Вероятно няма русенец, който поне веднъж да не е преминал по Моста на дружбата дори от любопитство. Преди десетилетия, че и още по-рано, семействата се организираха и в пешеходна разходка отскачаха до Гюргево поне за по една турта дулча в сладкарницата на съседите. 
Също така няма русенец, който да не е чувал румънска реч в родните магазини и заведения. Даже напоследък едно от изискванията към персонала е да поназнайва румънски.
Точно тези две условия ни поставят в малко странното положение хем да симпатизираме, хем да завиждаме, хем да съчувстваме, хем да се учудваме, хем да разбираме какво се случва на Площада на победата в Букерщ. Той е на онова кръстовище, което се пресича на път за ИКЕА и летището, за да се тръгне по булеварда с паметника на пилота. Така е ясно, нали? Та значи по време на протестите
там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, нямаше къде да падне
Освен по площада, хора имаше към авиатора, бул.“Йон Михалаче“, че и по „Лазар Катарджиу“ - откъдето е пътят към Русе. Много, ама наистина хиляди хора скандираха и носеха плакати, вувузели, байраци, свирки и всичко, което се полага за протест. Нито един пиян, дрогиран или откачен. Или поне аз не видях. Енергията на тези /предимно млади/ хора беше заразителна. И не, не изглеждаха като соросоиди /как всъщност изглеждат соросоидите?/ или някакви лумпени. Особено след като се появиха с децата си - наистина вдъхновяваща картина. По целия площад щъкаха мъници от годинка нагоре, рисуваха с тебешири знамето на родината си, къщички, мама, корабчета и което каквото може, караха се за балончета, ядяха кифлички и сладкиши - бяха си вкъщи. А родителите им искаха да защитят дома си.
Ако трябва да сме сериозни, трябва да напишем срещу какво толкова скочиха румънците, та българите им завидяхме.
Какво пише в Постановление номер 13?
- Злоупотребата със служебно положение, ощетила държавата с по-малко от 200 000 леи /около 44 000 евро/, да бъде декриминализирана. Значи който си вземе 199 999 леи, няма проблем и може да продължи да си взема.
- Помилване на някои затворници /общо около 3500/, осъдени на по-малко от пет години; намаляване наполовина на присъдите на затворниците, които са по-възрастни от 60 години, страдат от смъртоносни заболявания или които имат деца, за които трябва да се грижат.
- Предвиденото наказание за злоупотреба с власт се намалява от между 2 и 7 години на между 6 месеца и 3 години или глоба.
- Наказанието за държавни служители, обвинени в дискриминация по полов, расов или друг признак, което беше между 2 и 7 години, сега пада на между 1 месец и 1 година или глоба.
- Държавните служители вече няма да поемат отговорност за ефектите от изготвени, одобрени и приети от тях нормативни актове.
- Отменят се част от действията, които са попадали в обхвата на закона за конфликт на интереси.
- Налага се тримесечен срок от датата на извършване на корупционния акт, в който може да се сигнализира за него - след това държавният служител не подлежи под съдебна отговорност.
- Декриминализира се небрежността по време на работа.
Как да не скочи човек! Още повече, че правителството одобри това постановление късно вечерта на 31 януари, около 22.30 ч. Как да не скандираш „Среднощни крадци“! Как да не се ядосаш! Как да ги оставиш!
За да сме честни докрай, трябва да кажем, че по-голямата част от тези хора, които протестираха, не са гласували на последните избори. С гласовете на едва 39% от румънците на власт идват бившите социалисти, преименували се на социалдемократи.
Защо по изборите си стояхте вкъщи?, питам ги. Защото нямам доверие на никого, отговарят ми
Така да си приличаме с този братски народ! Толкова близки да са съдбите ни!
През 2013 година те поглеждаха през Дунава с лека завист. Сега ние им се възхищаваме на гражданското общество. На един хал сме от десетилетия. 
По време на социализма от тях купувахме пералня „Аурика“, машинки за мелене на домати и месо, чаши, тенджери, китайски стоки /чист памук и гуменки/, а им предоставяхме нашите блага на обществото - телевизия, цигари, чорапогащници. От този период обаче, след наложени от Чаушеску повече от жестоки икономии, те излязоха с 0 леи външен дълг, а ние с 10 милиарда долара. Държавният преврат при тях се случил по план на Секуритате, а нашият - с решение на БКП. Те разстреляха Николае и Елена Чаушеску, ние съдихме нашия Първи. После се оказа, че и двамата държавници не са имали никакви имоти и банкови сметки. Нашите комунисти станаха социалисти, техните - социалдемократи. И така вече 27 години въртележката по върховете на държавите ни е една и съща.
Прословутата им Национална агенция за борба с корупцията е създадена от бившия премиер Адриан Нъстасе и по ирония на съдбата точно тя му повдига обвинение за не-знам-си-каква-злоупотреба по време на президентските избори. Присъдата е 2 години затвор. Той е толкова потресен, че прави опит за самоубийство. Сега живее в Букурещ и няма глас, макар много от хората да го уважават заради интелекта и това, което направи само за четири години управление - буквално вдигна на крака Румъния и я поведе по европейски път.
В случай, че някой е забравил, ще припомня, че и у нас имаме служба към Министерския съвет, която се бори с корупцията - БОРКОР. 
Няма еднозначен отговор за действието и бездействието на двете институции. Румънците повдигат обвинения на доста политици, който са слезли /поне за кратко/ от сцената. Често това са скалъпени дела за неудобни хора. Службите всяват страх, не респект. У нас е почти същото - прокуратурата някак се активизира в последно време към министри, които не са от определена политическа партия. Един нямаме зад решетките, а колко много ни се иска!
Ако на Площада на победата хората все пак настояват за оставка, то никой не посочва кой да е следващият управляващ. Десницата в Румъния е също толкова раздробена и слаба, колкото и нашата. Всъщност с тези многохилядни протести румънците искаха да кажат едно - „Писна ни от корупция и алчни политици! Искаме да живеем в нормална държава!“.