Считан е за душата на Комеди франсез, която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте с изящността и чувствителността на френския хумор. Наричан е Крал на френската комедия. Казва се Жан-Батист Поклен, но малцина го познават под това име. Затова пък е известен на всички като Молиер. Днес се навършват точно 373 години от първото използване на този псевдоним донесъл на притежателя си и много слава, и много неприятности. Защото е сатирик, а тях никой не ги обича.
Жан-Батист Поклен е роден в Париж на 13 януари или 14 януари 1622 г. като първороден син в семейството на Мари Кресе и Жан Поклен. Баща му произхожда от род на търговци-тапицери, заможни потомствени буржоа, чиято състоятелност стига дотам, че бащата на Молиер 
купува титлата придворен тапицер и я завещава на сина си
Титлата изисква само 3 месеца работа и 1200 ливри първоначална цена, като осигурява 300 ливри на година на притежателя си.
Но съдбата не готви спокойно детство на Жан-Батист. Когато е на 10 години, той загубва майка си, а след няколко години умира и мащехата му, която се опитва да приласкае и утеши момчето. Така 14-годишният младеж, изпълнен с покорство и апатия е принуден да слезе в магазина на баща си и да се готви да поеме занаята му. Тогава на помощ му идва дядото по майчина линия - богатият и обожаващ книгите и театъра търговец-тапицер Людовик Кресе. В продължение на години той води със себе си подрастващия Жан-Батист на представленията на парижките театри и на гостуващи трупи и завинаги му вдъхва непреодолимо влечение към театъра. 
Дядото убеждава бащата скъперник да освободи сина си от чиракуването в магазина
и за да бъде сигурен, че това няма да бъде оспорено в бъдеще, поема издръжката на любимия си внук. Записва го в най-престижното учебно заведение в Париж - Клермонския колеж, основан и образцово воден от Йезуитския орден.
Отците йезуити преподават не само теология, но и история, древни литератури, юридически науки, философия, логика, риторика, химия, физика и старогръцки. А латинският език се изучава на такова равнище, че питомците трябвало да говорят на него помежду си дори в междучасията и да превеждат части от творби на различни древноримски автори. Благодарение на това първият пълен френски превод на прочутата философска поема на Тит Лукреций Кар „За природата на нещата“ е дело не на друг, а на един от най-старателните възпитаници на Клермон - Жан-Батист Поклен-младши! В колежа Жан-Батист се сприятелява със съучениците си Берние (бъдещ знаменит пътешественик), Сирано дьо Бержерак (известния по-късно скандален драматург и писател) и с много други представители на новия духовен елит на страната.
Сред тях верен приятел до края на живота му остава единствено поетът Клод Шапел. Именно в неговия дом се провеждат философските беседи, ръководени от най-свободомислещия в тогавашна Франция учен - професор Пиер Гасенди, които се оказват решаващи за формирането на Молиер като личност с авангардни за времето си идеи. След завършването на колежа той постъпва в Юридическия факултет на Орлеанския университет и през 1643 г. се дипломира с научна степен „лисансие по право“. Едва ли през XVII век във Франция може да се намери друг представител на „презряното комедиантско съсловие“,
който да е получил такова солидно образование
и пред него да се открива такава благоприятна възможност за практикуването на една печеливша професия!
Всъщност Жан-Батист има кратка и неособено успешна адвокатска кариера. И след две години мъки в нежеланото поприще основава с група млади хора, любители на сцената, свой театър през 1643 година, който нарича „Блестящият театър“.
Молиер става негов директор, но след двегодишни усилия театърът приключва с дългове, главно заради неплатени наеми, за които Молиер престоява в затвора 24 часа. По това време той заменя фамилното си име от Поклен на Молиер, най-вероятно за да спести срама на баща си.
Молиер не се отчайва и с няколко от останалите артисти сформират нова група и се присъединяват към пътуващ провинциален театър. В продължение на 13 години (1645-1658) пътува из Франция, водейки несигурния живот на странстващ артист. По време на странстването се среща с десетки различни хора, които обезсмъртява в комедиите си. През това време пише за нуждите на трупата първите си оригинални пиеси, повечето от които не са се запазили. Съхранени са само „Ревността на Барбуйе“ и „Летящият лекар“, като не може да се докаже със сигурност, че те са принадлежност на Молиер.
През 1650 г. той става директор на пътуващия театър. Постепенно 
Молиеровият театър се утвърждава, славата му се разнася из цяла Франция
През 1658 г. неговият театър се установява в Париж. Трупата на Молиер получава разрешение да изнесе спектакъл в караулната зала на двореца Лувър в присъствието на краля и неговия брат. Молиер представя фарса си „Влюбеният доктор“ и успехът надминава всички очаквания, а трупата получава разрешението да играе на сцената на придворния театър „Пти Бурбон“ до 1661 г., след което се мести в Пале Роял. Молиер остава там до смъртта си. Така започват най-плодотворните петнайсет години от живота на Молиер, когато той разгръща напълно гениалния си драматургичен и актьорски дар и оставя трайни следи не само в историята на френския, но и на европейския театър. 
