Държавата сякаш полудя в очакване на трите дни в края на седмицата с по-ниски минусови температури и взе да стига до откровени парадокси в стремежа си да може после да каже: „Предупредих ви! Сами сте си виновни“. Разбира се, че трябва да се вземат мерки и да се подготвят възможно най-добре всички служби, на които това им е работата - да ринат сняг, да почистват пътища, да спасяват затънали в преспите и да поправят скъсани жици. Но да се създава впечатлението, че се задава такава стихия, от която единственото спасение е  хората да не излизат навън, да не пътуват с колите си, а да се скрият по домашните си бърлоги, като предварително се запасят с храна и вода /респективно вино и други по-приятни напитки/ за три дни - това идва малко в повечко. Шуменският университет дори отмени изпитите в дните от петък до вторник - пак заради очакваното зимно бедствие. Ще рече човек, че се задават не едни три дни от обичайните по принцип богоявленски студове, а небивал леден апокалипсис. 
Опитваме се да не се поддаваме на тази психоза, като постоянно си задаваме въпроса 
как живеят онези там в Норвегия, Финландия, Швеция или в руския Норилск
примерно, където полярната нощ се спуска още в края на ноември и заедно с постоянни средни температури от минус 14-15 градуса не се вдига до края на февруари. Но все пак няма как да избягаме от всеобщата треска, която вече завладява мало и голямо в трепетното очакване на студа, наричан в зависимост от въображението на хората „сибирски“, „зверски“, „арктически“ и какво ли още не. 
И в очакване да навали огромно количество сняг, което да затрупа градове, села, магистрали и шосета, ние се сетихме пак за сградата на Старата полиция в Русе. Защото, като ще трупа, няма как да не навали изобилно и вътре във внушителната постройка, тъй като тя продължава да бъде... без покрив! 
Всички, които са се отбивали да пият кафе или фрешове в кафенето на последния етаж на търговския комплекс „Роял“, вероятно са се изкушавали да се полюбуват отвисоко на гледката на русенските покриви. Ракурсът винаги е изненадващ и обикновено хората с интерес откриват по досещане „кое какво е“. И по време на такова „откриване“ неизменно правят зловещо впечатление зейналите помещения в сградата, строена някога за 
дом на Първото застрахователно дружество у нас
което е носело името на държавата - „България“. 
Изпотрошени греди, срутени в някогашните стаи на сградата, както и многобройни фиданки, сега с оголени клони, пречат да се видят интериорите. Все пак, тук-таме прозират едновремешни тапети в кабинетите на някогашните шефове на народната милиция - избелели хартиени парчета на зелени и бежови щампи се веят, залепнали с по някой свой край за стените. Гледката определено не е за слабонервни. Още повече, ако тези слабонервни все пак имат вкус към историческите ценности и отказват да приемат, че каквито и да било обстоятелства могат да бъдат оставени да сринат един от паметниците на архитектурата в Русе - гордата някога „Малка Виена“. 
Тази сграда и в момента фигурира под номер 114 в Списъка на русенските паметници на културата 
като архитектурен и художествен паметник от местно значение. За „архитектурен и художествен“ обектът е признат в брой 4 на Държавен вестник от 1995 г. - това е новият статут на сградата. Преди това, от 1973 г., пак в Държавен вестник, е обявено, че е само „архитектурен“ паметник. При това той влиза в състава на групов паметник на културата под номер 2 - това пък е от 1989 г. В „групата“ са включени части от няколкото улици наоколо. 
