Д-р Огнян Шарбанов е завършил Мидицинския университет във Варна през 1996 година. Веднага след това той започва работа в Центъра за спешна медицинска помощ в Русе, а през 1999 година е назначен за лекар в Приемно отделение в тогавашната Окръжна болница. 
През 2005 година д-р Шарбанов придобива специалност „Вътрешни болести“, а в 2013-а става специалист кардиолог, след което професионалната му кариера продължава в отделението по кардиология в Многопрофилната болница, където стига до длъжността началник. От лятото на 2015 година д-р Шарбанов започва работа в кардиологията на Многопрофилна болница „Медика“ и едновременно с това има приемни часове в кабинет в ДКЦ 2.

- Д-р Шарбанов, как влияят ниските температури на кръвоносната система и на хората със сърдечно-съдови заболявания?
- По принцип ниските температури водят до увеличаване на заболяванията на сърдечно-съдовата система. От една страна, те предразполагат към по-високо артериално налягане, което увеличава риска от инфаркти и инсулти. На второ място, зимният сезон променя начина на хранене. Българинът обича в студените месеци да хапва по-мазни и по-солени храни като сланина, пръжки и други, което увеличава артериалното налягане и холестерола и подпомага появяването на инфаркти и инсулти. Освен това ниските температури свиват кръвоносните съдове и тогава се увеличават стойностите на кръвното налягане. Ако човек не обърне внимание на високото си кръвно, в даден момент се появява сърдечен или мозъчен удар, които понякога са фатални. Да не говорим, че в самия зимен сезон зачестяват острите вирусни заболявания, които увеличават честотата на възпаленията на самите сърдечни структури и се появяват миокардит и перикардит.
- А какво представлява острият инфаркт на миокарда и какви са причините за него?
- Това е състояние, известно още като сърдечен удар и представлява сериозна и внезапна промяна на сърдечната дейност, характеризираща се с вариращи болки в гърдите, слабост, потене, гадене и повръщане, понякога се губи съзнание. Появява се, когато части от сърдечния мускул загинат, тъй като не се снабдяват с достатъчно количество кръв. Нарушаването на кръвоснабдяването и оттам на притока на кислород се дължи най-често на запушване на коронарните артерии. А това е в резултат на формирането по стените на кръвоносни съдове на атеросклеротични плаки, които могат да се отделят и да причинят запушване на по-малък кръвоносен съд. В резултат се наблюдава спиране на достъпа на кръв, известно в медицината като исхемия на определена част от сърцето, което, от своя страна, означава недостиг или пълна липса на хранителни вещества и най-вече кислород. Ако състоянието не се подложи на лечение в близък период от време, то засегнатата сърдечна мускулна тъкан - миокард, се поврежда и дори умира.
- Кои са факторите, които допринасят за това опасно заболяване?
- Инфарктът на миокарда е сред основните заболявания, водещи до смърт както при мъжете, така и при жените. Може да се провокира от внезапно физическо натоварване или стресова ситуация. Рискова група са пациентите с хиперхолестеролемия /увеличеното количество холестерол в кръвта/, диабет, артериална хипертония, също тютюнопушене, наследствена обремененост, в съчетание със стресогенен начин на живот. Други фактори, които повишават вероятността за сърдечен удар, са напредналата възраст, сърдечно-съдови заболявания, високи кръвни нива на триглицериди, липопротеини с ниска плътност, ниски нива на липопротеини с висока плътност, затлъстяване, хронична бъбречна недостатъчност, прекалена консумация на алкохол, злоупотреба с кокаин и метанфетамин, както и постоянен стрес.
- Инфарктите като че ли се случват най-често през нощта и рано сутрин. Има ли такава зависимост и кои са признаците, по които болният или близките могат да разпознаят какво се случва?
- Действително, характерно за инфаркта е, че е по-чест рано сутрин - към 2-3 часа, или при ставане от сън. Проявява се с много силна, продължителна болка в сърдечната област на широка площ зад гръдната кост, в част от случаите с излъчване на болката към долната челюст или към лява ръка, или към стомаха, като имитира язвена криза. Болката може да се появи и към гърба, когато имаме долен миокарден инфаркт. 
- Само болка ли усеща болният?
- Болката е съпроводена с отпадналост, панически страх, изпотяване, гадене, повръщане. Понякога, особено при по-възрастни пациенти или болни от диабет, обаче е възможно и безболково протичане на инфаркта. Като алармиращ симптом при тях може да бъде само затруднено дишане или рязко понижаване на кръвното налягане.
- Какво трябва да направят първо хората, ако се съмняват за инфаркт?
- На първо място болката в гърдите показва, че нещо не е наред. Появата на задух или болки в лактите също са симптоми за запушване на кръвоносен съд. Тогава трябва да се потърси помощта на джипито. Ако обаче болките продължат повече от 20 минути и се получи изпотяване, пациентът трябва да потърси помощ от Спешна помощ, за да бъде откаран с линейка в „Медика Кор“ или в най-близката до адреса кардиология.
- Ако болката в гърдите е продължителна, но ги няма другите симптоми за инфаркт, как трябва да постъпи човек?
- Пациентът веднага трябва да си премери кръвното налягане и при високи стойности да вземе хапче от предписаните му за регулиране на кръвното. Ако това не помогне, трябва да потърси помощ на тел.112.
- До кой час е лечим острият миокарден инфаркт?
- До шестия, максимум до дванайстия час. Това означава, че не трябва да се губи време в самолечения, а веднага да се потърси помощ в „Медика Кор“ или в кардиологията на МБАЛ „Медика“, където има катетеризационна зала с дежурни инвазивни хирурзи, за да им поставят стенд в запушения съд на сърцето и да спасят пациента от остър сърдечен удар.
- Казахте, че ниските температури също могат да доведат и до инсулт. Кой симптом трябва да насочи вниманието, че се случва точно това?
- Инсултите също са израз на запушен кръвоносен съд, но на такъв, който кръвоснабдява мозъка. Тези съдове също се влияят от разликата в температурите и в това зимно и студено време също се увеличават рисковете от инсулти. Затова при непрекъсната, нетърпима болка в главата пациентите трябва да търсят помощ от лекар специалист.
- Как влияе студът на хората с хронични сърдечни заболявания?
- В този период техните заболявания се обострят и ако са преживели остър миокарден инфаркт, не трябва да излизат навън при ниски температури, да контролират кръвното си налягане и да се хранят безсолно, защото сърдечната недостатъчност може да се появи отново. Другата опасност за тях е поява на стрес от падане на заледен тротоар, който може да провокира един съдов спазъм и оттам да се появи инфаркт или инсулт.
- Алкохолът сред причините ли е за тези състояния?
- Прекаляването с алкохол не действа благоприятно на сърцето, но около 30-40 милилитра чист спирт на ден за мъжете и около 20 мл за жените са полезни. Обърнати във вино или бира, това означава по чаша червено или бяло вино дневно или по една, максимум две бири.