През есента Севдалин Петров слезе заради навършени години от футболния пиедестал като дежурен делегат в мачовете от елитното първенство на България. Както се полага на заслужил футболен деятел, бе удостоен с почести от БФС по време на последния си ангажимент на стадиона в Разград. Не заслужи аплодисментите само заради ролята си на важно длъжностно лице, а заради многото сезони, които остави зад гърба си като действащ рефер. Днес един от последните русенци с мачове като съдия в „А“ група навършва 65 години.


Севдалин Петров е роден в Бяла и съвсем в реда на нещата подкарва като дете футболната топка в местния „Бенковски“. Негов първи треньор е незабравимият Януш, вече покойник. Кажете Януш и мнозина ще се сетят за човека, който години по-късно пламенно организираше екскурзии за феновете на „Дунав“ и бе част от русенския футболен живот.
Петров е десен бек като ученик в Строителния техникум на Русе. Капитан на отбора! През есента на 1967 година обаче чупи крак. Вместо да хленчи, решава да не губи време и през пролетта се записва в курс за футболен съдия. Сред лекторите на 16-годишния тогава ученик е Богомил Деведжиев, един от най-добрите русенски рефери за всички времена.
„Деведжиев, лека му пръст, беше обаятелен човек. Той излъчваше такава харизма и авторитет, че ме плени отведнъж и завинаги за съдийството“, разказва Петров.
И още като ученик свири първите си мачове на култовото някога и вече премахнато Средношколско игрище срещу КАТ. 
Толкова е запален, а и му вярват,
че понякога свири по 5-6 срещи в рамките на един ден
След мъчителното възстановяване от травмата играе за юношите старша възраст на „Локомотив“ /Русе/, а след уволнението от казармата в Свищов е един от стълбовете на тима в „Заводски строежи“. Междувременно продължава да изкачва с бързи крачки стъпалата в съдийската йерархия.
С официалното признание за най-добър арбитър в юношеските групи и след стажуване като главен съдия в зона „Варна“ вече е рефер в мачове от първенството на „Б“ група. Годината е 1977-а. После следва стремглаво изкачване до елита, но БФС излиза с внезапно решение новите хора в ранглистата да стартират основно като лайсмени.
„Беше тежък момент, защото дотогава плувах във водите като главен арбитър. Не че исках да бъда на всяка цена централна фигура. Но имаше разлика - преди бях в огъня на всяко събитие, единоборства и сблъсъци, а вече трябваше да съм с флагче на тъча“, спомня си Петров.
Дебютът му в „А“ група е през 1989 година на мача „Берое“-“Локомотив“ /Сф/
Той и Николай Колев са асистенти на Веско Богданов от Велико Търново. После го аташират в различни бригади - при Димо Момиров, Коце Гергинов, Стоян Орманджиев. Накрая заедно с Володя Сурдов сформират русенско трио. Първо със Светлозар Маринов, а после и с Любо Войков. 
„С всички колеги поддържам и до днес отлични контакти, но ще спомена, бог да го прости, Стоян Орманджиев-младши. Той беше интересна, невероятна личност, много ерудиран, умен и добър човек. Веднъж аз и Любо Войков му бяхме лайсмени в Горна Оряховица. Той ни подкани да загряваме и хукна напред. Аз бях с гуменки, а Войков - с футболни обувки. Малко се смръщи, но след загрявката ни подари по един диск с музика“ /по онова време Орманджиев беше известен още като ди джей Стиви О - б.а./, разказва Севдалин Петров.
Като страничен рефер има мачове с всички водещи отбори в България.
Двубоите му в „А“ група се натрупват до 98, тези в „Б“ и зоните не могат да се преброят. 
Пред очите му се разиграват комбинации с участието на Христо Стоичков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Наско Сираков, Красимир Балъков, Емил Костадинов. Легендите! 
Веднага отрича за ядни диалози със Стоичков, в които става въпрос предимно за роднини.
„Не, аз нямах никакви проблеми с него“, смее са днешният рожденик.
Затова пък се счита за човек, помогнал с мъничко на останалия в историята на българския футбол като Екзекутора на петлите Емил Костадинов. Младежът Костадинов, чийто паметен гол на „Парк де Пренс“  на 17 ноември 1993 година слага началото на прикачката на Четвъртите в света, не се харесва в началото на великия Димитър Пенев и Стратега все го държи далече от титулярите. Преди мач с „Дунав“ пак го забива на пейката. Тогава Петров казва ребром на чичо Пена, че в това момче зрее огромен талант и че трябва да му се даде шанс.
„Пената ме чу, а после знаете какво направи Костадинов“, връща се назад Петров.
