Страстите около програмата за петте пролетни мача, с която БФС едва ли не наказа „Дунав“, продължават да бушуват. 
Вчера например в спортния отдел на „Утро“ се обадиха читатели, силно недоволни от начина по съставяне на програмата. Какви са икономическите ползи за „Дунав“, питат хората. И си отговарят - никакви! Клубът само ще дава, а няма да си върне и лев.
Така е. Извън емоцията обаче, ако размислим по-хладно, вината не е чак толкова в БФС. Ако през последните 28 години бе помислено за модернизиране на Градския стадион и ако някой беше заковал два гвоздея, нямаше да опрем до Разград. Друг е въпросът, че БФС отдавна трябваше да излезе с изискванията как трябва да изглеждaт терените, а и да даде гратисен период при цялостната реконструкция на стадионите. Отделно Русе не извади късмет и с фирма „Тарктур“, която, както чуваме, дала поредна заявка, че ще се справи със задачата си до края на март. Как ще стане, че не ни се вярва нещо!
Колкото да не ни се иска, трябва да признаем, че БФС направи програма, съобразена с мачовете на „Лудогорец“. Арената в Разград е на този клуб и когато се налага да ползваш нещо под наем, трябва да чуеш първо какво мисли хазяинът. Просто няма как да влезеш в хола, да се опънеш на фотьойла, да си цъкнеш дистанционното и да поръчаш биричка, когато домакинът е предвидил да се разположиш на чайче в кухнята или на терасата. 
Това е положението. Засега. Когато имаме стадион и БФС пак натовари „Дунав“ с жестока програма, вече ще имаме пълното основание да се сърдим. А сега ни остава само да преглъщаме горчивите чаши.