от селските.
В края на 19 век алкохолът в Русе вече е стабилен бизнес, който започва да се облага с данък. За всеки литър вино в бурета се плащат по 4 стотинки. За вино в стъкло от 5 литра се вземат по 50 ст. През 1892 г.
литър вино струва 43 стотинки, като за сравнение сливовата ракия струва 97 стотинки, бирата - 41 стотинки, а хлябът - 25-30 стотинки 
През 1909 г. питейните заведения в Русе са 213, а през 1919 г. са вече 293, т.е. за 10 години са нараснали с 80 - средно на година в града са се откривали по нови 8 заведения. Петдесет години преди това - през 1857 г. - в Русе е създаден механджийски еснаф, за организиране и контрол на търговията с вино, тъй като механите в Русе през 60-те години на 19 век вече са 90. 
През 90-те години на 19 век в Русе има 8 новосъздадени фирми за фабрично производство на вино и ракия. Отделно градските домакинства си приготвят домашно вино - около 100-150 л годишно. 
През 1918 г. влиза в сила Закон за облагане с акцизи вината, който е в защита на лозарството и винарството и на постъпленията в бюджета. Членовете на русенската лозарска кооперация „Винта“ предлагат услугите си на властта за докладване на заведения, в които вината се фалшифицират. През първите 45 години на 20 век в града се засилва винопроизводството - 
на всеки 2 години се открива нова винарска фирма
През 20-те и 30-те години на 20 век се създават няколко десетки лозаро-винарски кооперации със собствени изби. Първата е основана в Сухиндол през 1909 г. Тя става еталон за другите райони, тъй като ползва опита на френските винарски кооперации. Капацитетът на българските изби е между 500 и 2000 тона. Те се кредитират от Българската земеделска и кооперативна банка. В този период виното се изнася в Германия и Австрия.
През 50-те години на 20 век виното в България става държавен монопол. Износът се ориентира предимно към Съветския съюз и страните от Източния блок. Тогава се построяват големите винзаводи. Засаждат се съветски винени сортове. През 70-те години лозята в България са около 2 млн дка. През 80-те години започва въвеждането на модерни технологии и търсенето на западни пазари.
Днес винените лозя в страната са около милион и двеста хиляди декара
След 1985 г. са изкоренени част от площите, под влияние на похода за трезвеност в Русия, организиран от Генералния секретар на КПСС Михаил Горбачов. Друга част са изоставени след промените в собствеността на земята в началото на 90-те години на 20 век. След 1991 г. всички изби са приватизирани с отмяната на държавния монопол върху винопроизводството. Сега в България има над 80 промишлени винарни, които търгуват с Европа, САЩ и Япония.
Виното - този сложен биохимичен свят с над двеста различни вещества и съединения, без който светът не може! През вековете и до днес то се консумира за отмора, за отключване на творческия потенциал, за възстановяване или просто за удоволствие. 
Или както е казал Александър Дюма: „Виното е духовната част на трапезата. Храната е материалната“ - какво по-добро заглавие за текста, който четете?
А Жан-Жак Русо се опитва да ни предпази с намигване: „Забелязал съм, че лицемерните хора обикновено са въздържатели“.