Той е едновременно автор-драматург, режисьор и актьор. Първоначално е покровителстван от брата на Луи XIV, а от 1665 г. е и кралски комедиограф, като има наистина благоразположението и на Луи XIV. След като последният се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират много добър прием в Париж. Между 1658 и 1673 г. Молиер създава най-хубавите се комедии. Първата от тях е „Смешните преструвани“, следват „Сганарел, или мнимият рогоносец“, написана през 1660 г., „Училище за мъже“ (1661), „Училище за жени“, „Критика на Училище за жени“ (1663), „Тартюф“ (1664), „Брак по неволя“ (1664) и „Дон Жуан“ (1665). По-късно написва и определяната за най-мрачна комедия „Мизантроп“, „По неволя доктор“ (1666) г., „Жорж Данден“ (1668) и „Скъперникът“ (1668). Молиер има и жанрови експерименти - комедии балет - „Господин дьо Пурсоняк“, написана през 1669 г. и „Великолепните влюбени“, написана през 1670 г.
Ако в своите ранни комедии Молиер провежда линията на социална сатира много внимателно и то главно при второстепенни персонажи, то в своите зрели произведения 
той се цели директно във върхушката на феодално-аристократичното общество в лицето на привилегированите класи
дворянството и духовенството, като създава образи на лицемери и развратници в папски раса и напудрени перуки. По време на парижкия период Жан-Батист Поклен написва 31 пиеси, които се играят на сцената на Пале Роял.
В личния си живот Молиер е донякъде нещастен. Бракът му с Арманда Бежар не върви добре. Някои автори свързват този неуспешен брак с мотивите за ревност и изневяра в неговите пиеси. Той има връзка с Мадлен Бежар (сестра или майка на Арманда, има спор в литературознанието), която умира през 1672 година. Преживява тежко раздялата, а неговата влошила се болест я прави още по-тежка.
Молиер страда от туберкулоза, от която най-вероятно се заразява по време на престоя си в затвора за неизплатени дългове. 
Трагичната развръзка в житейската драма на Молиер
настъпва на 10 февруари 1673 г., когато, макар и смъртно болен, участва в премиерата на комедията си „Мнимият болен“. Малко преди края на представлението, в един от най-смешните моменти, той се свлича със стон на едно кресло, но само след секунди става привидно бодро и със смях произнася последната си реплика. Публиката ръкопляска възторжено и се разотива, а Молиер е отнесен на носилка в дома си, където след по-малко от час умира. Нито един свещеник не иска да извърши опелото му и нито едно гробище не иска да го приеме, защото „грешният комедиант“ е починал, без да подпише необходимата молба за покаяние, че се е осмелил приживе да упражнява такава презряна професия, и че не е приел непосредствено преди смъртта си причастие.
Последната кралска милост към Молиер се състои в това, че Кралят Слънце нарежда той да бъде погребан на всяка цена! Заповедта му е изпълнена, но парижкият архиепископ прилага към нея свои условия. Според тях покойникът трябва да бъде погребан в гробището „Свети Йосиф“ с обичайното опело, извършено от двама свещеници, но в „неосветена земя“, т.е. на няколко сантиметра под „осветената“, в никакъв случай през деня, без никаква тържественост, но и без скандали.
Въпреки че Луи XIV харесва комедиите на Молиер и го брани от врагове и нападки от момента на споменатото първо представление на една от тях в Лувъра чак до смъртта на автора им, той все пак няма обективна представа за значимостта на неговото дело. В животоописанията на Молиер от различни автори упорито се повтаря една и съща сцена. 
Веднъж кралят запитал Никола Боало кого счита за пръв писател на неговото време и останал безкрайно учуден от отговора му: „Молиер!“
Според друг, доста по-митологизиран вариант на тази история, кралският въпрос бил с какво въобще ще се запомни неговото управление и в този случай отговорът е бил още по-шокиращ за преизпълнената със самодоволство кралска особа. Времето е най-безпристрастният съдник на кого все пак се пада световната слава и в това отношение Боало се оказва абсолютно прав за творческото безсмъртие на Молиер. Може да се вярва на сведенията, че прочутият критик наистина е имал дързостта да отговори по този начин на Краля Слънце, щом ни е оставил - вече документално потвърдено - едно четиристишие, написано в защита на комедията „Училище за жени“, което с пълна сила важи не само за една, но и за всички най-хубави комедии на Молиер:
„Напусто днес тълпа завистници
срещу ти, Молиер, ще зареве.
Най-хубавата ти комедия
ще радва всички бъдни векове.“