На Богоявление от рано сутринта във френските пекарни започва да ухае на масло, яйца, бадеми и ванилия, а витрините постепенно се запълват със задължителния за този ден сладкиш. Той е изпечен от многолистно тесто, което е напълнено с яйчено-бадемов крем. И вътре е скрита малка порцеланова фигурка. Продава се задължително заедно с позлатена корона от картон и на когото се падне фигурката след разрязването на сладкиша, има право да я носи цял ден. Става крал на деня, затова и ароматното, хрупкаво и богато на крем сладкарско произведение се казва Сладкишът на кралете (Galette des Rois), но може да го срещнете и като Галет франжипан по името на крема.
Традицията много прилича на нашата коледна питка с паричка, но докато тя е обичай за първия ден на Рождество, кралският галет се слага на масата на последния, 12-и ден от коледните празници. Това е 6 януари, Богоявление, известен още и като Деня на царете или Поклонението на влъхвите, тъй като на този ден тримата източни мъдреци отиват да се поклонят на Младенеца. Празникът се нарича още Епифани и официално е въведен от папа Юлиус II през 1311 г.
Историята на сладкиша обаче ни връща векове назад към древния римски празник Сатурналии. Между 17 и 24 декември римляните чествали бог Сатурн, който бил покровител на земеделието и реколтата и символизирал Златния век. В тези дни били разрешени и някои забранени по принцип дейности като хазарта например. Но по-впечатляваща била традицията да се разменят ролите между господар и роб. Във всяко семейство се приготвял сладкиш със скрито бобено зърно в него. Той се нарязвал на много парчета, за да има за всички, а най-младият определял кое парче за кого е. На когото се паднело бобчето, ставал „цар на деня“. Този обичай бил наречен Tirer le Rois или Намери краля. Впрочем бобеното зърно е запазено като символ векове наред, чак в края на 19 век то е заменено с керамична фигурка. Самите фигурки са толкова разнообразни, че скоро разпалват колекционерски страсти.
През Средновековието сладкишът на кралете се превръща в неофициална феодална такса, която плащали селяните на господарите си. Галет франжипан имало дори и на кралската маса на Луи ХIV, макар че църквата роптаела срещу кралското му име, било обидно за Краля Слънце. Самото височество обаче много се забавлявал с тази традиция. През 1711 г. сладкишът е забранен заради върлуващия глад и за да остане наличното брашно само за хляб. За щастие, забраната не била въведена напълно и Галет франжипан оцелява, особено извън Париж. По време на Френската революция, когато всичко кралско трябва да бъде зачеркнато, сладкишът на кралете става сладкиш на равенството (Galette de l‘egalite), а Денят на кралете - Ден на санкюлотите, парижките бедняци революционери. Всичко това обаче много бързо е забравено и галетът се връща във френските домове с оригиналното си кралско име. И тъй като дълго време Денят на кралете няма постоянна дата, през 1801 г. папа Пий VII определя с конкордат Богоявление да се отбелязва на 6 януари. Така денят става празник и на обичая Намери краля.
И днес честването му не се различава съществено от времето на Сатурналиите. Семейството се събира около масата и сладкишът се нарязва на толкова парчета, колкото са присъстващите плюс едно, което е предназначено за Дева Мария, но се дава на първия появил се бедняк. Под масата се скрива най-малкото дете и оттам казва кое парче на кого да се даде. А на когото се падне бобчето или фигурката, става крал и носи короната цял ден. Днес във Франция съществуват три основни разновидности на Сладкиша на кралете: традиционният La Galette de Pithiviers, който е кръгъл, от многолистно тесто и гъст крем франжипан, La Galette de Besancon/Galette Comtoise - характерен за Източна Франция, направен само от тесто и захар, и Le Gateau de Rois - популярeн в южната част на Франция и представляващ бриош с формата на корона, изпълнена със захаросани плодове.
Сладкишът на кралете е запазил своята вековна роля за празника Епифани, но извън него живее самостоятелен живот. В пекарните може да се купи не само за Богоявление, а през цялата година и без сакралните атрибути - фигурка и корона, защото сам по себе си е великолепен. Направете кралска изненада на близките си с нашата рецепта за галет франжипан.

Галет франжипан

Необходими продукти:
0,500 г бутер тесто
1 разбито яйце
за крема франжипан:
За 450 г крем:
125 г пудра захар
125 г меко краве масло
2 яйца
20 г ром
1 ванилия
150 г счукани белени сурови бадеми
за глазурата:
100 г пудра захар
друго:
1 зърно боб или малка порцеланова фигурка
Начин на приготвяне:
Първо се приготвя кремът франжипан. Маслото се разбива с пудрата захар до крем. Едно по едно се прибавят яйцата и отново се разбива. накрая се прибавят ромът, ванилията и бадемите и всичко се разбива добре.
От бутер тестото се изрязват 2 кръгли блата, като единият е по-голям с около 4 см в диаметър. По-големият се слага в тава, намокрена с вода. Намазва се с разбитото яйце. Върху него се изсипва кремът франжипан, като се оставят по около 2 см в края. Слага се бобеното зърно или фигурката. Внимателно се покрива с втория блат и се притиска по краищата. Намазва се с останалото разбито яйце, а с върха на ножа се правят линии. След това с върха на ножа тестото се пробожда по края на дълбочина около 2 мм.
Галетът се слага в загрята на 220 градуса фурна и се пече 10 минути. Когато тестото увеличи обема си, температурата се намаля на 180 и се пече още половин час.
По желание готовият галет може да се посипе с пудра захар. Сервира се топъл или на стайна температура.