Разбира се, че много се зарадвах на наградата, миналата година останах втора, а така ми се искаше да спечеля - най-вече, за да дам пример на моите деца! Това признава Димитринка Костадинова, която тази година стана русенската победителка в кампанията, обявена от евродепутатката Мария Габриел и подкрепена от Столична библиотека и някои читални в областни градове. Димитринка Костадинова е призьорът с 237 прочетени книги, взети в регионална библиотека „Любен Каравелов“. В началото на май тя заедно с другите десет призьори от цялата страна ще гостува на Мария Габриел в Брюксел. Предстоящото пътуване до столицата на Европейския съюз е вълнуващо, но юристката от Русе се вглежда доста по-прагматично в събитието и оценява: 
„Осъзнавам това състезание, което се провежда за поредна година, като мисия. Във времето, когато все повече става ясно, че се чете все по-малко, че за голяма част от младите хора това не е любимо, да не говорим за предпочитано занимание, си давам сметка колко е важно по някакъв начин да се показва ценността на четенето“, казва Димитринка, която намира четенето за нещо също толкова естествено като дишането. И веднага допълва: „За мен е странно медийното внимание заради тази награда - както и друго:
странно ми е да говоря за нещо, което правя от години, правя го с удоволствие 
и то е моя потребност още от детството ми“.  
„Чета много бързо, чета по много и винаги съм го правила. Навремето в училище се състезавахме кой пръв ще прочете тази или онази книга. Правехме го така, както сега децата се хвалят едно пред друго с новите си телефони. Пък аз и до днес обожавам любимите си от детинство книжки с приказки - невероятния Андерсен, българските народни приказки, които носят толкова колорит и толкова мъдрост. По-късно, в трети-четвърти клас, открих българските исторически романи. Започнах с книгите на Фани Попова-Мутафова и те ме потопиха в друг свят - колкото приказен, толкова и величав. Прочетох всички нейни романи. А след това преминах някак напълно естествено към романите на Димитър Талев“, разказва юристката. 
Нейното училище е емблематичното русенско „Христо Ботев“ - гимназията с впечатляваща биография и със също тъй впечатляващи преподаватели. Една от тях е учителката по български език и литература Нелка Петрова, име, познато за много русенци от различни поколения. Димитринка Костадинова имала късмет тъкмо Нелка Петрова да бъде нейната учителка по литература. Тя въведе анализа на литературни произведения, караше ни да вникваме в сюжета, в мотивацията на героите, да търсим смисъла и логиката на това, което се случва на страниците на книгата, разказва русенката. 
От Нелка Петрова помни много съвети
но един от тях продължава да бъде особено ценен. „Учеше ни да четем, като си водим бележки с молив по самата книга - да отбелязваме какво ни е направило особено силно впечатление. И ето, аз горе-долу на всеки пет години препрочитам романа на Фани Попова-Мутафова „Анна Комнина“ и всеки път установявам как в различните години мен ме впечатляват в текста различни моменти“, продължава Димитринка.
След като завършва гимназия, тя става студент по право в Софийския университет „Св.Климент Охридски“. Завършва го през 1999 година, връща се в Русе, работи по специалността си, но скоро след това се записва във Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“, за да завърши второ висше образование - този път по финанси. По-късно минава и едногодишен курс към Русенския университет за придобиване на педагогическа правоспособност. А в момента е редовен докторант към юридическата катедра в университета, темата на докторантурата й е „Предявяване на вземания в производство на несъстоятелност“. 
„Някои мои познати се чудят защо го правя, за какво са ми толкова образования. По едно време се опитвах да обясня, че аз 
обичам да уча, за мен това не е нещо, което преодолявам с мъка, а напротив 
- доставя ми удоволствие да научавам нови неща, а всяко ново научено нещо ми дава допълнителни умения. Дори, ако щете, ми помага да общувам със собствените си деца и да ги възпитавам по-пълноценно“, признава Димитринка Костадинова. Децата са 11-годишната Симона и 9-годишната Елеонора. Разбира се, те учат в училището на мама - СУ „Христо Ботев“. И, разбира се, четат. При Елеонора апетитът към книгите се е отворил сравнително наскоро, докато за Симона това занимание отдавна е любимо. Нещо повече. Когато семейството си прави походите до София два пъти в годината - на книжните панаири в Националния дворец на културата през пролетта и през декември /“Това е новата традиция в нашето семейство“, обяснява майката/, Симона участва много активно и адекватно в срещите, които организират издателствата. На тези срещи, на които обикновено се правят представяния пред мълчалива публика, когато домакините предложат да се задават въпроси, Симона веднага започва да пита: кога ще издадете това или онова, защо спряхте тази или онази поредица и други подобни въпроси, които отначало сепват издателите, които не очакват толкова запознати читатели. 