Любопитното е, че разрухата на въпросния паметник на културата на практика започва почти веднага, след като той получава новия си статут. През 1997 година по времето на кметуването на Димитър Калчев започва методичното и твърде даже енергично сваляне на керемидите от покрива. Заедно с това бе предприето и събарянето на стените - масивни и здрави - като старите извънредно качествени тухли заедно с керемидите се подреждаха грижливо от работниците, а след това заминаваха нанякъде. Русенци с будна съвест и страдащи от безсъние тогава твърдяха, че някакви камиони извозвали скъпоценните строителни материали към една новострояща се кооперация. Дали това е така, днес едва ли може някой да докаже. Фактът обаче си остава факт: 
можем да „честваме“ 20-годишнината на началото на края 
за една от най-красивите и емблематични русенски сгради. Оттогава сградата на Първото застрахователно дружество „България“ зейна без покрив. И в него валят всички пролетни, летни и есенни дъждове, както и снеговете, когато решат да напомнят за истинските мразовити снежни зими. И тук вече не е необходимо нито развинтено въображение, нито решаване на физически и метеорологически задачи, за да си представим отчетливо до каква степен всичко вътре, а със сигурност и стените, са подгизнали. Оттук нататък може би е вече въпрос на обозримо бъдеще да се пресметне една друга задачка: кога би могло това здание да започне да се разпада и градската управа да скочи да спасява жителите, като извика крановете и фадромите. И след това да се разчисти едно прекрасно местенце в самия център на града - 
пък да засияе там поредната „бонбониера“
както нарича парвенюшките кичозни постройки от най-ново време един вече почти обезверен пазител на паметниците. 
През април 2014 г. историкът Йордан Борисов разказа на страниците на „Утро“ едно свое впечатление от януари същата година. Ето какво ударило в сърцето бившия областен управител точно преди три години. Потресен от двадесетина бездомни кучета, които излезли от „дома си“ - сградата някогашна гордост на Русе, Борисов признава: „Стана ми гадно от сегашното състояние на бездуховност и незаинтересованост. Толкова ли беше трудно преди 15 години, когато тогавашното Окръжно управление на вътрешните работи бе преместено в нова сграда, да започнат разговори с наследниците за укрепване на сградата, да се стигне до споразумение с тях?!.. Вместо това сградата бе изоставена в продължение на дълги години. Вярно е, че законът не позволява разпореждане на общината в чужд имот и поради това не може да финансира укрепителните работи. Но също така е вярно, че вместо уникалното здание да бъде укрепено, беше премахнат неговият покрив, та дано по-бързо се събори и освободи златния терен за реализиране на други проекти и цели“. 
Борисов припомня още, че областният управител още през 1998-1999 г. е подал сигнал 
до Националния институт за паметниците на културата за липсващия покрив и рушащата се сграда. „Бяха отпуснати минимални средства поне да се покрие сградата. Покрита бе обаче само част от нея. След година-две покритата част отново бе премахната. И така до ден днешен. Жалка картина!“.
Точно тогава - през април 2014 година, сградата, строена през 1898-1900 г. по проект на австрийския инженер Едуард Винтер, бе опакована. Паното на стойност 89 500 лева без ДДС покри фасадата на зданието откъм улиците „Александровска“ и „Черно море“. Отгоре зданието без покрив си остана както си беше - отворено и напълно достъпно за всички валежи и всички останали  климатични процеси и въздействия. При други обстоятелства Русе би могъл да се готви след две години да отбележи 120-та годишнина на красивата сграда. Но както е тръгнало, дотогава нея може и да я няма. Макар че, напук на повечето очаквания, някогашните строители явно са работили здраво и със съвест, та зданието продължава да устоява, въпреки всичко, което му се случва... 
От опаковането, което бе обявено за „финален етап от дейностите по обезопасяване“, досега минаха три години. В които се направиха ред неща в града. 
Цигуларче със стъклена глава „засвири“ на площад „Хан Кубрат“ 
/впрочем, площадчето също влиза в състава на груповия архитектурен паметник номер 2 - дали някой поиска разрешение да постави там паметника на „паганини“ в миниатюра?/. На два пъти бе правена и преправяна отсечката по „Александровска“ от „Славянска“ до Банка ДСК. Скулптурите на големия майстор Любомир Далчев първо бяха излъскани до златно, след това бяха патинирани отново, за да се скрие резилът и да се позабрави новото им хвърковато име „Златките“. И още, и още. Все неща, които струват пари, често пъти с преправянето и поправянето - двойно. Дали пък не можеше някой да поизчислява и да се види колко би струвало едно покритие на сградата на инж.Винтер? 
Защото, ако така продължава, добрите намерения на сегашната управа в един момент да се залови и да направи така, че да блесне и този паметник на миналото величие на Русе, може да няма какво да се реставрира... Тогава може въпросното пано за 90 хиляди лева да мине през едно химическо чистене и да се опъне в музея - за да знаят потомците как е изглеждала една от архитектурните перли на Русчука - пък екскурзовод да разказва как отвътре помещенията са били изписани с фрески на прочути италиански майстори...