Едва реч, произнесена точно преди 50 години, се превръща в знаме на прочутото хипи движение, което намира в идеите на оратора своята идеология и  страстно я прегръща.
Ораторът е Тимъти Франсис Лиъри, американски психолог и автор на специализирани книги, останал в историята най-вече с изучаването на ефектите на психоделичните наркотици и с позицията, насърчаваща свободата на тяхното използване. А прочутата му реч е произнесена по време на фестивала The World‘s First Human Be-in в Сан Франциско и според някои това е истинското начало на хипи движението.  
Кой е вдъхновителят на вълната „Правете любов, а не война“ и как се стига до програмното му изказване във Фриско, както американците наричат една от перлите на Калифорния?
Тимъти Лиъри е роден на 22 октомври 1920 в Спрингфийлд, Масачузетс.
През Втората световна война Лиъри е военен лекар, едновременно с това следва във Военната академия Уест Пойнт. Става бакалавър по психология, но през 1943 г. напуска академията. 
През 1946 г. става магистър в Уошингтън Стейт Юнивърсити, а през 1950 г. завършва своята докторантура в Калифорнийския университет в Бъркли. 
Преподава в Харвард до 1963 г., когато е изгонен от ръководството. През това време 
Лиъри вече е пробвал ЛСД и е станал горещ негов защитник
Първоначално психологът е несъгласен с Кен Киси, че всички трябва да пробват ЛСД - Лиъри настоява, че трябва да се подхожда стриктно и научно към тази дрога и свързаните с нея преживявания. Впоследствие обаче става поддръжник на идеята за масовата употреба.
Лиъри запознава с ЛСД множество хора, включително Олдъс Хъксли, Телониъс Монк, Алан Гинсбърг, Уилям Бъроуз и Джак Керуак. Той искрено вярва, че под въздействието на ЛСД може да се преживее както илюминацията, така и отделните сфери, описани в Тибетска книга на мъртвите.
Подтикнати от преживяванията си на ЛСД Лиъри, заедно с колегите си Ралф Мецнер и Ричард Алпърт написват психоделична адаптация на тибетския текст, който да служи за наръчник на психонавтите.
След уволнението му от Харвард влюбеният в свободата Тимъти не избира да сведе глава и покорно да помоли академичната общност за прошка, а точно обратното. Става още по-убеден застъпник на свободата. А като един от най-преките пътища към нея пропагандира ЛСД. Но не наркотикът е в центъра, а породените от него психоделични преживявания на човека. Така се стига до прословутата му реч на 14 януари 1967 година в Сан Франциско, която е като откровение за младото следвоенно поколение. На него се пада да живее на билото между изчерпаните стари догми и стереотипи и липсващите нови хоризонти. По-точно на него се пада да създаде новите хоризонти. Затова речта на Лиъри се смята за начало на хипи движението, макар че то е възникнало по-рано. Той всъщност е 
идеологът, вдъхновителят, нужното обединяващо знаме!
Психологът вече има ясна визия как трябва да се промени обществото и това не са наркомански халюцинации. Със съжаление обаче трябва да признаем, че идеите му са по-скоро философски утопии и може би заради това опитът му да се намеси в политиката приключва катастрофално. Не само заради това, разбира се - да не забравяме, че Лиъри плаши до смърт улегналата средна класа, която повече се интересува от ипотеката си, отколкото от свободата на личността.
През 1970 г., по време на политическата си кампания за губернатор на Калифорния, Лиъри е осъден на 20 години затвор заради притежание на около 40 грама марихуана, което той отрича. В затвора му дават да попълни психологически въпросник, който самият той е измислил преди години. Лиъри го попълва така, че да създаде впечатление, че е лесно доминиран и подчиняващ се. В резултат получава килия в най-слабо охраняваното крило на затвора, от което по-късно бяга. След това Лиъри живее в Алжир, Швейцария, Австрия и Ливан.
Следва Афганистан, откъдето е отвлечен от американското разузнаване. Американски агенти го задържат още преди да слезе от самолета, с който каца в Кабул. Върнат е в САЩ, където е 
арестуван с обявена гаранция от 5 милиона долара - най-голямата в историята на САЩ до този момент
Съдията се аргументира с това, че ако Лиъри е на свобода, ще продължи да разпространява опасните си идеи. Това е в съзвучие с изявлението на американския президент Ричард Никсън, който го обявява за „най-опасния човек в Америка“.
Лиъри е поставен в отделна килия с присъда 95 години, негов съсед в срещуположната клетка е Чарлз Менсън. Лиъри води разговори с Менсън и пише книги. Освободен е през 1976 от новоизбрания либерален губернатор на Калифорния Джери Браун, който заема мястото на предишния консервативен губернатор и бъдещ президент - Роналд Рейгън.
Остатъка от живота си Лиъри посвещава на писане на книги и изнасяне на лекции. След смъртта си той е кремиран, а прахът му е изстрелян в Космоса, заедно с останките на още 24 души, на 21 април 1997 г. Сега останките на Лиъри обикалят Земята всеки 62 минути.
Лиъри смята, че Тибетската книга на мъртвите е всъщност ръководство за поведение по време на психоделично пътуване. Тоест, четящият се старае да помогне не буквално на душата на мъртвия, а на човек, изпаднал в дълбок психоделичен транс. 
Лиъри сравнява ефекта от ЛСД с тибетската книга, в която се говори за 
ослепителна светлина, която носи истината и която трябва да бъде видяна и избрана 
вместо турбулентните видения и преживявания. Избягването на кармичната обусловеност се разглежда като избягване на „его-игри“. Приема се, както и в тибетския текст, че в началото на ЛСД пътуването човек има възможност да види светлината и да осъзнае истината. Ако това не се случи, следват видения и приключения и последващи възможности да се види светлината, но с прогресивно намаляване на нейното въздействие. Ако човек през цялото пътуване не успее да разбере нищо освен хаотични чувства и видения, или дори изпадне в ужас, то тогава единственото, което остава, е да бъде тласкан към „успешно прераждане“, или в случая на ЛСД пътуването - към „успешно връщане към его-съществуване“.
Познаващият човешката душа романтик умира на 31 май 1996 г. от рак на простатата. Тленните му останки са кремирани и изпратени в Космоса. Преди да умре, моли роднините си да му дадат ЛСД и си отива под въздействието на дрогата, както години преди него прави писателят Олдъс Хъксли.
Последните му думи са „Защо не“, повторени с различни интонации.
Един от най-близките му приятели Робърт Антон Уилсън продължава да разпространява идеите на Лиъри, преди самия той да умре през 2007 г.
По материали от интернет