Ако за издателствата това е изненада, за нас е нещо напълно естествено - 
ние сме дом, който чете и не просто поглъща букви и текстове, а разговаряме за прочетеното
обяснява Димитринка. Всъщност, именно книгите са станали поводът да се създаде тяхното семейство. С мъжа ми Симеон се познавахме, но се сближихме именно когато започнахме да си разменяме четива и когато установихме, че вкусовете ни по отношение на автори и книги съвпадат в голяма степен, казва русенката. И сега и двамата продължават да харесват едни и същи писатели - като Кен Фолет, например. Обожавам го! - признава Димитринка. И добавя: „Харесва ми начинът му на писане, особено в „Устоите на земята“ и в трилогията „Двадесети век“, но друг много любим писател за мен е Джефри Арчър. Много ми допада европейската проза, в повечето случаи тя учи на повече неща, отколкото американската. А аз винаги търся нещо полезно, нещо ново, интересно, нещо поучително, ако щете. Може би затова не одобрявам поредицата детски книги за героя Дръндьо. Знам, че това би предизвикало намръщени физиономии у доста деца, които са си загубили ума по тази поредица, но аз винаги задавам въпроса 
Е, и на какво те научи това?
Едни от любимите автори за Димитринка Костадинова са скандинавските белетристи, сред любимите й е норвежецът Ю Несбьо. За съжаление, българските издателства по-рядко публикуват техни книги, а те са толкова интересни. Димитринка дори знае къде винаги намира по нещо от северните писатели: „На Централна автогара в София, на единия от павилионите за кафе и вестници, където продават и книги - стелажа срещу касата“, обяснява тя. 
Кога намира време за четене една майка на две не толкова малки момичета, която при това работи като помощник-нотариус? 
О, намирам време! - усмихва се Димитринка Костадинова. „Първо, сутрин ставам рано и времето от 5 до 6.15, когато будя децата за училище, е моето време за четене. С чаша кафе разтварям книгата. Второ, вечер, когато момичетата си легнат, а мъжът ми, който е програмист за западна фирма, тепърва започва да работи, аз сядам с книжката. Трето, когато водя децата на английски или на репетиции в детска вокална група „Слънце“ и в Тамбурашкия оркестър при Наталия Константинова - докато ги чакам да им свършат занятията, пак си отварям книжката и чета. Ние наистина сме такова семейство - четящо. Всъщност, и родителите ни на нас двамата със Симеон са такива - четящи. Така че няма нищо изненадващо в това, че 
за нас книгата е част от семейния ни алгоритъм
Често се случва при хубаво време да излезем на разходка с велосипедите - и си носим и книжки, така че като слезем от колелетата да си починем, сядаме на някоя пейка и четем. А колкото до библиотека „Любен Каравелов“ - аз самата дори не помня откога съм записана тук и от колкто години имам картон“, казва русенката. 
Нещо повече - русенската регионална библиотека не е само място, където Димитринка и близките й вземат книжки или четат в читалнята. Когато по обед трябва да вземе едното или двете деца от училище, а се случва да се забави, уговорката е да се чакат... в библиотеката! Колкото и тривиално да прозвучи на някого, това прекрасно място за нас наистина е наш втори дом! - възкликва без много патос юристката. И веднага добавя: „Толкова ми се иска да се намерят 
повече пари, за да може библиотеката да купува нови книги! 
Хората имат нужда да четат, младите като ги запалиш или провокираш с нещо, започват да търсят това занимание, но е добре и като дойдат тук, да намират повечето от новите издания“. 
 Всъщност, книгите, които Димитринка е прочела през 2016 година, със сигурност са доста повече от бройката, която й донесе наградата, тъй като тя не се ограничава само със заетите в регионалната библиотека. У дома единственото, което не достига, е място, където да слагаме новите книги, които купуваме, казва тя. С момичетата си събират пари, за да могат, като отидат на книжните панаири, да си купят от най-новите неща. Освен това нашият Дядо Коледа задължително минава през книжарница, засмива се русенката. И издава, че си има една мечта - ако можеше някак си да се сдобие с библиотека като тези, които наскоро видяла в един сайт, класирана като петте най-красиви библиотеки в света. Да бъде на няколко етажа, със стълбички, за да побере всички съкровища на семейството на Димитринка. Дотогава обаче, докато се сбъдне тази нейна мечта, русенската регионална библиотека си остава нейното предпочитано място за срещи с книгите. А това, че там тя наистина е като у дома си, личи и по начина, по който я посрещат работещите в „Любен Каравелов“ - с усмивка, с радост и с готовност за споделяне.