Всъщност, той не крие, че е и винаги ще остане горещ и верен привърженик на ЦСКА. Веднага уточнява, че по време на съдийската си кариера никога обаче не е помагал на „червените“. Много тачи още отбора на „Реал“ /Мадрид/. За него Меси и Роналдо са най-големите.
А тази пуста реферска помощ - доколко, срещу какво и докъде я има! 
Севдалин Петров е категоричен, че никога и по никакъв повод не бил атакуван да участва в уредени мачове. 
Да бъдем откровени на големите винаги се помага по малко, дори да е неволно
казва той. Вижте мачове на „Реал“ /Мадрид/, „Барселона“, на другите европейски грандове - грешките срещу тях винаги са по-малко, отколкото в тяхна полза. 
Един от тези близо 100 мача в „А“ група е по-особен в кариерата на Петров. Двубоят е „Берое“-“Славия“. При старозагорци е буйният Енгибар Енгибаров, а при „белите“ - не по-малко избухливите братя от Горна Оряховица Евгени и Йордан Маринови.
По едно време настава люто меле, а то няма как за мине без Енгибаров. Десният бек на „Берое“ тръгва от зоната си и на спринт се изнася чак до позицията на ляв краен нападател, където гори пожарът с шамарите и ритниците между играчите на двата отбора. А главният съдия Димо Стоев се чуди как да потуши огъня. 
„След няколко дни повикаха Маринови и Енги пред Дисциплинарната комисия да дават разяснения за случилото се. А те едни такива кротки, хрисими - не можеш да ги познаеш! 
Откъде да знам тогава, че пред очите ми стои бъдещият ми зет“
смее се Петров.
Бенефисът му на съдия е в Москва, където в мач от евротурнирите се срещат местният „Динамо“ и белгийският „Гент“. Главен рефер тогава е Любчо Славчев.
После идват 3 години като член на Съдийската комисия към БФС, чийто председател е Борислав Александров, и много сезони като шеф на колегията в Русе. 
В същото време не спира да работи на русенски терен за каузата на Цар Футбол. Създава „Локомотив 2001“ с идеята да събере талантливи деца. До него в организацията се нареждат главно приятели - Станко Станков, Михаил Трифонов, Йордан Ангелов, Йордан Бонев. За треньори са поканени Ремзи Нуриев и зетят Енгибар Енгибаров. 
Нали обаче емблемата на русенския футбол си е и ще остане „Дунав“, амбициите на Петров се разпростират по-високо. Мести децата от „Локо“ в дунавската щкола, а той става президент на клуба. Почва от нулата, тъй като предишната година представителният отбор се срива до „А“ окръжна група. Петров кърпи кръпки, прави всичко, за да го вдигне на крака и „Дунав“ се отлепя от дъното.
През 2004 година печели първата в историята на русенския футбол купа 
/преди две години бе спечелена отново/.
„Да, вярно, че беше в турнира на Аматьорската лига, но този първи трофей ми е особено скъп“, вълнува са Петров.
През 2005 година „Дунав“ вече е в „Б“ група, но финансовите проблеми се задълбочават. Помощ няма отникъде въпреки многото и празни обещания на важни хора. Петров тича от сутрин до вечер, но често удря на камък. На практика е оставен сам в задачата по спасение на клуба. Това са и едни от най-тежките дни в живота му.
На другата година „Дунав“ е поет от „Приста ойл“. За сезон и половина. След което следва ново пропадане надолу до реанимирането му в лицето на д-р Симеон Симеонов. Който също като Петров тръгва от начален удар, за да стигне до днешния статут на отбора - един свеж и интригуващ полъх в елита.
„Ето защо се радвам особено силно на „Дунав“ днес. Аз знам колко нерви струва това футболно „удоволствие“. Поздравления за екипа на д-р Симеонов и на старши треньора Веселин Великов, който, вижда се с просто око, успя да направи от отбора страхотен колектив. Дано удържим шестото място в Първа лига!“, пожелава Севдалин Петров с ръка на сърцето. 
Особено се радва, че капитинът Диян Димов е момче от неговия „Дунав“ в първите години на века. 
Дали му липсва съдийството?
И още как! Казва, че и сега продължава да сънува мачове, с емоциите, с шума на публиката и със заплетените ситуации и мигове, в които трябва да се реагира на част от секундата. Това са сънища, срещу каквито няма нищо против. Казва, че са сладки и малко тъжни, но чрез тях продължава да е част и скромен герой от най-великата игра. 
От нея, казва Севдалин Петров, няма спасение - обикнеш ли я веднъж, тази любов остава завинаги.