Децата на цветята

За първи път думата хипи (на английски hippy или hippie - моден, стилен) е използвана от американския журналист Майкъл Фелон през 1965 година за да отличи новите от старите бохеми. Повечето от новите за времето бунтари са на възраст между 15 и 25 години и произхождат от бели семейства от средната класа. Стилът на изразяване, поведение и външен вид на хипитата обръщат с краката нагоре господстващите за времето норми. Някои от основните отличителни външни белези на хипито са джинси и свободни, широки дрехи в ярки цветове и разчупени шарки, шарени гердани и гривни и особено дългата коса. Музиката става централен изразител на хипи движенията и тя е предимно разновидности на рокендрола. Особена популярност набира звученето на „Бийтълс“, „Ху“, „Ролинг Стоунс“, Джими Хендрикс, „Лед Цепелин“, „Дорс“, Боб Дилън, „Пинк Флойд“ Боб Марли, „Грейтфул Дед“ и др., които олицетворяват духа на епохата видяна през очите на хипитата. Често хипи движенията изразяват амбивалентна сексуална ориентация и/или пропагандират сексуална толерантност, включително гей права; права за цветнокожите; универсални човешки права и свобода на изразяването.
В САЩ масовите публични палежи на повиквателни за Виетнам и участие във военния конфликт там, свидетелстват за радикализирането на хипи движенията. Много от хипитата експериментират с вегетарианство; свободни полови контакти; различни дроги (най-вече психоделици); живот в самоуправляващи се комуни (няколко от тях като тези в Дания и Калифорния продължават да съществуват и до днес); различни окултни, магични, езотерични или мистични учения и практики. Хипитата обикновено не са институционално организирани, боготворят любовта и я поставят като главно основание и смисъл на човешкото съществуване. Цветята като символ на красота, естественост, ненасилие и свобода се превръщат в тяхна емблема и раждат едно от прозвищата им - Децата на цветята. Те се противопоставят на бюрокрацията, тоталитаризма и потискането на индивидуалността. Много от тях изпитват влечение към опростен начин на живот. Мотото им е „Мир, любов, свобода“, експлицитно изразявано в песни като тази на Бийтълс „All you need is love“ („Всичко, от което се нуждаеш, е любов“) и девиза „Make love, not war!“ („Прави любов, а не война!“). A така характерните теми за пътуването и скитането при хипитата, особено на автостоп, намират мощно изражение в романа „По пътя“ на Джак Керуак
През април 1969 година университетското градче Бъркли става център на внимание и събитията там се следят от световните медии. Калифорнийският университет - Бъркли събаря част от сградите с намерението да построи паркинг и спортни площадки. След като строежът се забавя и мястото става дори опасно, обикновени граждани, хипита и студенти започват засаждането на дървета, цветя и трева, за да го превърнат в красив парк. Това предизвиква сериозен сблъсък с управителите на града и на 15 май 1969 година тогавашният губернатор Роналд Рейгън заповядва двуседмична обсада на града от Националната гвардия на САЩ. Хипитата призовават към гражданско неподчинение и садене на цветя по всички празни места в Бъркли под наслова „Нека разцъфнат хиляди паркове“.
Търсенията и лутанията на младите хора от това поколение най-пълно са изразени на легендарния фестивал „Удсток“, състоял се в градчето Бетъл в щата Ню Йорк на 15, 16 и 17 август 1969 г. Фестивалът е най- популярната проява на хипи движението и остава в историята като реализация на колективния младежки бунт. В концерта участват съставите „Ху“, „Джеферсън Еърплейн“ и „Грейтфул Дед“, изпълнителите Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Карлос Сантана, Джо Кокър и много други. На фестивала присъстват около 400 000 души.
По-късни фестивали със същото име се провеждат в щата Ню Йорк през 1979, 1989, 1994 и 1999 г.
Въпреки че хипарството отдавна не е масово движение, то никога не умира напълно. Хипита и нео-хипита могат да се видят често на някои университетски кампуси, на музикални фестивали и в много части на света, където духът на бохемите е жив.

Така каза Лиъри

* Стопроцентово подкрепям разумната употреба на наркотичните вещества и 1000-процента съм срещу безразсъдното им използване, независимо дали става въпрос за кофеин или ЛСД. Но наркотиците не заемат централно място в живота ми.
* Това е лявото крило на ЦРУ, дебатиращо с дясното крило на ЦРУ. /Коментар относно предаването на CNN „Кръстосан огън“; ок. 1992 г./
* Ако искате хората да реагират на вас по друг начин, променете вашата реакция към тях!
* Цялата наука е метафора.
* На жена, която се стреми да бъде равна на мъжа, и липсва амбиция.