Д-р Камен РИКЕВ*
Съхраняването на паметта за филолога д-р Цанко Цанев (1955-2007) е дълг на русенската общественост. Неговата непознатост извън професионалните среди се дължи на това, че той е прекарал най-активните си години в Полша, където и преждевременно умира на 52-годишна възраст. Безспорни обаче остават приносите му към старобългаристиката и популяризирането на българската култура в източния полски град Люблин. В своята научна и преподавателска дейност, както и в широките си лични контакти филологът винаги е подчертавал своята връзка с Русе и привързаността си към духовната традиция на дунавския град.
Цанко Максимов Цанев е роден във великотърновското село Сушица на 26 януари 1955 г. в семейство на русенци. Веднага след това родителите му се завръщат в Русе, където момчето израства в малка къща зад закрития пазар на ул.“Тулча“ 26. Посещава най-напред училище „Братя Миладинови“, а средно образование добива в Техникума по химия. Заболяване на майка му ограничава възможностите за издръжка, поради което младежът търси начини да започне работа.
На 17-годишна възраст Цанко Цанев постъпва в завод „Фазан“ 
като секционен майстор. Едновременно с това успява да завърши вечерните курсове в Механотехникума. През 1979 г., след отбиване на военната служба и четири години работа в чорапената фабрика, жадният за просвета младеж записва българска филология във Висшия педагогически институт „Константин Преславски“ в Шумен. От самото начало на следването си той проявява силен интерес към старобългарската литература и историята, които ще предопределят професионалния му път.
Цанко Цанев завършва Шуменския институт през 1983 г., защитавайки дипломна работа на тема „Похвалните слова на Йоан Екзарх Български“ под ръководството на енергичния и популярен сред студентите Пейо Димитров. Действителността го принуждава успоредно със следването да работи като гимназиален учител в гр. Антоново, Търговищко. Там прекарва три години, но не губи връзка с института в Шумен - страстта му към научни занимания го кара да сътрудничи активно на изследователския център „Преславска книжовна школа“ към висшето училище. През 1985 г. Цанко Цанев е 
назначен като филолог специалист 
в същия център, а през 1993 г. мястото му е трансформирано в научен сътрудник III степен след успешно издържан конкурс.
Наред със семинарните занятия по старобългарска и славянски литератури за студентите от специалността българска филология, младият специалист работи и върху създаването на старобългарски шрифтове за компютърна текстообработка. В същото време той избира за главен обект на научните си изследвания загадъчната личност на Черноризец Храбър и неговия трактат „За буквите“. В института в Шумен Цанко Цанев е асистент на учени като Пейо Димитров, Христо Трендафилов, Надежда Драгова и Анисава Милтенова.
На 23 ноември 1994 г. старобългаристът защитава успешно докторската си дисертация „Аспекти в изследването на „О писменехъ Черноризца Храбра“ с ръководител проф.Надежда Драгова и рецензенти проф. Иван Добрев и доц. Анисава Милтенова. Преработено и допълнено издание на този труд излиза като книга под заглавие „За буквите“. Нови аспекти“ (Шумен, 2002).
Истински житейски обрат
бележи следващата година. След издържан конкурс д-р Цанев е делегиран от Министерството на образованието за лектор по български език, литература и култура в Люблинския университет „Мария Кюри-Склодовска“ от учебната 1995/96 година.
В Полша русенският лектор води лекции и семинари по литература, история и практически български език. На голяма част от студентите българисти той става и дипломен ръководител. Качествата му карат Славистичният институт на университета да го задържи на работа след изтичане на лекторския му мандат. Така д-р Цанев посвещава цялата си енергия на разпространяването на знанията и доброто име на България в славянската страна въпреки тежката болест, която го връхлита през последните години от живота му. През май 2007 г. той е съорганизатор и участник в последната си научна конференция, а през юни се състои последната му защита на магистърски работи. Почива в Люблин на 28 юли 2007 г. Погребан е в православната част на стария гробищен парк в центъра на града.
Макар от кончината на д-р Цанко Цанев да е изминало почти десетилетие, 
неговото духовно присъствие сред учените и студентите българисти в Люблин 
продължава да бъде осезаемо. В университетския град на Източна Полша той е помнен като изследовател на редица неизяснени аспекти от старата славянска литература и култура, като всеотдаен преподавател, колега и популяризатор на българската идея.
