Младата Мадлен Пулмие едва ли някога е сънувала, че името й ще се прослави през вековете. Обикновеното френско момиче работело като помощница в кухнята на двореца в Комерси, Лотарингия. Там намерил спокойствие в последните си години бившият крал на Полша, велик княз на Литва и дук на Лотарингия Станислас Лешчински. Легендата разказва, че през 1755 г. той наредил да се подготви богато меню за скъпи гости. Очаквал френското кралско семейство, но срещата била по-скоро роднинска, отколкото куртоазна, защото дъщеря му Мария била съпруга на крал Луи ХV и кралица на Франция. Същия ден обаче управителят на двореца и главният готвач се скарали толкова жестоко, че готвачът хвърлил престилка и си тръгнал. А десертът още не бил приготвен. Настанала суматоха, управителят почти обезумял от тревога, защото всички били наясно със страстта на краля към сладкото. Тя се равнявала на страстта му към хубавите жени и Луи ХV нямал насита и на двете. В този съдбовен момент се намесила Мадлен Пулмие. Тя предложила да направи сладкиш, който знаела от баба си. Тъй като нямал никакъв избор, управителят поел риска да повери най-важната част от кралската вечеря на младото момиче. Отдъхнал си, едва когато сервираните на височайшата трапеза малки сладкишчета във формата на мидена черупка, които отвън били хрупкави, а отвътре меки и се топели в устата, предизвикали истинско възхищение у коронованите особи. Когато Луи ХV попитал как се казва това божествено нещо, Лешчински се сетил да попита кой ги е направил. Мадлен, момичето от кухнята, отговорил управителят. Така сладките мидени черупки получили името си мадлени.
Все същата легенда разказва, че след като рецептата била занесена във Версай и сладкишът придобил статут на любимо кралско лакомство, веднъж Луи ХV предложил вече да ги наричат на името на съпругата му Мария. Тя обаче отказала категорично. Тук обаче легендата доста се отдалечава от действителността, защото по него време любовница на краля и фаворитка в двора е прочутата мадам Помпадур, а кралицата сама се отказала от ласките на съпруга си, след като родила 10 деца. Но поне е добър опит за кавалерски имидж на краля сладострастник.
Когато Мадлен Пулмие казва, че знае рецептата за очарователните сладкишчета от баба си, тя подсказва една друга линия в историята на мадлените. В Комерси имало манастир, посветен на Светата дева Мария Магдалена. Монахините ги печали и раздавали в училища и приюти. В подкрепа на тази теза е формата на мадленките като раковина на мидите Сен Жак. Тази раковина е символ на свети Яков и указва пътя на пилигримите, поели по Ел Камино към катедралата с мощите на светеца в Сантяго де Компостела. Има и друго обяснение за формата на сладкишчетата - че първоначално са ги изпичали в истински раковини поради липсата на подходящи съдове. Когато избухва френската революция, тя помита не само монархията, а и много манастири, които са закрити и разрушени. Сред тях е и този в Комерси. Местен сладкар твърди, че е платил голяма сума за рецептата, предполага се - на монахините, които напускат града. А Комерси и до днес е най-големият производител на мадлени.
В тази история се записва и Жан Авис, който бил личен сладкар на френския политик и дипломат Шарл Морис дьо Талейран, чието име станало синоним на ловкост, хитрост и безпринципност. Дали сладкарят се е учил от него, не е известно, но твърдението му, че е измислил мадлените, си остава без доказателства.
Световната слава обаче спохожда мадлените с най-известния роман на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Пруст е един от ярките представители на френския модернизъм и родоначалник на съвременната психологическа проза. Той се посвещава на обрисуването на човешката душа, а най-известното му произведение е многотомният автобиографичен роман „По следите на изгубеното време“. В първата част „От страната на Суан“ /1913/ има епизод, посветен на мадлените. В него Пруст разказва за един зимен ден, в който майка му поднесла чаша чай и от малките хрупкави мадлени.
„... това бяха ония разлати, леко издути маслени курабии, изпечени като че във форма на мидена черупка. Аз поднесох към устните си лъжичка чай, в която бях пуснал парченце от масленката, за да се размекне. Но в същия миг, когато глътката чай, примесена с трошиците от курабията, докосна небцето ми, аз потръпнах - в мен ставаше нещо необикновено. Обзе ме странно блаженство, откъснато от всичко останало и привидно съвсем безпричинно. Подобно въздействие оказва само любовта...“. Пруст разпознава вкуса на масленката, потопена в липов чай, която му е давала леля му и това го потапя в спомени за щастливото детство и юношество.
Критиците са категорични, че тази част от книгата е една от най-красивите страници във френската литература и сред най-цитираните. А словосъчетанието „мадлената на Пруст“ се е превърнало в метафора не само на вкуса на детството, а на всяко нещо, което ни връща към спомените за щастливите мигове в живота.

Класически мадлени

Необходими продукти:
3 яйца
250 г брашно
110 г захар
125 г масло
50 мл мляко
1 ч.л. бакпулвер
2 ванилии
щипка сол
пудра захар за поръсване
Начин на приготвяне:
Яйцата, захарта и ванилията се разбиват до побеляване и докато сместа удвои обема си. Брашното, солта и бакпулверът се пресяват и се добавят към яйцата на 3 части, като внимателно се разбърква с шпатула.
Маслото се разтопява и докато е топло, към него се прибавят 4-5 супени лъжици от тестото и се разбърква до еднородна смес. Изсипва се в тестото внимателно и с шпатула се бърка до пълното му усвояване. Купата с тестото се покрива с найлоново фолио и се прибира в хладилника за 1 час.
Ако формата за печене е метална, трябва да се намаже с масло и да се поръси с брашно. За силиконовите това не е нужно. С помощта на лъжица от охладеното тесто се слага в центъра на всяко гнездо, без да се разстила. Мадлените се пекат в предварително загрята фурна на 180 градуса за 10-11 минути до златисто. Готовите се изваждат върху решетка и се оставят да се охладят напълно. Преди сервиране се поръсват с пудра захар.