Историята на модна къща „Нина Ричи“ е история на една модна легенда, започнала от иглата и стигнала до милиони - и милиони почитатели, и милиони в банковата сметка. История от доброто старо време - време на романтика, на големи пробиви и на зараждането на огромни империи в бизнеса, включително и в модата. Марката с най-успешна парфюмерия е създадена от Мария Ричи и сина й Робърт - всъщност това става по негово горещо настояване, едва когато великата дизайнерка е готова да стъпи на модния връх, за да остане там завинаги.
Как малката Мария става голямата Нина Ричи?
Мария Аделанд Ниели е родена през януари 1883 година в Торино, Италия. На 5-годишна възраст се премества със семейството си във Флоренция, а през 1895 година следва нов опит за успех - в Монте Карло. Баща й е обущар, който търси признание и пари, разбира се, но така и не постига мечтите си. Година по-късно 
13-годишната Мария започва стаж при една шивачка
и там става ясно, че не само има влечение към платовете и кройките, а и притежава умения да открива красотата и да я превръща в дрехи. Тази малка искрица в сърцето й се разпалва и Мария продължава да следва любовта си към модата с неутолима страст.
На 14 години Мария работи с майка си и по-голямата си сестра в галантериен магазин, а вечер продължава обучението си като шивачка. Скоро си намира работа в модна къща, където трябвало да шие копчета и да оправя подгъви. Работата е скучна и неблагодарна, но й дава възможност да „купува“ тайните на занаята от големи майстори. И любознателната девойка никак не си губи времето. На 18 години вече е провъзгласена за първа шивачка в модната къща, а след още една година започнва да шие дрехи по собствени модели, с които привлича интереса на изтънчената и претенциозна богата парижка публика.
През 1904 година Мария, току-що навършила 21 години, се омъжва за италианския бижутер и композитор Луиджи Ричи и става Мария Ричи. Но всъщност
сменя и двете си имена, защото приема псевдонима Нина
Така я наричат всички и тя не само няма нищо против, но и решава да узакони това име.
Бракът с Луиджи е бляскав, но кратък като пукот от шампанско. Едва на 27 години Нина остава вдовица. Единствената й утеха е синът й Робърт, който в последствие изиграва основна роля в творческото развитие на майка си. Но дотогава има много време.
След като остава без съпруга си, младата жена има една цел - да си намери стабилна работа, за да може да обезпечи себе си и детето си. И през 1908 година опитната и известна Ричи започва като дизайнер в модна къща „Рафин“, където остава през следващите 20 години и от обикновен служител се издига до съдружник. Но
звездата й изгрява истински през 1932 година
когато след дълги разговори със сина си Робърт и с неговата енергична помощ създава собствена модна къща. Нина Ричи вече няма особено желание за развитие, може би няма и особен стимул, защото е достатъчно богата, но решава да послуша младия и амбициозен Робърт и да участва в създаването на новото предприятие със знанията, уменията и високата си репутация.
Така започва славната история на модна къща „Нина Ричи“, привличаща повече клиенти от всички известни имена на парижката мода по това време, взети накуп, включително и Коко Шанел.
Моделиерката вече е на зрелите 49 години, с натрупан 20-годишен опит в „Рафин“, преди да започне да прави колекции за собствената си марка. Първоначално създава официални рокли, а синът й се занимава с мениджмънта и финансите на фирмата. Идва време натрупаните знания да й се отплатят. Когато създава нов модел, Нина 
използва живи модели, за да е сигурна, че кройката е правилна и няма да поднесе неприятна изненада на финала
когато вече е късно.
Моделите на „Нина Ричи“ са женствени, романтични и изискани. През 1945 година, след края на Втората световна война, дизайнерите се чудят как да привлекат отново вниманието на жените към висшата мода, докато събират пари за възстановяване на следвоенните поражения. Тогава Робърт Ричи дава идея, която реализира заедно с Лусиен Лелонг, председател на Търговската камара. Над 150 манекена са облечени от 40 от най-известните дизайнери на висша мода и са изложени в Лувъра в Париж. Следва огромен успех, колекцията става сензация и основна тема за пресата и за хайлайфа. Пък и не само за него. След последните изстрели в най-зловещата война в историята на човечеството всички са жадни за красота и приключения. След фурора в Лувъра свръхуспешната модна колекция обикаля Европа и САЩ. И продължава на жъне овации.
През 50-те Нина Ричи е близо 70-годишна и
постепенно започва да се оттегля от активната роля в дизайна
През 1954 година синът й назначава белгиеца Жул Франсоа за главен дизайнер на марката, но получава нож в гърба. Той напуска „Нина Ричи“ и отива при „Ланвин“. Мястото му веднага е заето от друг ас в бранша - Жерар Пипар.
Мария Ричи умира на 30 ноември 1970 година на 87-годишна възраст и Жул Франсоа оглавява модната къща, а Робърт Ричи продължава да се занимава с парфюмерията и бизнеса в компанията до смъртта си през 1988 година. От 1998 година „Нина Ричи“ е собственост на испанската козметична и модна група „Пуиг“, собственост на 42-годишния Мариано Пуиг.
Семейството на Масимо Гисейн купува „Нина Ричи“ от Жул Франсоа, а самият Масимо работи като дизайнер, но главен дизайнер на марката до есенна на 2001 година  е Натали Жерво. През следващите 2 години главен дизайнер на марката е американецът Джеймс Агияр. През 2003 година Ларс Нилсън поема „Нина Ричи“, въпреки негативните отзиви на критиците. През 2006 година модната къща отново сменя главния си дизайнер, този път с белгиеца Оливие Тейскенс. Той изкарва на поста три години, заменен от бившия дизайнер в „Луи Вюитон“ - Питър Копинг.
Тези рокади винаги са новина в модния свят,
но всъщност „Нина Ричи“ дължи истинската си известност на парфюмите. А това е наследството на Робърт Ричи. Още през 1946 година той създава първия си аромат „Coeur Joie“. През 1948 година „Нина Ричи“ лансира аромата „L‘Air Du Temps“, известен с „бутилката с гълъбите“, създадена от Марк Лалик и Робърт Ричи. „Farouche“, „Capricci“, „Fleur de Fleurs“, „Eau de Fleurs“, „Nina, Ricci Ricci“, „Love in Paris“, „Premier Jour“ са част от невероятните дамски ароматни изкушения на марката. Мъжете също са облагодетелствани с прекрасните аромати „Signoricci“, „Signoricci Iт“, „Phileas“, „Ricci Club“ и други.
Другото направление в развитието на компанията е бижутерията, в която „Нина Ричи“ също работи повече от успешно.
Впрочем има един незаконен, но точен измерител на успеха - доколко една марка е фалшифицирана. По този показател „Нина Ричи“ е сред първите. А на този фон всички други думи са излишни.
По материали от интернет