Преобладаващата част от научните статии на д-р Цанев са посветени на епохата на Първото българско царство. Вниманието му е привлечено от пропуските и спорните моменти в утвърдени теории за времето на Златния век, от безпристрастното преразглеждане на данните, които позволяват да се изградят нови хипотези за живота и дейността на емблематични личности като Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, св. Иван Рилски, цар Петър. Интереса му предизвикват също ситуацията около покръстването на българите, първите славянски историографи, както и употребата на конкретни термини в старобългарския език, като например мощи, причащение или прословутите славянски черти и резки в трактата „За буквите“.
Работата в Люблин открива ново поле за изследвания. Цанев посвещава 
цикъл студии върху отношенията на средновековната полска държава към кирило-методиевската традиция, 
към стара Полша като средоточие на западни, южнославянски и източнославянски християнски влияния.
Обект на вдъхновение за д-р Цанев става и уникалният кралски параклис в Люблинския замък. Изографисан в началото на XV век в руско-византийски стил, католическият храм съдържа и изображение на св. Петка Търновска. Публикациите на българския учен разглеждат параклиса като доказателство за християнския универсализъм в средновековното полско кралство.
Като преподавател в Катедрата по славянско езикознание на Люблинския университет Цанко Цанев играе съществена роля за утвърждаването на българистиката като самостоятелен профил в рамките на обучението по славистика. Това става в години, когато поддържането на българската филология в чужбина се превръща в непосилна задача за големи научни центрове.
Едрата му фигура бива лесно разпознавана по коридорите на славистичния институт, защото преподавателят рядко се разделя с историческите карти, които носи под мишница заедно с книги и албуми. 
Непоправим оптимист, готов да окуражи и разсмее всеки колега и студент, 
д-р Цанев до днес съживява спомени за своята щедрост и непринуденост.
Възпитаниците му твърдят, че ученият е предпочитал да води лекции и упражнения в кабинета си. Правило зa неговите занятия е да преминават в равностоен разговор и спонтанни дискусии по въпрос от някой любознателен студент. Неотменен елемент от срещите е практическият урок по балканско гостоприемство. Нямало е студент, непочерпен с кафе, чай или дребни сладки от преподавателя. Тази традиция съвсем не отменяла неговата професионална строгост.
Цанев е бил особено взискателен към историческата коректност, точните дати и правилната употреба на славистичната терминология. По време на сесия пред кабинета му често се струпвали опашки, докато ученият превръщал изпита с неподготвен студент в урок извън семестъра. Тайната на тази привичка, разкрита пред колегата му, българския езиковед Петър Сотиров, се криела в убеждението, че това е най-ефективният начин изпитваният да помни подигнатия проблем далеч след дипломирането си. Нищо че изпитващият щял да се прибере у дома си чак вечерта.
Д-р Цанко Цанев е бил 
ограден от признателността на своите студенти 
и заради творческите заложби, които поощрявал наред с академичните знания. Като опекун на Научния кръжок на студентите българисти в Люблин той със страст е режисирал театрални сценки и музикално-поетически спектакли, играни по случай Осми декември или посрещането на Баба Марта. Грижите му към младите българисти се свързват и с организирането на летни лагери по Черноморието.
Неоценими заслуги д-р Цанев има и като инициатор на ежегодните кирило-методиевски конференции в Люблин и градчето Бяла Подласка с православен храм, посветен на светите братя. От 2005 г. форумът среща учени от Полша, България, Украйна, Беларус, Сърбия, Гърция и е сред главните фактори за поддържане на паметта за двамата първоучители в западнославянската страна.
В традиция на Научния кръжок на студентите българисти в Люблин се превърнаха и ежегодните посещения на гроба на д-р Цанев, където запалвайки полски знич (специфичен надгробен фенер), те отдават почитта си към своите собствени учители и поддръжници на българския дух зад граница.
Наред с привързаността към шуменската университетска школа, съдбата на д-р Цанко Цанев докрай остава свързана с Русе, където пребивава всяко лято до самата си кончина. Мнозина са изпитали пословичното гостоприемство на учения и вечно усмихнатата му майка в малкото жилище на ул.“Плиска“. Помнят се и обобщенията му, че колкото и тежки времена да преживява нашата страна, в Шумен и Русе винаги могат да се открият не само знаците на достойни традиции, но и актуални свидетелства за напредъка на България.
* Авторът е русенец, преподавател по балкански литератури и култури в Люблинския университет „Мария Кюри-Склодовска“. Заглавието е на редакцията.