Наричат соса Бешамел Кралят на сосовете, но не само защото е роден в угода на някое величество, а защото самият той създава династия от сосове, които са гордост за френската кухня. Бешамел е класически бял сос, който столетия наред е кулинарен фаворит и също толкова време продължават споровете кой първи го е измислил и коя е неговата родина. 
Колкото и безспорен да изглежда френският му произход, италианците имат какво да кажат по въпроса. Защото никога не забравят да напомнят, че кралицата на Франция Катерина Медичи е родена във Флоренция и когато 14-годишна се жени за Орлеанския херцог Анри, бъдещ крал Анри II, тя пристига във Франция заедно със своите многобройни готвачи и майстори на паста, сладкиши и сосове. По време на сватбените пиршества, които продължават цели 34 дни, италианските готвачи представят пред френския двор много от ястията и специалитети на родината си, част от които и до днес се приготвят със знаменития сос. Според някои кулинарни историци сосът е създаден в Тоскана. Факт е, че и до днес в италианската кухня има сос balzamell, който се приготвя от брашно, масло и мляко, индийско орехче и млян пипер, а като му се добави малко и от прочутите твърди италиански сирена, се получава неустоимият сос Четири сирена. Та затова народонаселението на Ботуша е убедено, че французите просто са си присвоили техния сос, като са му дали и френско име.
Французите пък, от своя страна, са категорични, че сосът е едно от класическите постижения на френската модерна кухня, като за тях има само една въпросителна - дали е творчество на маркиза на Ноентел Луи дьо Бешамел, чието име носи, или на Франсоа Пиер ла Варен, който модернизира френската кухня по времето на Луи ХIV.
Луи дьо Бешамел (1630-1703) остава в историята не само като инициатор на преразглеждането на благородническите титли заради нароилите се фалшиви фамилии със синя кръв, но и като просветен ценител на изкуството и на хубавата храна, като при това имал отлични кулинарни способности. Неслучайно в двора на Краля Слънце той става управител на кралското домакинство. Според една от версиите маркизът за първи път забъркал соса в кухнята на замъка на Ноентел. Според друга той искал да създаде вкусно допълнение към ястие от треска за краля и всъщност променил рецептата на друг френски сос - велуте, който се приготвя от светла запръжка на брашно в масло и лек бульон, предимно пилешки. Сменил бульона с мляко за повече плътност и така се получил сосът, който носи неговото име.
Най-върлите противници на тази версия в два варианта й опонират с факта, че Пиер Франсоа ла Варен (1618-1678) пръв заменя трохите, които по това време се използват за сгъстяване на супи и ястия, със сос и свинската мас с масло. Негова е и първата гъста супа от месо със сос Бешамел, който, разбира се, тогава не се казва така. Верлен всъщност е готвачът, който променя френската кухня из основи и от средновековна я превръща в модерна. През 1651 г. той публикува първата готварска книга „Le Cuisinier fransois“, в която описва методично новите правила и принципи на френската кухня, а сред рецептите е тази за соса Ру блан - бял сос от запръжка на брашно в масло и разреден с бульон, вода, понякога и с вино, който всъщност заменя трохите като сгъстител. Вариант Ру блан със сметана е именно сосът, който някои смятат за първоизточник на сос Бешамел и твърдят, че маркизът на Ноентел всъщност само е сложил мляко вместо сметана. А други са още по-крайни, като твърдят, че Луи дьо Бешамел няма никакви заслуги за соса, но той бил кръстен на него, за да поласкае егото му, от самия Варен, който бил главен шеф готвач в кралската кухня на Луи ХIV. Или пък да му благодари за нещо, останало между стените на двореца.
В тази не съвсем изяснена история единственият безспорен факт май е, че сосът Бешамел е създаден през 17 век, когато всъщност започва златното време на френските сосове, което продължава до 19 век. На основата на бешамела се създават многобройни сосове, като всеки готвач се стреми да внесе своята лепта в усъвършенстването на неговата рецепта, добавяйки нови продукти, сред които дори бекон и зеленчуци. Тази вакханалия се вихри, докато в кралската кухня пълновластен господар става прочутият Мари-Антоан Карем (1784-1833). Той унифицира рецептата за сос Бешамел, като премахва всички „нововъведения“ и оставя класическия вариант на гъст бял сос на млечна основа. Оттогава сос Бешамел е базов или наричан още майчин за много други сосове.

Сос Бешамел

Необходими продукти:
1 л прясно мляко
100 г масло
4 с.л. брашно
индийско орехче
прясно смлян черен пипер
сол
Начин на приготвяне:
В дълбок съд на умерен огън се разтопява маслото. Лъжица по лъжица се добавя брашното, като се бърка непрекъснато. Налива се млякото по малко и се бърка енергично, за да не се образуват бучки. След като се налее цялото мляко, сосът се оставя да поври около 5 минути на слаб огън, като от време на време се разбърква. Овкусява се с индийско орехче, черен пипер и сол на вкус.
За да стане сосът перфектен:
* към горещото масло и брашно добавете охладено мляко, за да не се получат бучки;
* ако все пак се образуват бучки, прецедете соса или го разбийте в блендер;
* не го варете повече от 5-7 минути, в противен случай придобива вкус на сурово брашно;
* ако стане прекалено гъст, добавете мляко;
* не забравяйте, че като изстине, ще се сгъсти още.