„Възхитен съм от професионализма на легендите в българския рок!“ - с това изречение диригентът Владимир Бошнаков обобщи емоциите си след концерта на „Фондацията“ заедно с русенския филхармоничен оркестър преди дни. 
Досега не бях работил с музиканти, които правят рок. Освен класика, съм дирижирал много пъти джаз, при това с имена като Васил Петров, Хилда Казасян, казва диригентът, който е и ръководител на бигбенда на Велико Търново. Що се отнася до „смесването“ на жанровете - навлизането на различни по-свободни стилове в изпълнение заедно с класически симфоници, Бошнаков припомня не едно и две излизания пред публика на русенския филхармоничен оркестър заедно с Руслан Мъйнов. И по време на турнетата с любими руски романси и филмова музика изпълненията винаги жънат задължителен успех. 
И все пак 
това, което стана в салона на операта в Русе, е съвсем различно
признава той. Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо Николов, Венко Поромански и Дони направиха невероятен концерт заедно с класическите музиканти от Русенска опера, като едва ли някой от публиката е подозирал, че невероятният синхрон и хармоничното партньорство е отработено само с две репетиции - една ден преди концерта и още една генерална. 
Много лесно се работи с такива големи професионалисти, казва Владимир Бошнаков и се усмихва на усещането от преживяването. „Честно казано, за мен беше наистина голяма емоция. Та това са моите кумири още от ученическите ми години в плевенското музикално училище! И ето, сега аз за първи път бях „от другата страна“. Обикновено досега съм бил от страната на публиката, която възприема емоцията и я преживява. Бил съм от тези, които викат във възторг, които запяват песните им още с първите два такта... Сега обаче бях от страната на тези, които участват в правенето на тази емоция! И усещането, че заедно с тези големи артисти ти самият си част от това, което взривява залата, е наистина нещо удивително!“, разказва Владимир Бошнаков. 
И отново повтаря: „Те са перфектни професионалисти! Познават и реакциите на публиката.
Преди концерта ме предупредиха: на еди коя си песен имаш толкова и толкова такта, но трябва да направиш повече - защото публиката запява 
и пее осем такта от песента. И наистина стана точно така: публиката изпя тези осем такта“.
Убеден съм, че този концерт може да се повтори поне още два пъти само в Русе - салонът на операта не е голям и съм сигурен, че поне два пъти по толкова публика би искала да се докосне до това преживяване, казва Бошнаков. И припомня, че същата вечер, когато „Фондацията“ пя заедно с русенския оркестър в операта, в Голямата зала на Доходното здание салонът бе препълнен от русенци на спектакъла „Бел Ами“ на Малък градски театър „Зад канала“. 
На мен самия ми се искаше да го видя отново, приятели сме с Калин Врачански, който играе главната роля, казва Бошнаков. И не се съмнява, че поне половината от зрителите в театралната зала са съжалявали, че пропускат да видят на живо Иван Лечев и Кирил Маричков. Та техните песни са песните на хора от няколко поколения - 
обичат ги хора на възраст от 15 до 50-годишни,
казва Владимир Бошнаков. 
Диригентът се надява, че русенският взрив от емоции и аплодисменти на концерта е предпоставка за бъдещо партньорство между „Фондацията“ и оперния оркестър. Основание за това му дават думите на певците, които също не пестили адмирациите си към музикантите.
Излишно е да скромничим - те самите споделиха, че са останали очаровани от русенския оркестър, казва диригентът. 
Лечев и компания отбелязали, че оркестърът свири много стегнато, много точно и на място реагира, с други думи, работи професионално! На тях им се искало проектът да продължи да се развива, тъй като навсякъде - и в България, и в чужбина, се посреща възторжено. От друга страна, не винаги другите оркестри в други градове влизали бързо „в ритъм“. А за нас е важно да не работим всеки път с нов оркестър и тепърва да се напасваме едни към други, подчертали рок легендите от „Фондацията“. Затова на артистите им се искало да продължат да работят с русенските музиканти. 
Тази идея тепърва предстои да бъде обсъдена, ако й е съдено да има живот, би било чудесно, добавя Владимир Бошнаков. И не крие, че той също ще се радва да продължи да бъде част от този проект - „от тази страна“ на концертите на своите собствени кумири.