Като сцена от средните векове е тази, която може да бъде наблюдавана в днешно време в Мадрид: облечен в маскировъчни дрехи стрелец с лък се е качил на дърво през нощта и чака да се появи мишената, която да покоси.

Преди пет години властите в региона възстановиха необичайния подход за справяне с наплива диви глигани, които обсаждат градовете, разчитайки на 55 доброволци, боравещи с лъкове, за избиване на дивите прасета, които проявяват твърде голямо влечение към включване в градския живот.

"Лъкът е тихо оръжие и хората, които го използват, същшо не вдигат шум, така че не пречим на хората", обяснява Емилио де ла Крус, 45-годишен бизнесмен и запален ловец, който доброволно се е включил в този начин за контролиране популацията на глиганите. Методът е само един от няколкото за контролиране разпространяването на дивите прасета , които все повече навлизат в населените райони, причинявайки щети на селското стопанство и пътни инциденти. От около между 25 000 и 35 000 преди пет години, днес броят на глиганите в околностите на Мадрид се е увеличил на между 30 000 и 40 000, твърдят от ековластите.

Но и този метод предизвиква противоречия, доколкото ековластите спорят, че животното може да бъде изложено на страданието от агонизираща смърт ако стрелецът с лък не го порази отведнъж. В някои страни - като Великобритания - ловът с лъкове е забранен.

Де ла Крус настоява, че той и неговите ловни другари са опитни, обучени да изстрелват стрелите към жизненоважни органи на глиган за бързо, чисто поразяване. Стоящ на полигона за обучение в хълмистата местност край Мадрид, с цел, изглеждаща като прасе зад него, той казва, че стрелците излизат от 100 до 150 пъти в годината по искане на града или кметства в региона. За пет години те са убили 201 свине и близо 60 диви кози, които са разпространени в Ла Педриса, планинска верига в близост до испанската столица, популярна сред туристи и алпинисти.

Когато от тях бива поискано да се намесят, ловците първото проучват зоната, за да се анализира движението на глиганите, подготвят си позиция в клоните на дървета или на други високи места за през нощта, където изчакат - понякога в продължение на часове - и взимат на прицел мишената си.

Те ловуват в паркове, на голф игрища или в който и да е район, близо до град, където свине са били забелязани да се движат свободно, което като преживяване може да предизвика шок от хора, занимаващи се с джогинг в късните часове.

Проблемът с дивите прасета, предизвикващи объркване в населените райони, засяга страни по целия свят, и в голяма степен се дължи на ширещата се урбанизация, която намалява техните зони на обитаване. Например една дива свиня в Хонконг принуди полицията да я преследва миналия месец, след като започна да скита в района на международното летище.

"Те са свикнали с присъствието на хора и ядат от кофите за боклук и някои хора дори им дават храна", казва Фелипе Ружа, заместник-началник на опазване на околната среда в региона на Мадрид. "Това създава проблеми, защото те атакуват градини, причиняват пътно-транспортни произшествия и дори може да атакуват хора, когато става дума за свиня с прасенца."

Според полицейските сили от Гуардия сивил през 2016 г. 146 пътни инциденти са били предизвикани от диви прасета в региона на Мадрид, за щастие нито една от катастрофите не е довела до фатален изход за хората.

Тео Оберхубер, шеф по опазването на природата в екололожката група "Еколози в действие", добавя, че в липсата на хищници като вълците също може да се търси причина за разпространяването на глиганите. "В Мадрид вълкът вече е обявен за защитен вид, но след като вече беше унищожен в района на Мадрид в резултат на използването на отрови, капани", казва той. "Сега вълците се завръщат, но не са толкова много."

Макар и да не е често срещано явление, прибягването до стрелци с лъкове като метод за контрол на популацията на глигани не е свойствен само за Испания. Ерик де Лавен, шеф на Федерацията на френските ловци с лък (ФФЛЛ)казва, че стрелци са били използвани в няколко райони на Франция. "Летище "Ла Флеш" в областта Сартър често призовава ловци с лък, за да бъде контролиран броят на глигани в близост до летището," даде той пример за това.

Друг метод, използван от Мадрид, е залавянето на глигани с капани в районите, където ловът с лъкове не може да се прилага. Няма статистика, която да показва дали използваният метод е успешен, но Де ла Крус твърди, че има разлика.

От своя страна Оберхубер е скептик. Той отбелязва, че се прилага друга техника, използвана в североизточния район на Каталуния, при която към храната за глигани се добавят противозачатъчни за намаляване на тяхната популация. "Това е един неагресивен метод, който не предизвиква смърт и постепенно намалява броя на глиганите", каза той.