Преди старта на тазгодишната анкета за определяне на най-добрия футболист на България за сезона някои сайтове пуснаха допитвания с няколко въпроса. Цитирани бяха няколко имена с потенциални победители, а един от вариантите бе „никой не заслужава да е номер 1“. И тази „номинация“ спечели категорично с над 60 процента!
На принципа, че като няма риба и цацата е риба, медиите качиха на върха Ивелин Попов. За втори пореден път! Ако перифразираме „Господари на ефира“, да възкликнем дружно: „Уникален играч! Уникална държава!“ 
Хайде, затворете очи и извъртете като на филмова лента какво прави на терена звездата Попов. Ще се сетите ли нещо особено? Бас държа, че първо ще видите диадемата на главата му. 
Мина през „Литекс“, „Газиантеп“, „Кубан“ /Краснодар/, сега играе в „Спартак“ /Москва/, където понякога го хвалят, но май по-често седи на пейката. Разхожда капитанската лента на националния отбор сред великани като Христо Бонев, Георги Аспарухов, Димитър Пенев, Кирил Ивков, Георги Димитров, Трифон Иванов, Христо Стоичков, Красимир Балъков, Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров. 
С какво ще запомните още Попов, когото босът на „Славия“ Венцислав Стефанов нарече „тартор на ловешкото лоби“ в държавния отбор, което си позволява да реди състава и дори да сменя селекционерите!
Ами с една сватбарска дузпа срещу Малта, след която Любослав Пенев се раздели с националния тим. През есента същият този Попов излезе на празна врата в мача срещу Швеция, но не улучи рамката. Случва се, а и фалцът му дошъл повече на външен. 
Ще го запомним още с признанието, че след една от многото вече загуби на България решил да убие болката в душата си с комбинация от уиски и аулин! Толкова му било тежко.
За да бъдем напълно обективни, трябва да кажем, че от време на време вкарва и някои хубави голове. Един от тях със страховит удар бе във вратата на Люксембург.
Докъм 2010 година, когато Бербатов стана футболист на сезона в България за седми път, картинката с анкетата се понасяше някак. Вижте обаче имената нататък: 2011 - Николай Михайлов /след фрапантната грешка да напусне „Твенте“ днес мъждука в „Мерсин“/, 2012 - Георги Миланов /търка пейката в ЦСКА/, 2013 - Иван Иванов /гледа отблизо мачовете на „Панатинайкос“/, 2014 - Владислав Стоянов /един наистина добър вратар за родните стандарти/. Като отиде на Запад и направи кариера там, ще го признаем повече.
Дефицитът на качество е тотален, затова и не е чудно, че един дефанзивен и обикновен откъм майсторство халф като Светослав Дяков бе поставен на второ място в анкетата при това с фотофиниш - само с три точки разлика. Дяков също е в заника на кариерата си и едва ли тепърва ще пробие в Европа.
С класациите от последните години други отлични в близкото минало футболисти трябва да се чувстват адски оскърбени. И сигурно са. Към великаните по-горе да споменем още какви играчи бяха Георги Велинов, Наско Сираков, Николай Илиев, Радослав Здравков, Божидар Искренов, Стойчо Младенов, Пламен Марков, Павел Панов, Андрей Желязков. Днес, според силата си някога, всеки от тях щеше да играе в наистина реномиран европейски отбор. За Христо Стоичков умишлено не казваме и дума - носителите на Златната топка отдавна не са само национален капитал, те са част от световния суперелит. 
Големите майстори вече ги няма, затова се залага на компромисите. А както върви, скоро няма и да ги има, защото почти половината футболисти в нашите отбори са чужденци. Но по тази тема сме говорили много пъти.  
В условията на пълна суша и погром по всички фронтове организаторите на анкетата тази година се постараха да раздадат награди в няколко различни категории почти като на „Златният Орфей“. Имаме даже и звезда в женското направление - Евдокия Попадинова. 20-годишната дама рита топката в американски университет.
Върхът не безсрамието обаче бе „специалната награда за развитие на българския футбол“. Знаете ли на кого бе присъдена?
Как на кого? На Българския футболен съвет!
Аплодисментите в случая трябва да бъдат заглушени от освирквания, но какво да се прави. 
До следващата анкета, от каквато вече май няма нужда.