Д-р Мирослав Дяков е роден през 1971 г. Завършил е Математическа гимназия „Баба Тонка“ и медицина в Медицинска академия-София. Има призната специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. Повече от 10 години работи в областта на приложението на анестезиологичната практика в денталната медицина.


- Д-р Дяков, страхът от болката в зъболекарския кабинет е толкова голям понякога, че дори е в състояние да накара човек да не стъпи при зъболекар. Може ли да бъде преодоляно това състояние?
- За много хора очакването, че всеки момент ще те заболи, поставя бариера пред зъболекарския кабинет. Това са пациентите с изразен страх, но има и още един вид - такива, при които работата в устата им предизвиква силен рефлекс за гадене. Общата анестезия създава оптимални условия за работа и при пациенти, при които се налага да се извършат голям брой манипулации за кратко време, както и за прецизни дейности, когато всяка реакция от страна на пациента е нежелана.
Болката може да бъде преодоляна и тя се преодолява успешно. В огромния процент от случаите се прилага локална анестезия и наистина тя е достатъчна.
Когато преди повече от 20 години д-р Соня Еленкова, управител на дентална клиника „Св.Аполония“,  започна работа, тя държеше на всяка цена пациентите й да са обезболени, независимо от манипулацията, която й предстои да направи. Особено при децата, които дори при малък кариес винаги могат да мръднат, да реагират и да попречат на прецизната работа на стоматолога.
- Как става обезболяването при деца?
- Преди поставянето на локалната анестезия, което все пак става с игла и има убождане във венеца, се поставя топикална анестезия. С лидокаинов гел, който е с вкус на ягодка, се намазва самата лигавица и след секунди мястото на убождането се обезболява. Така малкият пациент не усеща убождането.
Разбира се, че отсъствието на болка не означава отсъствие на усещанията за допир и натиск - има ги, но не боли.
- Кой има право да поставя упойка в зъболекарския кабинет?
- Всеки правоспособен дентален лекар може да се справи с локалната анестезия. Специалист анестезиолог трябва да се намеси тогава, когато предстои да се направи обща анестезия. 
- А кога се налага пълна упойка?
- Има няколко групи пациенти, при които това е неизбежно. Това са малки деца, хора с психически проблеми и такива с изразен рефлекс за гадене.
Едно дете под 3-годишна възраст е невъзможно да бъде накарано да стои мирно на обикновен стол повече от пет минути, камо ли на зъболекарски. Лекарят трябва все пак да работи прецизно върху сухо и чисто поле, а децата не са склонни да съдействат. Особено силно важи това за деца, които имат кариес на ранното детство. Не са рядкост случаите, в които малчуган на 2 години от 16-20 зъба в устата 14 или 16 са засегнати, половината от които вече с пулпит. Причините за тези състояния е в компетентността на денталните лекари, затова и аз се въздържам от коментар. 
Тъй като децата имат изострен инстинкт за самосъхранение, изпитват страх от всичко, което е ново за тях и им е неприятно. Някои не отварят уста дори за преглед, макар че нямат някакъв лош опит от предишни посещения - просто ги е страх. Затова, когато процедурата в стоматологичния кабинет се очертава да бъде по-дълга, се преминава към обща анестезия. Първо им се дава един сироп със сладко-кисел вкус, който съдържа известно количество сънотворно. След десетина минути те стават замаяни, отпуснати, сговорчиви, а понякога и леко задрямали. После се вкарват в кабинета, поставя им се маска, през която вдишват коктейл от газове, въвеждат се в анастезия и заспиват дълбок сън. През цялото време основните им жизнени функции са следени и анестезиологът е до тях и готов за реакция във всеки момент. Когато се събуди, детето не помни нищо и няма никакви усещания. В същото време за зъболекаря е създадена напълно оптимална обстановка за работа, в която той може да направи най-доброто, на което е способен.
По същия начин стоят нещата и при пациенти с психически проблеми и с други увреждания. Аз като лекар съм наясно, че те приемат и други медикаменти, затова съобразявам какъв вид анестезия да използвам. 
- Вероятно сте чували твърдението, че „упойката скъсява живота“. Възможно ли е то да е вярно?
- Ясно е, че е абсурдно, но то не е било вярно дори през 1950 година. Представете си как на пациент с изгаряния всеки ден му сменят превръзките и за да не изпитва адски болки, му се поставя анестезия. След месец такива манипулации през ден, той би трябвало да е направо на минус с живота си, ако упойката му скъсяваше с 10 години дните на тая земя. 
Не, не е вредна анестезията, тъй като съвременната практика разполага с изключителни медикаменти. Нямам по-ясен аргумент от това да кажа, че съм прилагал същите анестезиологични техники на собствените си деца. 
В нашата клиника разполагаме с целия необходим набор от медикаменти, апаратура и познания, за да не усещат пациентите болка.